“Ти обаче трябва да продължиш. Да допуснеш свои грешки…”

Из романа “Жажда” на Естер Херитсен, издателство ICU. Превод – Мария Енчева.

“Олисяващ мъж на средна възраст седи на леглото в детската стая. Коко си мисли: Значи този човек обичам. Тази мисъл я удивлява и забавлява. Мъжът също се наблюдава отстрани – как седи на леглото в детската стая, – но това никак не го забавлява. Седи на ръба на леглото с ръце в скута и се мъчи да не заема много място.

– Нали не искаше да идваш?

– Трябва да поговорим.

– Когато някой каже: Трябва да поговорим, всъщност има предвид, че той иска да говори.

– Да.

– Какво смяташ да ми съобщиш?

– Нещата не вървят добре. Между нас.

Не е очаквала да го чуе толкова скоро. Тутакси настръхва. Не, не точно. За един кратък миг изпада в паника, уплашена, че Ханс я напуска. Този страх е толкова голям, че едва се издържа. Коко запазва привидно спокойствие, не трепери, мускулче не трепва по лицето ѝ. Но под кожата ѝ всичко се тресе.

– Според мен трябва да спрем дотук.

Тя не отвръща, не се помества, само го гледа.

– Не ми се виждаш изненадана – отбелязва той.

Съвсем сдържано тя вдига ръка и се потърква по бузата.

– Знам, че имаш някои колебания. И преди съм ти казвала, че в това няма нищо лошо.

– Така е.

Не му възразявай. Дай му да разбере, че го подкрепяш.

– Вече прехвърлих половината живот; имам свой кабинет, имам бивша жена, оплешивявам, имам кола.

– Имаш кола.

– Не става дума за колата.

– Естествено, че не става дума за колата.

– Ти живееш под наем.

– Аха.

– Учиш. Или поне би следвало да учиш. Имаш да уреждаш едно-друго с родителите си, да… да… Тая глупост с майка ти. На мен не ми е до това. Твърде стар съм за подобни неща. Ти обаче трябва да продължиш. Да допуснеш свои грешки.

– Грешки ли?

– Всеки трябва да ги допусне.

– Понеже живея тук? Това ли е проблемът?

– Моля ти се, Коко, чуй ме! В твое присъствие ставам нетърпим. Не се харесвам такъв.

– Не си нетърпим – прибързва с отговора си Коко.

– Напротив, Коко.

– Напротив, Ханс – казва тя и се разсмива, понеже пред нея е мъжът, с когото може да си говори за всичко, първият човек, с когото може да си говори за всичко. И той не бива да изчезва току-така. Говоренето за всичко не бива да изчезва току-така, та дори това да значи от сега нататък да премълчава някои неща. Мислите ѝ зациклят; като ехо в главата ѝ закънтява едно изречение: Не бива да му позволявам да си отиде. Той отново заговаря за грешките, които всеки трябва да допусне.

– Трябва да се наживееш – казва той. Тя не иска да се наживява – иска него. И това не бива да изрича на глас, за да не го прогони окончателно.

Вглежда се в извивката на горната му устна, във фините му черти. Тъмните очи, които винаги блестят, и носа, който се спуска така изящно. Отдалеч Ханс е леко набит мъж на средна възраст с оредяваща коса, но отблизо се забелязват най-вече очите, устните, веждите, малките длани. Човек трябва да го гледа отблизо. Отблизо всичко му е красиво и точно това търси тя сега. Иска да е толкова близо до него, че да не знае къде свършва тя и къде започва той. Млъкнал е; очите искрят различно от друг път. Страх го е. Не умее да е сам. Остане ли сам, пропада. А тя го улови. Чак сега го осъзнава. Разводът още не беше приключил.

– Ти не си нетърпим човек. Един нетърпим човек никога не би се нарекъл нетърпим.

Той прихва предпазливо.

– Трябва да се откопча от теб – признава.

– Обичам те.

Той казва:

– Не те уважавам.

Вече не се смее. Наистина го мисли. Тя усеща как главата ѝ се изпълва с гняв, но външно е все още спокойна. Прехвърля възможните ходове. Няма да го пусне да си тръгне. Ще го спечели отново. Никога не са я изоставяли, дявол да го вземе. Коко сяда до него на ръба на леглото.

– Кофти – въздъхва тя. Тръшва се по гръб и го зяпва. Смее е. Слага ръка на бедрото му, близо до слабините. Не му трябва много. Млада е. Дебеличка е, но е млада.”

 

Из романа “Жажда” на Естер Херитсен, издателство ICU. Превод – Мария Енчева.

Още откъси от романа:

“Време е Елизабет да каже: Имам новина. Успява.”

“Мириам вдига ръка като пътен полицай, който спира автомобил…”

***

Елизабет скоро ще умре, но малцина знаят за болестта й – само лекарят и фризьорът й. Случайна среща с дъщеря й Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Миналото нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на Коко…

*

Холандското издание на Жажда се продава в тираж от 200 000 екземпляра за първите шест месеца и е първата книга на Естер Херитсен, преведена на български. Романът може да се прочете още на арабски, исландски, испански, корейски, немски, хърватски, чешки и др. По него има и игрален филм (2018).

*

Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г., когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn (Привилегировано съзнание).

Херитсен води популярна седмична колонка в телевизионния справочник VPRO и е удостоена с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра.

В последно време набира популярност и като автор на телевизионни и филмови сценарии. Неин е сценарият на Инстинкт (2019), с който се открива Нидерландският национален филмов фестивал и който привлича сериозно внимание на международни филмови фестивали, а също така е и нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г.

Романите ѝ Superduif (Супергълъб, 2010), Dorst (Жажда, 2012), Roxy (Рокси, 2014) и De Trooster (Утешителят, 2018) са финалисти за престижната награда Libris Literature Prize.

През 2005 е удостоена с наградата BNG за втория си роман Normale dagen (Обикновени дни, 2005), а през 2014 г. получава наградата Frans Kellendonk за цялостно творчество. В началото на 2020 г. за Superduif е удостоена и с наградата Peter van Straaten Psychologieprijs за литературни произведения, които хвърлят светлина върху психични проблеми и заболявания.