Сюжет и структура на съвременната проза
Или как да пишем като жени, но да не бъркат романите ни с любовни или чиклити.
Много пишещи жени се разочароват, когато издатели и разпространители категоризират романите им като “женска литература” и с това автоматично ги подреждат като жанрови четива, чиято основна роля е да развлича читателя. И това не е някаква глезотия – по този начин книгите им отбягват онези любители на художествената проза, които търсят литература за трудните уроци и вечните проблеми на съвременната жена. Независимо че изследват отношения, кариерно развитие, преживяването на тежки събития или избори в живота, много от романите със съвременна проза попадат в “леката” категория само защото са със сюжети с фокус около героиня и са “по-емоционални, отколкото интелектуални”. Идеята за това, че романът или е сериозен, или комерсиален най-вероятно е обидна не само за неговата авторка, но и за всяка читателка.
Но какво точно е съвременната проза?
Съвременната проза рядко попада в някой конкретен жанр, поради което не следва правила и не се съобразява с граници. Често с разгръщането на историята прави читателите си все по-несигурни къде ще ги отведе, но създава условия да се изследват в дълбочина теми, образи, емоции и мотивации. Това е елегантно написана, понякога лирична, многопластова проза, където нещата не са никога само черни и бели; където сцените разтърсват, а понякога разстройват, ядосват или натъжават; където животът често е по-мрачен, а финалът – невинаги щастлив; където интроспективни, сложни и силни образи са представени с пълната палитра на човешкото си състояние, със свои вътрешни борби, страхове, бариери за преодоляване; където се задават сериозни въпроси и прочитът преподава уроци от живота – променя читателя, лекува го, успокоява го или го прави по-смел, за да поема рискове за по-добро. Силни книги, които резонират у читателя по множество причини.
Писането на добър роман в жанра съвременна проза по нищо не се различава от писането на добър роман в който и да е друг жанр. Основата, която трябва да имате, полагат добрата история и завладяващите герои, а всичко останало като коментари по социални теми и житейска философия е второстепенно. Ето нашите…
Основни насоки за писането на роман в съвременна проза, който да удовлетвори критиците и да зарадва читателите (първа част):
1. Сюжет. Някои казват, че съвременната проза не се нуждае от сюжет, и това е едно от най-грешните твърдения за тези романи. Всъщност основната критика на масовия читател към тях е, че често имат нужда от повече динамика и по-ярък сюжет, защото не е достатъчно да разчитат единствено на образи за задържане вниманието на аудиторията. Разбира се, сюжетът не може просто така да бъде отделѐн от една история – той е гръбнакът ѝ, концепцията ѝ и онова, което дава на историята правилното начало, среда и край, и истината е, че в съвременната проза сюжетът може едновременно да се крепи върху действието и героите. Да, в повечето случаи сюжетът в съвременната проза е с акцент върху героя и събитията “се случват” в главата му/ѝ (анализи, благодарение на които той/тя извършва вътрешното си израстване), но те са причинени от паралелни външни фактори, или казано по-просто: не действието движи героите из сюжета, а се проследява ефекта от всяко действие върху образа и така историята се придвижва напред.
Много автори вярват, че не сюжетът е онова, което кара читателите да въздишат след прочита на книгата, и че това са реалистичните и ярки образи, с които четящите са се олицетворявали с напредването на историята и от чиито борби, грешки и победи са се учели. И въпреки че наистина образите ни помагат да изживеем историята, точно сюжетът е онова, което ни удовлетворява – усещането, че сме прочели завладяваща история с послание. Характерно за съвременната проза е, че сюжетите ѝ не са толкова ясни, динамични и съществени, но рецензентите към издателствата ще ви кажат, че са заринати от безсюжетни ръкописи, в които образите просто разсъждават върху живота и освен богатия език и добре изградения образ, там нищо не се случва, което е изключително отегчително. В добрата съвременна проза има сюжет/история и част от изграждането на образа е как той говори и какво върши. Замислете се, че жанровите автори (криминален трилър, фентъзи и др.) успяват да пресъздадат диалог и решения на героите, без да задържат действието, докато в съвременната проза се оказва, че щом добавим към представата за даден образ какво мисли и чувства той, или какво минало е имал, това забавя ритъма. Нищо фатално, важното е да не се отива в крайности.
Да се замислим кои са темите, които обикновено се свързват с любовните романи и чиклитите – може би излизането на срещи с мъже, като цяло любовните отношения между двама души. Въпреки че всички знаем колко опустошаващи, унижаващи и брутални могат да бъдат някои отношения, вие можете да пишете за любовта както по сладникав начин, така и в другата му крайност – някои сюжети могат да засягат насилие, аборти, осиновяване или изоставяне на дете в дом, както и принуждаване да майка да остави детето при съпруга си; преживяване на развод, борба с коварна болест, доверие, което трябва да се извоюва; връзка, която така и не успява да се възстанови след криза; ежедневните борби на жената за доказване на качествата ѝ като професионалист, които така и не печели в мъжкия свят. Тоест, не е нужно непременно да пишете за война, религия и политика, за да бъдат романите ви приемани за “сериозна” литература, защото не темата е определяща, а начинът, по който се пише за нея – дълбочината, в която се разглежда, и проблемите, които засяга.
Разликата между сюжета в жанровите романи и тази в романите със съвременна проза е, че вторите са с акцент върху героя, а при жанровите – върху действието. При жанровите като послевкус е нормално да остане какво се е случило, каква е била последователността от външни за героя събития (която можем с лекота да пресъздадем, ако искаме да разкажем на някого книгата), а при съвременната проза – акцент е това на кого се е случило нещо, което го е разтърсило и е променило целия му свят, как точно го е преобразило от началото до края на романа (без да можем лесно да разкажем в подробности фабулата, или ако го направим, то ще се изчерпи с едно изречение).
