Дженифър Макмеън: Пишете книга, каквато най-много бихте искали да прочетете!
Дженифър Макмеън е автор на десет романа, последният от които е „Удавниците“ – първата ѝ книга, издадена на български език, която идва с логото на новото издателство Benitorial. „Това е разказ за две сестри, за семейството, за това колко далеч сме готови да стигнем за хората, които обичаме най-много – пише авторката в посвещението си към българските читатели. – Препоръчвам да четете книгата на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода!“
Дженифър е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, а вече и за ужасяващ изворен басейн. Вълнува я писането за необиснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила „Творческо писане“ в колежа, всички ѝ повтаряли: Пиши за това, което познаваш. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката ѝ: Пиши за това, което те плаши.
Днес Дженифър е специален гост на bgstoryteller. С нея ще обсъдим писането и редактирането на новия ѝ роман, пътя до издаването на дебютната ѝ книга и творческите ѝ навици днес.
***
Дженифър Макмеън: „Написах 4 романа, смених двама агенти и ми отне 7 години, за да публикувам първата си книга…“
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Зела Макмеън
***
“Удавниците” е най-новият ти роман и първата ти книга, издадена в България. Как ти хрумна идеята за сюжета?
Когато бях малка, баба ми ме заведе на гости на един семеен приятел, който имаше стара каменна къща. Зад къщата се намираше голям плувен басейн, облицован с камък, захранван от извори. Собственикът му ми каза, че бил бездънен. Това беше най-тъмната и най-студена вода, в която някога съм се потапяла, и през цялото време, докато плувах в нея, бях убедена, че усещам някакви неща да се протягат изотдолу и да докосват краката ми. Ужасните ми спомени от този басейн не избледняха през целия ми живот и винаги съм искала да вмъкна басейна в книга, да го превърна в самостоятелен герой и да го попитам какви тайни крие.
*
Колко време писа романа? Знаеше ли от самото начало, че историята ще стане толкова силна?
Отне ми шест месеца да напиша историята и после много повече месеци, за да я редактирам. Никога не знам дали една история е или не е добра, докато работя по нея. Просто си налагам да работя по нея и да ѝ вярвам, че ще ми покаже как да я направя най-добре.
*
Силна история, много гледни точки, високи залози, подходящо темпо, страховита атмосфера, кратки глави, напрежение, балансиран диалог, интригуващи герои с вътрешни борби… Изглежда си наясно с формулата за добрата мистерия. Ще ми кажеш ли какви са пропорциите в рецептата?
Права си – добрата мистерия има доста съставки, но не съм сигурна, че знам пропорциите. Винаги започвам с даден образ, когото натоварвам със сериозен проблем. Оттам нататък наслоявам проблемите, изграждам обстановката и добавям съспенс и обрати.
*
Имаше ли от самото начало ясна представа за образите на Джакс, Лекси и Етел, или те се развиваха с писането?
Не, когато започвах, имах смътно усещане за тях. Така е с всяка от историите, които пиша. Просто започвам и опознавам образите с писането. Щом усетя историята, влагам много енергия в опознаването на героите си. Разпитвам ги, проучвам ги и ги поставям в трудни ситуации, за да ги видя как ще реагират.
*
Винаги съм искала да попитам някой автор на мистерии как протича процесът на писането – планираш ли в детайли, преди да започнеш да пишеш, или избистряш всичко в процеса на работа? Мисля, че трябва още от началото да си наясно с това, което се е случило, и да пишеш историята отзад напред, или греша?
Лично аз не планирам нищо, преди да започна. И никога не знам как ще завърши една история. Просто започвам да пиша с убеждението, че историята ще ми даде насоки.
*
Върху кои елементи от разказа работихте с твоя редактор?
Поработихме върху изграждането на героите. И доста дискутирахме финала. Знаех как искам за свърши, но и двете се притеснявахме как ще реагират на това читателите. Реших да остана вярна на историята и да се придържам към финала, който първоначално предвиждах. В голямата си част хората го харесват. Смятам, че има смисъл и дава усещане за най-достоверен край.
*
От “Удавниците” може да излезе страхотен филм, не мислиш ли? Би ли искала да видиш романа си екранизиран?
Много бих се радвала! Стискам палци!
*
Да поговорим малко за издаването на дебютната ти книга. Получавала ли си откази, преди да подпишеш договор за първия си роман?
