Кристофър Бъкстон: Трябва да останеш верен на духа на писателя

Възможно ли е българската литература да намери своето място на англоезичния пазар? Едва ли има пишещ човек, който да не вярва, че преводът е от решаващо значение. Но на кого да се доверим? Има ли значение дали ще ни превежда сънародник, живял продължително в чуждата страна, или човек, комуто английският език е майчин?

Днес по тези сериозни въпроси разговаряме с Кристофър Бъкстон – английски писател и преводач, чиято работа е свързана в голяма степен с българската история и култура. Завършил английска и американска литература в Кентския университет, той става преподавател по английски език и работи като такъв в Англия, Португалия, Норвегия и България, където пристига през 1977 г. Бързо научава езика ни, чете много българска литература и история, а сред неговите ученици е поетесата Петя Дубарова, която го споменава в едно от стихотворенията си. 

Кристофър Бъкстон е автор на романите “Далече от Дунава” (2006, 2017), “Прудънс и червеният Барон” (2008); “Радослава и викингският принц”  (2011), “Завръщане” (2017), “Бележникът на дявола” (2019) и детската книга “Седемте палавници и властната принцеса” (2014), които са преведени на български език. Автор е и на много статии за българското ежедневие и преводи за Фондацията на Елизабет Костова, публикувани от Вагабонд Прес. Превежда и редактира книги на английски, сред които са “На изток от рая” на Изабела Шопова, “Бъди ми приятел” на Юлия Спиридонова, “Вътрешната стая” на Керана Ангелова и “Мисия Лондон” на Алек Попов. През 2016 година излиза сборникът му от преводи на класическа българска поезия на английски. В него са включени стихове на Димчо Дебелянов, Ботев, Вазов, Славейков, Дора Габе и др. 

 

Кристофър Бъкстон: Най-много харесвам търсенето на гласа на автора, така че читателят да съпреживее радостта, сълзите, тъгата му, с помощта на вълшебството на родния език.

Интервю на Валентина Мизийска

Снимки: личен архив

*

Иска ли се някаква квалификация, за да започнеш работа като преводач?

Има квалификации, които бих могъл да придобия с времето, но съм стигнал дотук по дълъг път и увереността ми се базира на реални постижения, което прави притежанието на лист хартия безсмислено.

.

Какво е нужно, за да бъдеш преводач на художествена литература от български език? Да знаеш в детайли български или да познаваш английския достатъчно?

И двете – моя неизменна мотивация е да предавам към английския читател прекрасните истории и стихове, създадени от български автори. За да проработи това, преводът трябва да е точен, както и да бъде разбираем за чуждестранния читател. Не всяка добра литература може да бъде точно преведена. Лично аз предпочитам текстове с конкретни подробности, не абстракции.

.

Как стана така, че започна да превеждаш от български?

Всичко започна през 1979 година, когато взех интензивно да чета български произведения и осъзнах, че българската литература е слабо позната в англоезичния свят. Преводите, които съществуваха към онзи момент (София Прес) бяха изключително буквални.

.

Кое беше първото художествено произведение, което преведе? Какво си спомняш за процеса на работата по този превод?

“Спи градът” на Димчо Дебелянов. Първият ми опит не беше много сполучлив, но се върнах към него след години, когато вече бях превеждал много стихове на този прекрасен поет. Проблемът беше смяната на ритъма в четвъртата строфа. Отне ми пет години, за да го реша.

.

Мисля, че ти си човекът, който чете в най-голяма дълбочина автора –дори по-голяма от редактора му, да не говорим за обикновения читател. Как правиш така, че читателят да “чуе” текста така, както ти го чуваш на български – с текстурата, с цвета му, ритъма, синтаксиса…

Тук ще кажа нещо доста противоречиво. Не смятам, че българските писатели оценяват важната роля на добрия редактор. Издаваните английски автори винаги изразяват благодарността си към своите редактори. Българските писатели се хвалят, че те не им трябват. Също така се наблюдава и дефицит на авторитетна критика. Но това е друга история.

В допълнение към преводаческата си работа също така редактирам чужди преводи – пример за това е “Мисия Лондон” на Алек Попов, “Преди сътворението” на Христо Славов, както и книгите за българска история и приказки на съпругата ми Анна Бъкстон.

Колкото до чуването на текста – това е изключително важно. Ако си пил питие с писателя, чуваш гласа му.

.

А как откриваш отличителния глас на автора? Първо четеш цялото произведение и на втори прочит започваш с превода, или започваш веднага с работата по текста?

Не, той се развива в теб. Идва като вътрешен глас. Да, първо трябва да прочетеш целия текст. Понякога текстът се оказва доста различен от впечатлението, което е оставил с първите си страници. “Вътрешната стая” на Керана Ангелова беше такъв. Тръгва от неясни митични прототипи към шокиращия реализъм на грижата за майка с Алцхаймер.

.

Работиш ли в тясна връзка с автора, когато въпросът опре до “какво е искал да каже авторът”?

Да, когато това е възможно, тъй като превеждам и доста автори, които вече не са сред живите. Когато работех по книгите на Милен Русков и Керана Ангелова, имах нужда от тяхната помощ във връзка с превода на диалекти и фразеологизми. Това, че съм женен за българка, писателката Анна Бъкстон, също доста помага.

.

Ти също пишеш и също си превеждан на чужд език. Според теб кое е по-важно: да си “близо до езика” и да предадеш по-точно написаното, или да постигнеш максимално добро звучене на текста, който превеждаш?

Трябва да останеш верен на духа на писателя – ако съм успял да пресъздам на английски Ботевия гняв, значи съм се справил. По същия начин трябва да си в състояние да прецениш кога да запазиш римата и кога да се придържаш към оригинала без нея.

.

“Проверяват” ли те авторите? Имат ли често съмнения добре ли се справяш? Получаваш ли обратна връзка?

Не, доколкото ми е известно – въпреки че бях излъган от един български писател, който ме накара да повярвам, че преводът му ще бъде заплатен от издателя му, а после, когато разбра, че е разкрит, заяви, че работата ми не е на ниво, и отказа да плати. Много от писателите, с които работя, говорят английски и могат да преценят как съм се справил.

.

Колко пъти редактираш текста, преди да решиш, че си доволен от работата си и си готов да го изпратиш на автора или издателството?

Много пъти, различно е.

.

Какво превеждаш най-трудно? Диалог, пунктуация, описания, моменти на съспенс, началото на произведението, друго?

Налага ми се да внимавам с пунктуацията, както и със съгласуваността на времената. Българските автори са в състояние да преминат от сегашно в минало време в рамките на един абзац. Това един английски читател трудно би го разбрал. Дълго обмислям и различните форми на обръщения като “ма”, “бе”, “бай” и т.н.

.

Подбираш ли проектите си? Има ли преводи, с които не би се заел? Имаш ли слабост към определени жанрове?

Започнах с преводи на неща, които харесвам, с надеждата да заинтересовам британски и американски издатели. О, Господи, натам е безумието!* Британските издатели са супер консервативни. За съжаление нямам възможност да превеждам безплатно проза в голям обем. Но продължавам да превеждам поезия, която публикувам през собствената си издателска къща Black Sea Oleander Press, където мога да се договарям с поети или техни потомци относно авторски права. Иначе правя преводи за писатели срещу заплащане. Обичам разнообразието и оригиналните гледни точки във всеки жанр. Достъп до моите преводи има в сайта ми – www.christopherbuxton.com

.

Как преценяваш колко време ще ти отнеме един превод? С каква скорост превеждаш?

Преводът на роман от 300 страници ми отнема около 3 месеца.

.

С какви преводачески инструменти за работа разполагаш?

Разделям екрана на две – от едната страна е текстът, от другата е преводът. Имам бърз достъп до справочна информация, голям речник на Pons и речник на римите.

.

Какво най-много харесваш в работата си?

Най-много харесвам търсенето на гласа на автора, така че читателят да съпреживее радостта, сълзите, тъгата му, с помощта на вълшебството на родния език.

.

А кое ти е най-досадно или неприятно?

То няма нищо общо с радостта от писането и превеждането – това е липсата на подкрепа за преводачи и преводи от страна на държавата и издателите. Писането е самотно занимание. Преводът – в още по-голяма степен.

.

Какво четеш, когато не работиш? Кои са любимите ти английски автори?

Чета както най-новите български книги, така и широко разнообразие от британски и американски автори, във всякакви жанрове. Любимият ми британски писател, към когото се връщам отново и отново, е Чарлз Дикенс.

.

С кои свои преводи би искал да се похвалиш?

