Как да напишем добър любовен роман? Още няколко безценни съвета за начинаещите в жанра.
Любовните романи винаги са пленявали сърцата на читателите – съдържат интрига, интимност и човешка драма. Но докато едно време са били “срамни” издания, четени скришом, днес изживяват своя апогей.
За щастие, любовта е лесна за разбиране – всеки автор е бил някога влюбен, знае какво е несподелена или забранена любов, така че може да пише на тази тематика – освен с въображението си, и според личния си опит. Въпреки това писането на любовен роман изисква също толкова време, усилия и планиране, както произведение в която и да е друга категория от художествената литература. Ето няколко съвета, които макар да не са запазена марка на никой жанр конкретно, могат да ви дадат насоки как да напишете добър любовен роман.
1. Открийте нишата си. Любовният жанр е сред най-честите първи опити на изразяване на ученичките, които искат един ден да станат писателки. Реално той не пропуска да споходи като вдъхновение и момчетата, но те рядко го “отглеждат” и по-често преминават към писането на друга жанрова литература. Обаче най-важното, което трябва да знаете, когато се захващате по-зряло с това, е, че няма един единствен правилен начин да пишете за любовта, което се доказва с наличието на толкова много поджанрове, свързани с нея. Исторически роман, съвременна проза, YA, фентъзи, чиклит, еротичен и още много, много възможности. Така че не се притеснявайте, че стилът ви не пасва на жанра – трябва просто да намерите своята ниша. А най-добрият начин да го направите е да…
2. Четете много романи. Почувствайте структурата на жанра със сърцето, пръстите и ума си. Статии и книги със съвети за писане може да ви дават насоки какво да се случи до средата на книгата и на какво разстояние от финала трябва да е кулминацията на историята, но ако не сте усетили същността на любовния роман, основните стъпки в сюжета няма да идват естествено. Жанрът си има правила, които дори и да не се спазват до маниакалност, трябва да се познават.
3. Създайте подходяща сцена за разгръщането на сюжета. Обстановката създава усещане за атмосфера и е от изключително значение при романи с акцент върху героя. Характерни места за разгръщане на сюжета в любовни романи със съвременна сюжетна линия са уютни, малки местенца като китни селца, кампуси на колежи и други места, където влюбените почти са принудени да се виждат често и където има повече условия съседи или приятели да ги обсъждат – колкото по-малки са населените места, толкова е по-реалистично усещането за драма, когато клюката се разпространи. Помислете реално – екзотично ваканционно селище или малка къща в прерията биха имали по-добър ефект? Ако пишете в специфичен поджанр, мястото трябва да отговаря и на неговите критерии, но най-важното е да има усещане за автентичност. Историческият роман може да се развива навсякъде, стига да сте се отнесли с нужното уважение към проучването на избрания исторически период – как е изглеждало това място тогава, какви са били икономиката, транспортът, социалната йерархия, какви технологии е имало и дори кой е бил президент. От най-голямо значение за обстановката са балансът на описания и действия (не допускайте безкрайни параграфи с описания на картини или вътрешни монолози на героите); включването на мястото като участник в конфликта (да оказва някаква физическа пречка, да има някакъв ужасен закон); ангажирането на всички сетива в описанието на обстановката; създаването на реалистичност чрез използване на имена (на улици, сгради, местни нарицателни на забележителности – “Попа” в София, “Часовника” в Бургас); засягането на теми от политическия и социалния живот в диалозите (подобни теми засягат всеки човек и вашите герои не бива да правят изключение) и др.
4. Създайте силна двойка. В традиционната структура на романите имаме положителен главен герой (протагонист) и антагонист, който влиза в конфликт с него по пътя му към външна и вътрешна промяна. Вътрешната промяна се изразява в резултатни вътрешни борби, преодоляване на стари травми и недостатъци. В романтичната история обаче антагонист много често е персонажът, към когото главният ви герой проявява интерес, или при историите с две гледни точки – всеки от героите може да се приеме за антагонист на другия. Историята може да има и централен второстепенен антагонист – бивш съпруг/гадже, който отново се появява на хоризонта; тормозещ шеф; най-добър приятел или роднина, който не одобрява връзката между двамата – при всички случаи вашите герои се нуждаят от външен конфликт, който ще пречи на връзката им да стане лесна реалност. Както и от съмишленик, който влияе върху чувствата на единия от героите (помага му да взема решения или създава допълнителни проблеми).