Написах 4 романа, смених двама агенти и ми отне 7 години, за да публикувам първата си книга. Получих страшно много откази. Първия съвет, който давам на начинаещите писатели, е да пишат книга, която най-много биха искали да прочетат, и да се опитат да я изпипат добре. Оттам нататък всичко опира до това да не се отказваш.
*
Дебютният ти роман “Promise Not To Tell” (Обещай да не казваш) пожънва голям успех. Така ли си представяше нещата, беше ли изненадана?
Бях много изненадана. Вярвах, че ще го купуват само приятели и роднини. Продължавам да се изненадвам и да съм изключително благодарна, че книгите ми достигат до толкова много хора.
*
Кое е най-хубавото нещо, което научи от първия си редактор и което все така се опитваш да прилагаш в творбите си?
Един от първите редактори, с които работих, ми каза, че ако ще пиша история за свръхестественото и искам да стане добра, трябва да измисля правила за духовете. Какви сили притежават? Защо се завръщат сега? Какви правила следват? Не е нужно всичко това да стига като текст до читателя, но нещата трябва да са съгласувани. Мисля за това всеки път, когато сядам да пиша история, която има нещо общо с отвъдното.
*
Как избираш следващата си история? Колко време преди това започваш да я обмисляш?
Започвам много истории. Завършвам онези, които продължават да ме тласкат напред. Ако разполагам с ярка идея, сядам и започвам да пиша, за да видя докъде ще стигне. Често работя паралелно по няколко проекта в различна степен на завършеност.
*
Мислила ли си някога да спреш с някой проект, преди да го завършиш?
Да. Много пъти съм прекратявала проекти. Компютърът ми е пълен с текстове, които така и не довеждам докрай.
*
Върху какво работиш в момента – пишеш или редактираш нещо?
Имам една нова книга, която ще излезе следващата година. „The Children on the Hill“ (Децата на хълма). И работя върху книга за деца от 8 до 12 години, както и върху една за деца над 12 години, която може би е най-страшното нещо, което някога съм писала!
*
Кажи ми каква част от ежедневието ти е посветена на писането? Имаш ли си творческа рутина?
Нямам много рутина, честно. Опитвам се да пиша всеки ден. Ако работя активно по някоя книга, си поставям за цел да пиша поне по 1500 думи на ден.
*
Колко редакции правиш на текстовете си? Намалява ли бройката им с всяка следваща книга?
Тъй като въобще не планирам предварително, правя СТРАШНО МНОГО редакции на всяка от книгите си! Може би 3 или 4 големи редакции и после доста такива за доизпипване.
*
Коя е най-трудната част от работата ти (проучването, писането на първия вариант, редактирането или нещо друго) и как се справяш с нея?
Обикновено писането на първия вариант е най-забавно. Най-трудната част е да превърна разхвърляния първи вариант в наистина добре работеща история.
*
Имала ли си творчески кризи и каква е техниката ти за преодоляването им?
Тъй като обикновено работя по няколко проекта едновременно, не изпадам в творчески кризи. Ако зацикля на някоя история, подхващам следващата.
*
Имаш ли си бета читатели? На чие мнение разчиташ най-много за обективна критика?
Първият ми читател е моята партньорка Дреа. Щом първият вариант на ръкописа започне да ми звучи смислено, тя го прочита и ми казва коментарите си – аз сядам, вслушвам се в мнението ѝ, водя си доста бележки и после редактирам. След като се сдобия с полирания вид на текста, той отива при агента ми.
*
Какво четеш в свободното си време? Кои са любимите ти автори?
Чета най-вече съспенс и ужаси. Харесвам Шърли Джаксън! Някои от другите ми любими писатели са: Дафни дю Морие, Стивън Кинг, Джойс Каръл Оутс, Стивън Греъм Джоунс, Тана Френч, Денис Мина.
*
Кой е най-лошият писателски съвет, който някога си получавала?
„Убий любимците си“. Мога да режа разни откъси от книгата си, дори любими такива, но никога не ги изтривам завинаги. Пазя всичко и често използвам изрезки и образи от една история, за да започна нова.
*
Твоят съвет за начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?
Пишете книга, каквато най-много бихте искали да прочетете!
***
Ето линк, където можете да намерите повече актуална информация за Дженифър Макмеън:
Сайт на Дженифър Макмеън: https://jennifer-mcmahon.com/
