“Дори и да разполагахме с ваксина, въпросът е кой ще получи инжекцията?”
Из романа „Краят на октомври“ на Лорънс Райт, изд. Ентусиаст.
„– Ден след ден получаваме един и същи доклад от теб − каза Тилди укорително на капитан трети ранг Бартлет, която се беше превърнала в зловещо присъствие на срещите на Комисията − като Призрака на Коледа, чийто дрезгав южняшки глас не вещаеше нищо добро.
− Няма ваксина − продължи Тилди, като отброяваше, свивайки пръсти. − Няма лечение. Няма лекарство. Трябва да ни кажеш нещо позитивно! Американският народ не е на себе си от тревоги.
Бартлет ù отвърна с поглед, в който Тилди веднага прочете съжаление.
− Имаме планове, госпожо. Имаме планове за години напред, в Центъра по контрол и превенция на заболяванията, в Министерството на здравеопазването и социалната политика, в „Джон Хопкинс“ и в „Уолтър Рийд“ имаме много планове. Но не са ни предоставени ресурсите и нужният персонал, за да ги изпълним. Като апарати за обдишване например. Смятаме, че около 30 процента от пациентите в болниците с обострени грипни симптоми ще имат нужда от обдишване. В момента имаме оборудване за около един процент от нуждаещите се пациенти. Междувременно хората умират от други лечими болести, защото нямаме важни медикаменти в наличност. Те се произвеждат в Индия или в Китай, които също страдат от пандемията. Свършват ни спринцовките, комплектите за диагностични тестове, ръкавиците, респираторите, антисептиците, всичко необходимо да лекуваме пациентите и да предпазим и себе си.
− Миличка, мисля, че не разбираш − намеси се внезапно плътен глас. Вицепрезидентът беше бивш губернатор и радиоводещ, известен с неотстъпчивия си нрав. Президентът го беше направил официален говорител за пандемията и отскоро той присъстваше на срещите на Комисията. Щом започна да се появява, стаята се изпълни със служители и секретари, които водеха бележки, натикани плътно до стените.
− Нуждаем се от резултати! И имам предвид още днес! Президентът иска действие и го иска веднага!
Бартлет се вцепени.
− Знам какво искате да кажа, но не това ми е работата, нали? От мен се очаква да Ви давам информация. Истинска информация. Какво правите с нея е Ваша работа. Сега, ако Вие си вършехте работата и ни осигурявахте ресурсите, за които молим, може би нямаше да седим тук и да си смучем палците, докато хората страдат, икономиката отива по дяволите, а гробовете се пълнят само защото хора като Вас не дават и пет пари за общественото здраве и не обръщат внимание на нуждите ни.
Вицепрезидентът изглеждаше сякаш го бяха цапардосали с кози крак. За момент всички се бояха да заговорят.
− Първо трябва да дадем на президента нещо, което ще има успокояващ ефект − каза меко Тилди. − Ще даде надежда. Ще покаже прогрес. По този начин хората скоро ще могат да си сложат инжекция и да бъдат защитени.
Бартлет едва доловимо поклати глава. Ето го пак този жест на съжаление.
− Дори и да разполагахме с ваксина, въпросът е кой ще получи инжекцията? За масово производство са нужни месеци, а то дори няма да започне, освен ако фармацевтичните компании не бъдат освободени от юридическа отговорност. Искам да кажа, че нямаме време да проведем стандартните изпитания за безопасност върху хора. Да кажем, че първата седмица ще получим десет хиляди дози, сто хиляди на втората седмица, петстотин хиляди на третата и така нататък. Пак ще отнеме месеци, докато достигнем нужните мащаби за създаване на нещо като стаден имунитет. Дори и при това положение на човек пак може да му трябват две или три дози, за да е в безопасност.
Докато възстановяваше достойнството си, вицепрезидентът си сложи очилата за четене и започна да прелиства папка с доклад, сякаш е много зает.
− А какво е това за антисерума? − попита настоятелно той.
− Министерството на здравеопазването провежда изпитания на серум от преболедували, за да види дали може да се използва за пасивна имунна терапия − отговори Бартлет.
− И може ли?
− Донякъде. Временно. На теория.
− Не може ли президентът да каже, че вече се разработва ваксина?
− Това не е точно ваксина.
− А какво точно е?
− Това са моноклонални антитела. Нещо, което имунната система произвежда сама след инфекция или ваксинация, но можем да го произведем синтетично. Може да осигури имунитет за няколко седмици. Вицепрезидентът стисна челюсти неудовлетворено.
− Не можем ли да кажем, че има обещаващо лечение…
− Това не е лечение. В най-добрия случай предлага няколко седмици…
Вицепрезидентът вдигна предупредително ръка, недоволен от прекъсването на Бартлет.
− Че има обещаващо лечение и че постигаме истински напредък. Мисля, че ще го формулираме така.
Вицепрезидентът събра докладите и ги вдигна над рамото си, като знаеше, че някой от помощниците ще ги вземе от ръката му.
− Все още не сме провели изпитания върху хора − запротестира Бартлет. − Засега сме на фазата с порове.
− Кажете ми едно нещо − приведе се напред вицепрезидентът. − Поровете живи ли са все още?
− Повечето, но експериментите продължават…
− Тоест, има повече живи, отколкото, ако не бяха приели от онзи серум?
− Няма как да знаем. Все още не сме получили данните за смъртността.
− И кога ще ги получите?
− След около две седмици.
− А защо не започнете изпитания върху хора – присви устни вицепрезидентът. − Защо не започнете веднага?