.
2. Чести структури в романите от съвременна проза. Когато въпросът опре до сюжет, притесненията на авторите на съвременна проза могат да се разделят на два вида – да не би романът да стане прекалено динамичен и с това да бъде приет за повърхностен, или да не отегчи читателя без случки извън “размислите и страстите” на героя. Въпреки широко разпространеното мнение, че съвременната проза няма нужда от сюжет, това не е така – с единственото уточнение, че той трябва да е с акцент върху героя. Най-честите класически структури на сюжета са: съзряването на героя и пикаресковата (епизодичната) структура.
Структурата за съзряването на героя е лесна за обяснение, но изключително трудна за работа, и представлява следване на главния герой през живота му, от детството до зрелостта му, придобиването на полезни социални умения и/или отърваването от често срещани за реалния свят недостатъци. Често се засяга и ангажирането му с философски идеи в хода на историята. Понеже по този начин те дават пример и стимул на читатели, които имат нужда от подобно израстване, такива романи са известни още под името “възпитателни”. Чудесни примери за тази структура са “Спасителят в ръжта” и “Приключенията на Хъкълбери Фин”. В класическия си вид тази структура изглежда по следния начин: поради загуба, принуда или несъгласие с член/ове на семейството си главният герой е подтикнат да напусне дома си и да предприеме пътешествие; процесът на съзряването му е постепенен, дълъг и труден и се състои от повтарящи се противоречия между нуждите и желанията на героя и правилата и изискванията, налагани от строгия социален ред, поради което на този герой му се налага да спре да се съпротивлява и да приеме тези ценности, а на финала да направи преоценка на извървения път и израстването си.
Ако искате да използвате тази структура, трябва да набележите основните моменти от промяната на героинята си и уроците, които държите тя да научи, след което да навържете събития, които могат да създадат такава промяна.
Пикаресковата (епизодичната) структура е в състояние да отегчи страшно много читатели, защото съдържа поредица от епизоди, навързани от… почти никаква конкретна линия на сюжет. Романът обикновено описва странстващ герой, който благодарение на късмет или остроумие оцелява в обществото, като в следствие на обстоятелства или последствия, които просто му се случват, без да се влияят от конкретни негови решения, постепенно се преобразява. Традиционно това е роман от първо лице, написан като автобиография, започващ със загубата на илюзиите на героя, отправил се на доброволно или принудено пътешествие. В тази структура обикновено се представя един главен герой, докато останалите образи са нещо като “епизодична мода” – сменят се с епизодите, след което идва следващият. Възниква около 1500 г., но не е дефиниран до 1800 г. Пример за тази структура е романът “Дон Кихот”.
Ако искате да използвате тази структура, трябва да набележите основните събития, през които да премине героинята ви, и темите, които те ще повдигат пред нея, не само за да предизвикате промяната у нея, а за да поставите читателя в ситуацията да прецени адекватността на решенията и действията ѝ.
И все пак, не е нужно да пишете непременно в някоя от горните две структури, за да бъде възприемано произведението ви сериозно. Можете да разкажете най-различни истории, които да не бъдат категоризирани като жанрови и да носят със себе си характеристиките на съвременната проза. Историите с акцент върху образ всъщност най-често са истории за герой, който търпи трансформация, който израства духовно, променя убежденията си, променя ролята си в обществото – онази, която е от най-голямо значение за него.
Това може да е историята на жена, която почти през целия си живот е обгрижвала деца и съпруг, и която в един момент започва да мисли за себе си като отделен човек; може да е жена с престижна професия (съдия, директор на болница, изтъкнат психолог) и уреден живот, която трябва да се справи със семейна криза и осъзнава колко компромиси е правила с най-важните хора в живота си и колко крехко е семейството за нея; може да е самотна майка, на която откриват неизлечима болест и трябва бързо да уреди живота на детето си при хора, които то никога не е познавало. Това са истории за истинския живот – всяка история за жена на ръба личностно израстване, за пътешествието и онези епизоди от живота, които трансформират връзката ѝ с обкръжението ѝ. В известен смисъл историите с акцент върху героя не са истории за образа му, а за това кой е той, коя е тя. Историята започва в момента, в който главният герой се е почувствал толкова нещастен, нетърпелив или ядосан на сегашната си роля, че му предстои процес на промяна, и приключва, когато героят или се урежда в нова роля (щастлив или не), или се предава в борбата и остава в старата си роля (щастлив или нещастен).
Едно от най-хубавите неща на съвременната проза е, че имате свободата да избирате своя структура. Самата липса на голяма динамика и самият образ като акцент в сюжета ви дават свободата да поднасяте историята както ви харесва. При всички случаи създайте героиня, която пътува към себе си, и събития, които я тласкат към това.
В съвременните романи сюжетът често се изчерпва с конфликт или вътрешна борба, през която преминава главният герой с няколко основни стъпки: начало на конфликт, нещата започват да се нареждат, нещата се ВЛОШАВАТ, финална победа (или загуба) и рекапитулация. С уговорката, че нареждането и влошаването на нещата може да се случи няколко пъти (да имате няколко обрата) и че историята може да има няколко конфликта. Структурирането на сюжета най-лесно може да се отбележи с три стъпки:
- събитието, което завърта колелото (инцидентът, който задвижва историята)
- обрат 1, когато в хода на историята героят взема грешно решение
- обрат 2, когато към края на историята героят взема правилното решение, което от своя страна води до развръзка.
Още за изграждането на героинята, майсторството в писането, използването на уникалния ви глас, белезите на сериозната литература и изискванията към съвременната проза очаквайте в продължението на статията съвсем скоро.
Вижте още:
