“Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс, изд. ICU – ето това наричам книга-преживяване!
“Има един чудесен надпис на граничната стена откъм Тихуана, който за мен се превърна в двигател на цялото начинание. Снимах го и сега ми стои като тапет на компютъра”, казва в бележките си след края на романа Джанин Къминс, авторката на “Изхвърлени в Америка”. “Всеки път, когато се почувствах разколебана и обезсърчена, събуждах екрана на компютъра си и поглеждах снимката: También de este lado hay sueños. И от тази страна има мечти.”
Престъпността и картелите са превърнали Мексико в една от най-несигурните и ужасяващи точки на света. Една жена с дете трябва да измине повече от 4000 км до границата с Америка, за да има шанс да оцелее – пътуването със самолет с прехвърляне в страната е немислимо, по пътищата има блокади, пътнически влакове в страната няма, единственият вариант е Звярът…
Книгата започва с кулминационно повратната точка в досегашния живот на Лидия – моментът на отвяващия ураган, когато по време на семеен празник по повод на 15-ия рожден ден на племенницата ѝ брутално биват избити 16 нейни близки, сред които и съпругът ѝ – изтъкнат журналист. Жив късмет е, че Лидия и 8-годишният ѝ син успяват да се скрият в душкабината в банята, докато трима пратеници на картела Los Jardineros изпълняват поръчката с клането вън на двора. Майка и син посрещат полицията и по най-бързия начин напускат къщата и Акапулко завинаги, като се отправят на жестокото пътешествие към един друг живот, без да знаят какво ги чака, без да предполагат колко ще им коства, само защото един от най-влиятелните и жестоки хора е по петите им, мотивиран да завърши започнатото. Хавиер Фуентес, La Lechuza, някога е бил неин приятел – идвал е в книжарницата ѝ, говорил е с нея за книги, споделял е съкровени чувства, без тя дори да предполага кой е той. До момента, в който съпругът на Лидия публикува статия за него.
Първото, което бих искала да отбележа, е невероятната достоверност на историята, която прелива от мъка, за която няма време да бъде преживяна, и от напрежение, което не оставя нито герои, нито читатели да се отпуснат и да съберат сили, за да продължат нататък. Пътешествието към el norte е жестоко, напрежението е на границата с непосилното. Не ме е срам да призная, че повечето от книгата прочетох с ръка пред устата си, за да спра спонтанен вик на ужас. По време на другата част от напрежение ядях кожичките около ноктите на ръцете си, в резултат на което две седмици след прочита на “Изхвърлени в Америка” нося белезите на разтърсващата история по себе си. Всеки път, когато Лидия и Лука се качваха на гърба на la bestia, преминаващия покрай тях влак, известен с безбройните жертви, които премазва годишно между вагоните си, докато завива, с изхвърлянето на други от ръба си, след като ги изчака да заспят, или с премазванията на трети с колелата си при опитите им да се качат, усещах как тялото ми все повече се сковава. Когато успееха да се приближат с още стотина километра по-близко до границата с Америка, притеснението дали все пак някой няма да препречи завинаги пътя им точно на финала, растеше. Десетки лица, зад които никой от трима ни не знаеше дали се крие приятел или враг, ги посрещаха, придружаваха донякъде и си отиваха, за да бъдат заменени от следващите, в които заедно с главните герои търсех опасност. И всеки от тези хора, с които двамата се запознаха по пътя си, имаше своята уникална история зад гърба си и своята огромна причина да иска да премине границата – готов да рискува живота си десетки пъти, да загуби всичко, което притежава, за да стъпи жив от другата страна на стената.
“Ако е възможно да се върнете, направете го сега”, казва свещеникът от убежището за мигранти в Селая, стъпил върху обърната щайга пред събралата се тълпа, малко преди средата на книгата. “Ако пък има друго място, където можете да отидете, само и само да не припарвате до тези влакове, да не заминавате на север, направете го сега […] Ако търсите само по-добър живот, потърсете го другаде. Този път е само за хора, които нямат избор, нямат друг вариант, защото са оставили след себе си единствено насилие и нещастие. А от тук нататък пътуването ви ще стане още по-опасно, всичко е против вас. Всичко ще ви спъва. Някои ще паднат от влака. Мнозина ще бъдат обезобразени или ще се наранят. Немалко ще умрат. Огромен брой ще бъдат отвлечени, изтезавани, включени в трафика на хора или похитени за подкуп. Някои ще извадят късмет да стигнат до Съединените щати само колкото да получат привилегията да умрат сами в пустинята под палещото слънце, зарязани от подкупен койот или застреляни от наркобос просто ей така. Всеки от вас ще оберат. Всеки. Ако стигнете до Щатите, ще сте без пукната пара, гарантирам ви. Огледайте се. Хайде, погледнете се един друг. Само един от трима души ще стигне жив до крайната си цел.”
Второто, което искам да похваля, са прекрасно изградените герои – толкова реалистични, все едно можете да се пресегнете и да ги докоснете. С толкова автентични емоции, че в един момент може да ги объркате със себе си. Толкова искате да минат от другата страна, толкова горещо жадувате да ги видите, сбъднали мечтата си да оцелеят, че двамата са пред очите ви дори когато не четете, дори когато отдавна сте затворили книгата. Второстепенните герои са неизброими, но всеки пристига в историята на точното място, изпълва пространството си в нея, грабвайки читателското внимание и присъства като ярък образ, докато съдбата му реши да си отиде, а после сякаш липсва.
Идеална като темпо, прекрасна като решение за представяне на предисторията паралелно с напредването на основната линия, с впечатляващо начало и ярък финал, книгата е отличителен пример за майсторско писане на автор с богат опит в задържането на вниманието и създаването на психологически трилър от световна величина. Множеството обрати, които не просто крепят сюжета в борба за читателско внимание, а пълнят картината с все повече и повече напрежение, идват така естествено, сякаш не човешко същество, а безмилостен звяр е създавал историята, зад която стоят години проучвания и срещи с експерти по имиграцията. С тази книга можете да забравите за сън и ангажименти, а след нея нищо няма да е същото. Ето това наричам книга-преживяване. Няма да се учудя, ако се окаже най-хубавото ми четиво за 2020.
Книгата дотук предизвиква сериозни полемики, което според мен е едно неоспоримо доказателство за качеството на литературата й. Според латино обществото жена без мексикански произход няма право да влиза в ролята на изразител на болката на мигрантите от Мексико към САЩ, пишейки такава история. Нека не забравяме, че това е художествена измислица. Или може би точно това е най-впечатляващото в тази книга – толкова реалистично е представена историята на Лидия и невръстния ѝ син, пътуването им към спасението, че всяка дума тежи на мястото си и гори като документалистика.
Много държа да отбележа, че считам резюмето на гърба на книгата за изключително подвеждащо. В “малката книжарничка на Лидия” влизал “очарователен, галантен и ерудиран посетител”… е всичко друго, но не и намек за сериозната, разтърсващата литература, която тази книга е!
Данни за книгата
Автор – Джанин Къминс
Превод – Надежда Розова
Издателство – ICU
ISBN – 9786197153637
Година на издаване – 2020
Корица – мека
Страници – 500
Формат – 14×21
Език – български
