Още няколко характеристики на съвременната проза

Или как да пишем като жени, но да не бъркат романите ни с любовни или чиклити.

Твърдят, че съвременната проза бил елитарен жанр от литературата, затова въпреки големите призове и велики оценки от критиката, които получават, тези книги не можели да се похвалят с масови продажби. Но нека не се заблуждаваме – ако един роман е добър, той ще бъде забелязан и ще се превърне в бестселър.

В първа част и втора част от статията по тази тема ви запознахме с нуждата от добър сюжет, подходяща структура и характеристиките на героите в романите със съвременна проза. В тази част продължаваме с най-фините особености на този специфичен жанр, които определят майсторството в писането на всеки автор.

Основни насоки за писането на роман в съвременна проза, който да удовлетвори критиците и да зарадва читателите (продължение):

5. Език. Основно правило при писането на съвременна проза е: ако дадеш обещание, трябва да го изпълниш. С други думи, ако на романа си сложите етикет “съвременна проза”, то трябва да предоставите качество. Въпреки че майсторското писане е нещо субективно, повечето капацитети го определят като “поетично” писане, без това да означава, че трябва да гоните ритъм на текста (но трябва да знаете, че можете да го направите, и точно в този жанр то ще бъде оценено подобаващо); без това да означава, че прозата трябва да е натруфена и чувствена (но може и да бъде); и без да бъде непременно трудна за четене (въпреки че много романи са доста тежки в това отношение). 

За сметка на това авторите на съвременна проза трябва да бъдат майстори на думите. Гласът им трябва да е прост, но прозата им да е богата, фино изгладена и да предизвиква удоволствие от четенето. Защо езикът да няма и мелодичност? Не е нужно да стигате до описание на поривите на вятъра през есента или сервирането на чай по 10 различни начина, но докато жанровият писател ще опише всичко това по прост начин, този, пишещ съвременна проза, ще обърне внимание на конструкция на изречения и параграфи, ще използва метафори, а образите му ще водят интелигентни, дълбоки и сериозни разговори. Защото, докато жанровата литература е символ на забавлението, съвременната проза е изкуство.

Съвременната проза поставя на първо място езика. Наистина, понякога метафора, по-тежко съчетание или трудносмилаем пасаж остават във финалната редакция на произведението, което води до риск от изолиране на част от читателите, но се прави с презумпцията, че изкуството е с приоритет (за сравнение – жанровите романи поставят на първо място читателя). Диалозите може да са по-кратки, описанията и вътрешните монолози на героите да заемат по-голяма част от обема на книгата, а накъсаните фрагменти и объркванията да са по-чести. В същото време, както комерсиалната литература не бива да остава неизпипана, така и съвременната проза не трябва да бъде отегчителна.

Кога започвате да прекалявате? Къде е границата между фината проза и напудрения текст? Най-лесният начин да проверите дали не залитате към самоцелно оригиналничене е да изберете любимия си параграф или сцена от своя роман и да го дадете на някой да го прочете. И което е по-важно – вслушайте се в коментарите му/ѝ. Ако отсреща не могат да разберат какво сте написали, тогава шансовете да сте попрекалили са големи. Въпреки че това не е непременно лошо за съвременната проза – в крайна сметка точно тя е най-често хвалена за изтънченост. Ще ви се наложи да решите кое е по-важно: самата проза или читателите, които трябва да се наслаждават на романа ви и евентуално да научат нещо от него. Ако натруфеният стил пречи на постигането на тази цел, може би е по-добре да преосмислите стила си на писане и да “убиете” няколко любими израза в името на по-добрия текст.