Керана Ангелова, “Вътрешната стая”  Accents publishing.

Златко Енев, “Реквием за никого”

Милен Русков, откъси от “Възвишение”, публикувани от Missing Slate

Атанас Далчев, избрана поезия:

. . .

For My Motherland**

I never chose you on the earth.

I was just born in you on a June day swelter.

I love you, not because you’re wealthy,

but because you’re my mother country.

And I’m a Bulgar not for your glory

and your heroic feats and military skill,

but that I cannot stop remembering

the blinded soldiers of Tsar Samuil.

Let others search you for success,

honours and power with a single passion,

suffering unites us, you and me,

and one love dooms us in the self-same fashion.

.

Кажи, защо е важно да се превежда на родния език?

Защото знаеш кое звучи правилно. Важи с особена сила за поезията. Виждал съм доста неуспешни опити на българи да превеждат българска поезия на английски с разместване на словореда, за да се обслужи римата. Но същото важи и за прозата. Редактирал съм преводи на български преводачи, което е особено трудно, тъй като трябва да се откъснеш от буквалния превод, за да се гмурнеш в онова, което разкрива потенциала на оригинала.

.

Какво ще кажеш тогава на хората, които смятат, че могат сами да направят превода си или искат да гласуват доверие на сънародник българин за превод на английски?

Изборът е техен. Няма причина да не го направят, ако авторът и преводачът са едно и също лице, живяло дълго време  в англоезична държава. Както знаем някои български автори предпочитат да пишат на новия си език.

Опасявам се, че основният проблем е в цената. Ако държавата обаче се гордее със своите автори, следва да помогне. Не е ли срамно за България да няма скорошни преводи на Елин Пелин, Йовков и други такива автори? Отидете в Тбилиси и вижте в книжарниците цели стени с класически и съвременни автори, добре преведени на английски. Бях поканен да говоря на конференция за балканската литература в Британската библиотека. Алек Попов и Капка Касабова също бяха там, заедно с писатели от Румъния и Албания. Румънското и Албанското посолство се отчетоха с голямо присъствие. Можеш ли да познаеш колко души от Българското посолство дойдоха?

.

Страх ме е да предположа. Нула?

…

.

Нека те попитам, понеже ти самият си автор на няколко книги, издадени в България: Теб кой те превежда? Четеш ли превода на български и как гледаш като преводач на тази работа, когато друг превежда твои текстове?

Имам три романа, преведени от много добър български преводач – Тодор Кенов, и още пет, преведени от жена ми, писателката Анна Бъкстон. И с двамата бях в много близък контакт по време на превода и съм изключително щастлив с решенията, които са намерили. С жена ми работим в две съседни стаи с отворени врати и непрекъснато обсъждаме разни неща.

.

Кажи ми, какво не знаят много хора за теб?

Че съм заместник председател на Българо-Британското общество във Великобритания, организация, която в продължение на повече от 60 години работи за по-доброто разбирателство между Великобритания и България. Работим в тясно сътрудничество с Българския културен институт и сме горди, че сме представяли Теодора Димова, Алек Попов, Емил Андреев, Йохан Деветлян, Димана Трънкова пред разнородна публика в Българското посолство. Заради популяризирането на българската култура съм награждаван два пъти от Министерството на културата на Република България.

.

Какво ще посъветваш начинаещите писатели в България, които се надяват някой ден да бъдат преведени на английски?

Не си поставяйте твърде много граници. И не бъдете прекалено претенциозни откъм жанр. Опитайте и да не се превземате много. Времето за вашата Нобелова награда ще дойде, когато напишете повече книги.

Най-успешните чуждоезични книги са с криминални сюжети, фантастика, сюжети за взаимоотношения, семейните саги, детската литература, хумористичните. Някои от най-добрите текстове, на които съм попадал, са били по-всеобхватни – на Лора Лазар, Юлия Спиридонова, Йордан Свежинов. Стремете се към качество, предаващо нещо уникално българско, но все пак разбираемо, достъпно.

Не забравяйте, че някои теми – като преживявания от Комунизма – са изчерпани от сръбски, чешки и полски писатели.

Преводачът не е литературен агент.

————————-

*Из “Крал Лир” на Уилям Шекспир, превод Валери Петров – Б. ред.

** “Към родината” Атанас Далчев, 1965 г., превод Кристофър Бъкстон – Б.ред.