“Аз съм виновна, че на мъжете им не може да се вярва…”

Из романа „Миша“ на Надя Брайт, издателство Ай Пи Медиа:

„Алекс отвори вратата пред Миша и тя прекрачи прага с танцова стъпка и бутилка вино в ръка. След това с тананикане и весел танц се освободи от ръкавиците, палтото и ботушите си.

– Обичам да танцуваш в антрето. Още повече обичам, когато не успееш да си изкълчиш крак в „Танца на ботуша“….

Миша го целуна и прегърна много силно. Радваше се да го види. С него се чувстваше спокойна. И малко виновна.

В апартамента му беше истински светло, топло и уютно. Сякаш не беше място просто на един ерген с икономка, а на семейство с две поколения отдадени домакини (и икономка).

Алекс наля вино в големи чаши, чукнаха се и отпиха. Миша седна на коленете му и се притисна в него.

– Какво става, пиле? – той не беше свикнал на такива спонтанни прояви на нежност от нейна страна.

– Нищо не става. Хубаво миришеш…

И както често се случва – един романтичен момент пое своя естествен ход и прерасна в секс. Конкретно в този случай – на трапезарната маса. Вечерята също за малко щеше да изгори. Не от страст – във фурната.

Докато се къпеше, Миша си мислеше, дали има нещо вярно в приказките за кармата и кармичните връзки. Иначе какво беше това, което така я беше оплело с двама братя? Някоя вселенска сила ли я наказваше за нещо? Вярно, че в гимназията се скъсваше да лъже на изпитвания, но чак пък такова житейско възмездие… Къде можеше да я отведе този шибан лабиринт?

А тя какво изобщо искаше? Да има това, което хората наричат „нормална връзка“ с Алекс? Или Константин да я обича и да бъде с нея? Нещо от това беше ли изобщо възможно? Всъщност за Миша „невъзможно“ в любовта не съществуваше. Изглежда обаче, много хора се съобразяваха с „обективната реалност“. Сигурно е въпрос на приоритети. Или на страх.

Миша опитваше да осмисли факта, че тези двама души са братя… Между тях нямаше никаква прилика.

Константин беше висок и здрав мъж, черноок и чернокос, правеше секс сякаш е на конкурс (би спечелил първо място). Неговият секс беше атлетичен, задоволяващ, перфектен и леко лишен от фантазия. Обсипваше я с ласки след това, но Миша го усещаше повече като проява на джентълменски дълг, отколкото като искрена нежност. Въпреки несъвършенствата, тя ходеше зашеметена и желаеща по два-три дни, след като бяха спали заедно. Това беше преди. Сега ѝ бяха останали само сънищата. Понякога сънуваше, че са някъде с него, само двамата – ръцете му, усмивката му… И тогава той поглеждаше към някоя друга жена и оставяше Миша сама. Тя се будеше почти разплакана.

Алекс беше светлоок и светлокос, не беше особено суетен. Също беше висок, но беше по-скоро едър, отколкото атлетичен. Ръцете и раменете му бяха много яки. Преди малко, когато я сложи на масата, тя за пореден път усети колко силен и нежен може да бъде. Помисли си как това е най-хубавото, което един мъж може да даде. Беше много отдаден любовник. От тези, които усещат всяка фибра от тялото на жената. И я гледаше в очите (за щастие – не втренчено като каракуда). Това беше единственият мъж, с когото се чувстваше наистина добре да остане да спи до сутринта.

Докато се отнасяше в мисли, въпроси и сравнения под течащата вода, на вратата на банята се почука малко нервно. Алекс подвикна:

– Телефонът ти звъни вече трети път.

Тя се опита да каже нещо, но усети, че той още по-нервно се е върнал обратно. Излезе доста набързо, притесни се да не се е случило нещо с майка ѝ. Беше леко изненадана от тона на Алекс, но не му отдели внимание.

На телефона ѝ за пореден път се бяха регистрирали три пропуснати обаждания от К:* Вероятно Алекс беше изревнувал. Затова Миша направи драматично отегчена физиономия, в знак че Константин я „притеснява“ и върна обаждане, докато стоеше пред брат му.

– Здрасти, малката, удобно ли е?

– Набързо – да – каза го толкова хладно, колкото можа.

– Мисля, че трябва да прихванем Тобиас на по-къси вълни и за по-дълго време. За една вечеря няма да е достатъчно да го убедим, че така наречената му дясна ръка е мошеник. Искам да е около мен, докато храносмила новините. Искам да е около нас и когато се чуди как да постъпи.

– Да го поканим на ски? – Миша не можеше да кара ски, но беше досетлива жена.

– Да, мислех същото. Обаче ако става дума за цял уикенд, ще трябва да сме с жените си и ако ти дойдеш сама, жените малко ще… знаеш.

– Да, знам. Аз съм виновна, че на мъжете им не може да се вярва…

– Не, не искам да кажа това. Можеш ли да си намериш придружител за другия уикенд, защото наистина ще ми трябваш. Трябва да сме двамата, за да го насочваме като се колебае.

– Спокойно Константине, едно от нещата, които винаги мога да си намеря, е придружител. Лека вечер, ако няма нещо друго.

– Ок, аз ще уредя мястото и резервациите, Кари ще ти прати имейл. Лека.

Миша хвърли телефона на дивана и погледна Алекс. Той беше стоял прав срещу нея по време на разговора. Двамата се гледаха в очите и мълчаха.

Алекс взе най-доброто решение за ситуацията – наля по още една чаша вино. Седнаха един срещу друг на дивана и Миша го погали по ръката.

– Искаш ли да дойдеш на тези ски? Няма да сме заедно за пред тях, но поне няма да съм сама и да дразня толкова много. Ти ще караш борд, аз ще ходя на СПА, с Константин ще си подхвърляме Тобиас, а нощем ще сме си само двамата с теб.

– Ще дойда. Аз бих искал да сме заедно и за пред тях. Искам да сме заедно в света.

Когато каза това, Алекс не вдигна поглед от чашата си. Като пленен войник, който не отстъпва от себе си, но знае, че нищо хубаво не го чака.

Миша искаше да му каже: Обичам те, добро момче, но трябва да си с жена, която гледа само в теб… С мене само ядове ще береш, а аз ще се изям от вина.

Не каза нищо. Пусна Ленард Коен да звучи от телефона и покани Алекс на танц.

Друг път щеше да го попита за брат му.“

***

Из романа „Миша“ на Надя Брайт, издателство Ай Пи Медиа:

Още откъси от книгата:

(публикацията предстои)

***

“Миша” е първият роман на Надя Брайт, която повечето хора познават като стендъп комедиант. С много остроумие авторката разказва за живота на млада жена, която “си има всичко, но нищо не ѝ е на мястото”. Какво можем да кажем за Миша? Някои ще се припознаят в нея, други ще ѝ завидят, трети ще искат да ѝ покажат правилния път. Но по-важното е какво иска тя самата от този живот.

И дали изобщо го знае.