6. Уникален глас. Всеки автор си има стил на писане и писателски глас. Нещо повече – във всеки свой роман авторът може да прилага различен стил и глас. И вашият първи роман в съвременна проза ще е различен от втория, третия… Сигурно се чудите как тогава да откриете тези гласове и стилове? И как можете да бъдете сигурни, че стилът ви ще прескочи летвата на този изискващ жанр. Най-добрият начин да го постигнете е да четете такива книги и да не се ограничавате единствено до класиките, а да сверявате часовника със съвременната литература. Всичко, което прочетете, се натрупва у вас. В един момент ще усетите, че оформяте фразите си като фрази от любимите си книги, без да си го поставяте за цел. Втората стъпка е да пишете, а третата – да продължавате да пишете и да четете. Когато искате да пишете съвременна проза, трябва да подражавате на съвременния стил. Колкото повече пишете, толкова по-добри ще ставате. Ще го забележите в изреченията си, дори в речта си. Такъв стил също така се и упражнява – пишете параграфи, изречения, заглавия, които са едновременно креативни и звучат красиво. Използвайте повече метафори и сравнения, вместо да пишете всичко просто и ясно.

7. Роля на мнението ви като писател. Нека да си поговорим за проповядването. Всеки писател, който се насочва към писане на съвременна проза, го прави, защото има какво да каже на света. Може би вие искате да споделите личната си философия за семейно щастие, или искате да покажете на читателите си как едно човешко същество се справя със загубата на близък – запомнящите се истории обикновено съдържат урок, който преподават. Но това, което никога не бива да правите, е да проповядвате. Страшно лесно е да се подхлъзнете към проповядването, когато пишете роман за неща, които смятате за важни. Най-добрият начин собственият ви писателски глас да не зазвучи от устите на героите ви, е да направите така, че всеки от тях да има отличителен глас. Ако искате онова, което те казват, да имат смисъл, трябва да се съобразявате с образите им. Не може едно 10-годишно момче да философства като възрастен човек за живота – то може да е интелигентно и умно (и има много такива деца), но ще го прави по типичния за интелигентно дете начин, използвайки изрази от своя речник, не от този на възрастен човек.

От друга страна никога не подценявайте читателя, който винаги усеща, че това са ваши думи, пробутани на даден образ, за да ги каже той/тя от своята трибуна – един писател лесно може да се подхлъзне към изразяване на личното си мнение. Ако една героиня изневерява на съпруга си от началото до края на романа, това означава, че вие като автор сте съгласен с това. Независимо какво сте казали в прав текст като нейни мисли или реплики.

8. Тема и история. Историята в един роман е поредицата от събития, в които главният герой участва. Ако решите да разкажете на някого историята на книга, вие ще предадете нейния сюжет, а именно действието на повърхността. Във всеки роман читателят следи това действие, но в съвременната проза винаги има и подсюжетна линия – тема, която носи значението на тази история.

Всеки роман има нужда от тема, защото всяка история прави връзка с истинския живот. И всеки читател на съвременна проза има очаквания към темата на романа – тя трябва да се разкрие в събитията от сюжета, размислите и промените на главния герой и неговия характер. Читателите на художествената литература очакват от историята на повърхността да ги развлича, но също така обичат и усещането за по-дълбокото. Събитията в един сюжет със съвременна проза трябва да напомнят за това какво е да си човек и какво означава животът ти да има смисъл. Това може и да не се забелязва отчетливо в книгата, но при всички случаи създава впечатление за по-богато, по-дълбоко и по-удовлетворително усещане от четенето.

От съвременната проза се очаква, както да изгражда образи в дълбочина, така и да изследва идеи и теми. Разбира се, това изследване няма да изглежда като академичен труд, но ще се движи под повърхността на историята в разговори, размисли на героите или в самите събития и по този начин ще оформя контекста на самия роман. Онова, което не бива да забравяте, е че тази идея или тема трябва да присъства едновременно както в съзнанието на главния ви герой, така и в самата история. В противен случай няма да има връзка между история и идея, няма да е имало смисъл героят ви да се фокусира върху тази тема и като резултат романът ви може да загуби от литературната си стойност.

В съвременната проза можете да подхванете много теми – от теми табу като връзката между университетски преподавател и студентка до мрачни теми като насилие в семейството, изнасилване, смърт и т.н. Когато се захванете с тях обаче, имайте предвид, че ще трябва да им отдадете нужното внимание и уважение, защото шансът много от читателите ви да са преминали през същото никак няма да е малък и няма да ви направи чест, ако се отнесете към подобна тема с игнориране (разказвате я отгоре-отгоре) или си проличи, че идея си нямате за истинската ѝ същност.

9. Корица и заглавие. Кориците на жанровите романи може да са също толкова стойностни като тези на романите със съвременна проза, но кориците на вторите винаги трябва да се отличават! Което означава, че трябва да обърнете специално внимание както на илюстрацията, така и на шрифта и размера на заглавието, като не забравяте, че те трябва да кореспондират с темите между кориците. Заглавието на съвременната проза винаги трябва да подсказва темата на романа, да намеква за самата история.

Жанровите романи имат хващащи окото корици – красиви мъже при любовните романи, дамска обувка, индикация за мода, при чиклитите, докато корицата при съвременната проза е повече произведение на изкуството. Отделно от това резюмето на гърба на книгата на романи със съвременна проза също съществено се отличава от тези на жанровите романи. В него може и да не прочетете кратко изложение на историята, но ще намерите анализ на промяната, през която героят преминава, социалните проблеми, които засяга, въпросите, които книгата повдига.

*

Книгите със съвременна проза обикновено се продават в доста по-малки тиражи от жанровите, което означава, че издателите рядко залагат на тях или предпочитат утвърдени имена, вместо да рискуват с непознати автори. Но това не бива да ви отказва от писането на романи, които ви доставят удоволствие да пишете. Съвременната проза е тази, която обикновено печели литературните награди, а всяка литературна награда дава повод за новина и за шум около дадено заглавие, което пък води до вдигане на продажбите. Дали да пишете съвременна проза или жанров роман, трябва да решите сами – истината е, че независимо как издателите таргетират аудиторията и книжарниците подреждат книгите, съвременната проза реално се определя от самия читател.

Това ли е романът, който бихте искали да напишете – историята, която бихте искали да разкажете, в стила, който ви идва естествено? Често това, което в крайна сметка бива публикувано, се оказва прекалено различно от онова, което е било в първоначалния вариант на ръкописа ви. Налага се да се разделите с абзаци и сцени, които много сте обичали, но не отиват на съвременната проза, защото не са придвижвали историята напред или защото сцени от нея не пасват, размиват се или не допринасят с нищо за темата на романа ви. Ако героите ви, или вие в ролята си на разказвач на историята, започнете да клоните към философски анализи, не се притеснявайте. Ако накрая решите да категоризирате романа си като жанров, също недейте да се тревожите. И сред най-успешните представители на съвременна проза могат да се открият заглавия, които принадлежат на по-комерсиалната жанрова категория. И ако романът ви има литературна стойност, той пак би пожънал търговски успех в нея.

*

В края на тази поредица от насоки за писане на роман в съвременна проза припомняме изискванията на този жанр, за да бъдете максимално наясно дали пишете в него:

– сюжет с акцент върху героя и неговото вътрешно израстване/пътешествие към себе си;

– сюжетът не е толкова ясно разграничим като последователност от външни събития, а се разгръща главно интроспективно – в ума и сърцето на образите;

– засяга се вечна и сложна тема;

– кара читателите да мислят, да анализират себе си;

– историята засяга социални и културни различия;

– по-слаба динамика, по-бавно действие, което осигурява връзка между темите и философиите;

– с често неопределен/отворен или нещастлив финал;

– красив изказ, често литературното изразяване е на почит;

– богат речник и творчество в употребата на метафорите и сравнения – ако смятате, че подхожда на стила и аудиторията ви;

– корица и заглавие, които отличават романа ви.

Литературната стойност на творбата ви ще бъде субективна за различните читатели. Някои ще забелязват богатството на езика ви, други ще следят самото действие и послание. В крайна сметка жанровото определяне касае най-вече критици и академици, авторите единствено се надяват на добрата оценка и награди.

Но не забравяйте, че дори критиката е нещо субективно. Може да сте написали най-добрия роман в съвременна проза и критиката да пропусне да го отрази подобаващо, да недооцени литературната му стойност. За да не се стига дотам, намерете си бета читатели, които четат много такава литература и могат обосновано да изложат коментарите и съветите си за маркерите, по които не достигате до съответните висоти на наградени романи.

 

Вижте още:

Сюжет и структура на съвременната проза

Изграждане на герои в съвременната проза

Особености на “женската литература”. Разлика между любовен роман, чиклит и съвременна проза.