“Най-важното, разбира се, е да събера критиките на приятелите, които са истинската проверка…”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
“Петък , 8 април* (единайсет без десет сутринта)
Трябва да пиша “Стаята на Джейкъб”; но не мога и вместо това ще опиша причината – този дневник е мой благодушен и безпристрастен стар довереник. Ами нали разбирате, аз се провалих като писател. Не съм на мода; старомодна съм; по-добра от това няма да стана; нямам ум в главата си; пролетта се чувства навсякъде; книгата ми** излезе (предварително) и я разкритикуваха, неузбухнал фойерверк. Неоспорим факт е, че Ралф изпрати книгата ми за рецензия в “Таймс”, без да отбележи датата на издаването. Те скалъпиха набързо едно кратко съобщение за рубриката “Най-късно в понеделник”, поместено на невзрачно място, доста несвързано, наистина хвалебствено, но неинтелигентно написано. Искам да кажа, на тях не им е ясно, че аз съм се опитала да направя нещо интересно. И това ме кара да си мисля, че не съм успяла. Ето затова не мога да продължа с “Джейкъб”. Впрочем излязла е книгата на Литън и за нея са писали на три колони; хвалебствия, предполагам. Не се опитвам да отбелязвам всичко това подред; нито пък как настроението ми се разваляше все повече и повече, докато след около половин час изпаднах в крайна депресия. И реших, че повече въобще няма да пиша – освен рецензии. И за доказателство организирахме празненство на номер 41 [Гордън Скуеър]: да поздравим Литън тържествено; което си беше редно, но той изобщо не спомена книгата ми, която, предполагам, беше чел; и така за първи път не мога да разчитам на похвалата му. Нямам нищо против в “Литерари Съплъмънт” да ме обявят за мистерия – загадка; на Литън това не би му харесало; ами ако съм ясна като бял ден, и посредствена?
Във всеки случай трябва да се справя с проблема за хвалебствията и славата. (Забравих да кажа, че Доран отказа да издаде книгата ми в Америка.) Какво значение има популярността? (Ще добавя съвсем определено след една пауза, през която Лоти донесе млякото и Слънцето излезе от затъмнението си***, че написах цял куп глупости.) Както Роджър много вярно каза вчера, всеки иска да получи признание; хората да се интересуват от работата му и да я следят. Това, което ме потиска, е мисълта, че хората престанаха да се интересуват от мен – точно сега, когато с помощта на издателството**** си мислех, че все повече и повече намирам себе си. Не че искам официално да ме признаят, което си бях помислила, за една от водещите жени писателки у нас. Най-важното, разбира се, е да събера критиките на приятелите, които са истинската проверка. Едва когато ги осмисля, ще мога да кажа дали съм “интересна”, или старомодна. Няма да се превърна в машина, освен ако не съм машина за изработване на статии. Докато пиша сега, в главата ми се заражда странното, но много приятно усещане, че има нещо, за което искам да пиша: моите собствени възгледи. Питам се обаче дали съзнанието, че пиша за половин дузина хора, а не за хиляда и петстотин, ще изопачи написаното? – ще ме направи ексцентрична – не, не мисля. Но както казах, трябва да се справя с отвратителната суетност, в която се корени цялото това заяждане и спорене. Смятам, че единствената рецепта за мен е да имам хиляди интереси – ако един пропадне, да мога веднага да насоча енергията си към руския език, или гръцкия, или към издателството, към градината, към хората, или към някаква друга дейност, нямаща нищо общо с моето писане.
––––––––––––––
* 1921 година – бел. bgstoryteller
**Сборникът разкази “Понеделник или вторник”
***Слънчевото затъмнение на 8 април 1921 г. е било наблюдавано в района на Лондон от 8.35 до около 11.05 часа сутринта.
****Хогарт Прес, което Ленард и Вирджиния Улф основават през 1917 година в началото само като хоби. Постепенно обаче то се превръща в едно от значимите лондонски издателства, което наред с публикуването на творби от членовете на кръга Блумсбъри, издава също изследвания от областта на психоанализата, преводни книги и т.н. – Б.пр.”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
Още откъси от книгата:
“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”
Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.
„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“
