“Иска се умение да си тъжен на двайсет и три…”

Из „На смелите се прощава“ на Крис Клийв, издателство ICU.

„Октомври 1939 г.

Когато обявиха войната, Том Шоу реши, че ще пропусне. Така или иначе, нямаше да продължи дълго – воюващите и от двете страни щяха да се откажат в последния момент като хлапета на детската площадка, обградени от налитащи на бой гамени.

Иска се умение да си тъжен на двайсет и три. Проблемът при Том беше, че забелязваше неща, които го правеха меланхоличен. Забелязваше как актьорите от Уест Енд не махат грима си, когато имат две представления едно след друго, така че, ако човек отидеше в Сохо, току-виж завари Розенкранц да пие бира в някой ъгъл под безучастната светлина на късния следобед. Забелязваше спретнатия кръг опасана трева, който се получаваше винаги когато някой завържеше кон на общинска земя – кръг с идеална геометрична форма, без значение от темперамента на животното: дали е плашливо, или спокойно, вироглаво или хрисимо.

Всичките му колеги от Образователния инспекторат бяха напуснали, за да се запишат в армията, а началникът му беше отишъл в министерството, за да помага в организацията на евакуирането. Изглежда, Том беше единственият мъж в Лондон, който не възприемаше войната като задължителна парадна обиколка на състезание, затова в крайна сметка го оставиха да отговаря за училищата в един район на града. Някой вероятно би се зарадвал на повишението, стига да не притежаваше способността да забележи, че училищата са празни.

Излезе на разходка призори. Високо на Парламънт Хил бе дошъл сезонът на къпините и лъскавите плодове бяха напращели от сладост, каквато придобиваха само в най-плодородните години. Друга година през октомври децата вече да са опоскали храстите. Том свали шапката си и я напълни.

Плъзна поглед надолу към неотдавна поверения му училищен район, който тепърва се разбуждаше: Кентиш Таун и Чок Фарм. Северната граница на подопечната му територия опираше в железопътната линия, а над нея дори в този момент се издигаше пара, която свидетелстваше, че първите за деня композиции с евакуирани вече поемат на запад. На юг беше Риджънтс Канал, пълен с шлепове, превозващи провизии от доковете. В тези граници никое дете нямаше да се научи да чете, никой учител нямаше да получи заплатата си в запечатан с червен восък пощенски плик, никакво количество варовик нямаше да бъде събудено от тебеширения си сън, за да бъде пресовано на пръчици и притиснато до черни дъски, ако лично Том не се разпоредеше. Огледа се наляво и надясно, за да се увери, че е сам, и вдигна властно ръка:

– Учeте се, човечета! Такава е волята ми!

Тъй като устата му беше пълна с къпини, резултатът не се получи особено впечатляващ. Отпусна ръката си до тялото и пробва да се съсредоточи върху плановете си за деня. Единствените деца в училищна възраст, които все още не бяха евакуирани, оставаха онези, които никой в провинцията не желаеше да подслони – децата с вродени умствени или физически недостатъци. И негърчетата, разбира се – малко от тях се бяха качили на влаковете, а някои вече биваха връщани. Евакуацията приличаше на конкурс за красота, в който подреждат малчуганите в редица пред амвона в църквата, а местните селяндури имат право да си изберат най-русите.                          

За Том оставаха двайсет училища в резерв и малка група деца, които или се поддаваха на обучение много трудно, или бяха откровено глупави. За да се разведри, пробва да метне една къпина във въздуха, да я удари с лакът и да я изстреля в устата си. Не се справи никак добре – не успя нито веднъж от шест опита, но беше сигурен, че с времето ще се усъвършенства. Голямото безумие на войната беше, че в съперничеството между народите подобни заложби не участваха.

***

Из „На смелите се прощава“ на Крис Клийв, издателство ICU. Превод – Невена Дишлиева-Кръстева.

Още откъси от романа:

“…децата са готови да се постараят двойно повече, за да избегнат тъгата…”

*

„На смелите се прощава“ е роман взрив. Тук любовта е спасение, приятелството – въпрос на чест, а разстоянията сближават. Характерният стил на Крис Клийв е още по-зрял и запомнящ се, а разтърсващите сцени на човечност са на всяка страница.

„На смелите се прощава“ е роман за дързостта да бъдеш себе си в немислими ситуации на крайност; за крехкостта на живота и смелостта на мечтите. За Лондон – градът на началата. И най-вече за любовта.