− Ще са необходими няколко месеца за изготвянето на продукт, който е подходящ за употреба от хора и дори тогава едно-единствено моноклонално антитяло може да не е достатъчно, за да предотврати изплъзването на светкавично изменящ се вирус. Така че рискът е голям. Междувременно трябва да помислите за изготвянето на приоритетен списък кой да получи серума и в какъв ред. Количествата ще са наистина оскъдни. Кои ще са в списъка? Членовете на правителството? Екипите за оказване на първа помощ? Децата? Военните? Бременните жени? Националната гвардия? На лотариен принцип ли ще се бие? Ето такива избори трябва да направите.
− Съгласен съм, че ще се наложи. Но не и на лотариен принцип, нито пък ще има обявяване на реда. Ще настъпи политическа бъркотия. Ваксината трябва да бъде запазена в тайна и…
− Това не е ваксина, сър − напомни му Бартлет. – И не забравяйте, че след няколко седмици хората ще се нуждаят от нова доза, освен ако дотогава нямаме истинска ваксина.
Вицепрезидентът се вторачи в Бартлет с цялата сила, на която бяха способни сините му очи, така обичани от камерите.
− Ще пазим каквото и да е това в тайна, докато не подсигурим най-важните елементи на нашето общество, така че хората да не се измъчват от въпроси от типа на колко деца ще умрат, докато началниците си бият инжекции за подсилване.
− Във Филаделфия вилнее епидемия. Тя е само на два часа оттук, така че разбирате, че времето малко ни притиска − обади се Тилди с най-любезния си тон.
− И във Вашингтон има грип, госпожо.
− Исусе! − сепна се вицепрезидентът. − Това пък кога се е случило?
− Тази сутрин пристигнаха доклади от три болници в града. До момента са общо деветнайсет случая. Ако ситуацията се развие толкова бързо, колкото във Филаделфия, в рамките на три до пет дни ще имаме истинска епидемия.
Тилди замълча. Огледа лицата край масата и видя изписаното по тях отчаяние. Беше убедена, че и нейното не изразява нещо по-различно.
− Добрата новина е − обади се Бартлет и изведнъж всички се приведоха напред, − добрата новина е, че ако имаме късмет, бихме могли да разполагаме с ефикасна ваксина в нужните количества след около шест месеца, да се надяваме навреме за втората вълна.
– Втората какво?“
* * *
Из романа „Краят на октомври“ на Лорънс Райт, изд. Ентусиаст. Превод – Христо Димитров.
Още откъси от книгата:
“Болниците ще бъдат претоварени не само с наистина болните, но и с притеснените…”
*
Смъртоносен вирус. Карантина. Един свят, затворил врати. И трилърът, който предвиди всичко това. Броени месеци след световната му премиера „Ентусиаст“ издава романа на известния американски журналист и писател Лорънс Райт „Краят на октомври“. Още с излизането си в САЩ през април този приковаващ вниманието съспенс незабавно се превърна в №1 бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ и получи високи оценки и от критиката, и от читателите. Романът пресъздава с изключителна точност опасностите на една пандемия, поставила света на колене, но и разобличава манипулациите и мръсните игри, които остават скрити за обикновения човек.
* * *
Авторът Лорънс Райт печели световна популярност с документалната книга „Ал Каида и пътят към 11 септември“, с която през 2007 г. получава редица литературни и журналистически награди, включително и „Пулицър“. Книгите, филмите и журналистическите му разследвания провокират широки обществени дебати по темите за радикалния ислям, сциентологията, тероризма и глобалното затопляне.
Идеята за новата му книга „Краят на октомври“ се ражда още през 2010 г., когато режисьорът Ридли Скот му предлага да напише сценарий за апокалиптичен филм. Тогава журналистът споделя, че според него най-вероятният начин човечеството да бъде заличено е чрез глобална пандемия. Лентата така и не се реализира, но на Райт му трябват още седем години да започне работата по трилъра. През това време той интервюира водещи вирусолози, микробиолози и епидемиолози от най-големите американски лаборатории и центрове за изследвания. Оказва се, че това са същите експерти, които в момента разработват ваксините срещу COVID-19. Райт предава финалния ръкопис на издателите си през 2019 г., а поразяващото сходство на историята с реалността ги подтиква да публикуват книгата с няколко месеца по-рано от предвиденото.
Според британския „Гардиан“ трилърът е „зловещо близо до реалността“, от „Kirkus Reviews“ го определят като „дълбоко смущаващ“, а „Publishers Weekly“ нареждат Райт сред най-добрите писатели в жанра. По думите на самия автор „Краят на октомври“ се предлага като израз на почит към смелостта и находчивостта на мъжете и жените, посветили живота си в служба на общественото здраве.
* * *
Историята започва, когато в бежански лагер в Индонезия са обявени 47 смъртни случая с остра хеморагична треска. Когато Хенри Парсънс – микробиолог и епидемиолог – заминава да проучи причината от името на Световната здравна организация, открива нещо, което ще има зашеметяващи последици по целия свят: заразен мъж е напът да се присъедини към милионите поклонници на ежегодния хадж в Мека. Хенри обединява сили със саудитски принц, също лекар, в опит да поставят под карантина милионите богомолци в свещения град. Руска емигрантка, издигнала се до заместник-министър по вътрешната сигурност на САЩ, се бори да намери отговор на това, което може да е акт на биологична война, докато и без това разпадащите се глобални отношения започват да рухват пред лицето на надигащата се пандемия.
Джил, съпругата на Хенри, и децата им са изправени пред все по-намаляващите си шансове за оцеляване в Атланта. Болестта се разпростира из САЩ и заплашва да унижощи милиони животи. И Само Хенри е способен да я спре.