Както вероятно се досещате, сюжетът на любовния роман се диктува от героите, така че на вас ви трябват силен мъжки и женски персонаж, които да запленят читателя. Обаче най-важното, което трябва да правите, е да страните от клишетата, въпреки “предвидимостта” на жанра. Пазарът просто е залят от истории, в които смугъл и мускулест Енрико завърта ума на синеока русокоса Мелани. Зеленооките персонажи с вълнисти коси и перфектни пропорции на тялото като цяло са омръзнали на съвременната аудитория, но не по-малко важното е, че намаляват вероятността читателят да се идентифицира с някой от героите и да повярва, че също може да изживее такава история. Днес повече от всякога романтичната история не се изчерпва с външния вид и драматичните жестове на героите, а е въпрос на емоционална дълбочина и… уязвимост. Всеки герой си има минало и това минало го е превърнало в човека, който е в настоящето. Героите в любовните романи често са имали трудно детство, преживели са травмиращо събитие или са имали лош опит с любовта дотук и въпреки самочувствието, което вероятно демонстрират, под обвивката си са затворени, несигурни. Дали героинята ще бъде самотна майка на ръба на екзистенциална криза (нуждае се от работа), изпълнителен директор на голяма компания с лоши спомени от последното предоверяване във връзка, или момиче от касата на супермаркета, което е със силен дух (и което може да помогне на мъжкия персонаж отново да повярва в любовта), благодарение на силата на духа и интелигентността си, тя задължително ще промени този мъж, той ще промени нея, и двамата ще станат по-уверени и по-щастливи, един заради друг. Дайте им характери, глас, реалистични мотивации и недостатъци, и ги оставете да пленят читателя.
5. Използвайте изпитани взаимоотношения. Отношенията между женския и мъжкия образ са същината на историята (историята ви, разбира се, може да е за пътя на две жени или двама мъже един към друг, но до края на статията ще разглеждаме по-популярните отношения между мъж и жена). Какви характеристики обаче притежават тези образи е онова, което прави историята ви уникална. Може би не всеки втори сюжет е за садистичен плейбой милионер, който се хваща с неуверено момиче, но колко реалистично ви звучи това? Читателите искат да видят себе си в героинята, да погледнат на собствения си живот като на чужд, докато четат за нейния, искат да повярват, че подобни любовни отношения съществуват. Вероятно има стотици варианти за отношения между двамата герои, но ето най-предпочитаните от успешните автори на романтични сюжети:
Сродни души – двамата никога не са се виждали преди, но съдбата ги събира, при което става ясно, че всеки е онова, което другият винаги е търсил в досегашните си връзки. Това е най-експлоатираният вариант на взаимоотношения. Мъжкият и женският образ ще се влюбят един в друг (почти) едновременно и пречката за любовта им ще създава главно външни обстоятелства. Вариация на тази е “забранената любов”, където трети или повече персонажи пречат на развитието на отношенията им.
От приятели/врагове към любовници – двамата се познават, може даже да са добри приятели, но просто не се виждат в такава светлина или откровено не се харесват. И това, разбира се, ще се промени. Ако са приятели, на вас ви трябва сериозно препятствие пред любовта им до самия край (например единият е ангажиран във връзка или и двамата са отчаяно влюбени в други хора, докато в един момент не разберат, че просто са създадени един за друг). Може и да са добри приятели, които се притесняват да рискуват приятелството си като преминат през връзка. А ако не се харесват, защото са твърде различни? Да кажем, че тя е работеща самотна майка, която не може да разчита на бившия си съпруг за помощ, а той е разглезен ерген, свикнал да очарова с парите си. Или пък двамата са израснали в омраза един към друг, или вече са имали връзка, която страшно ги е разочаровала. Има страшно много варианти за конфликти, които биха завършили с решение за прошка и съвместен живот. Просто създайте на двойката условия да се опознае и да позволи на привличането да се случи.
Единият помага на другия да излекува раните от миналото си – както споменахме по-рано, героите в романтичните сюжети често носят от миналото си дълбоки психологически рани, с които им се налага да живеят днес. Например дамата е преживяла изнасилване преди години, или мъжът от последната ѝ връзка, на когото е вярвала до краен предел, я е предал – ето го новият мъж в живота ѝ, който постепенно ще я накара отново да повярва в щастието и любовта. Единият може и доста по-буквално да лекува другия – спомнете си героинята в “Аз преди теб” на Джоджо Мойс, която започна да се грижи за парализирания мъж, успя да повдигне духа му, а той ѝ помогна да види потенциала си.
Единият се преструва, че е нещо, което не е (или и двамата?) – първоначално го прави с цел да впечатли другия, служи си с измама за социалното си или финансовото си положение, всичко може дори да е направено с идеята да се пошегува, но нещата се “объркват”, двамата се влюбват и единственият вариант е да се продължи с лъжата или да се разруши връзката с истината?
Разбивач на сърца – единият от двойката има славата на плейбой или разбивачка на мъжки сърца. Докато не се влюбва в другия и не му/ѝ се разказва играта.
Отново заедно – това са двама души, които са били разделени за дълъг период от време или единият е забравил другия (амнезия, друго драматично или свръхестествено събитие), при което им предстои отново да намерят път един към друг и да бъдат заедно, защото винаги са били един за друг.
Това са някои от най-популярните варианти за отношения, които даже могат да се комбинират. Независимо че, когато са му по-познати, читателят ги “сдъвква” по-лесно или направо ги обожава, на вас ще ви се наложи да впрегнете въображение, за да добавите интрига и съспенс, или просто за да ги накарате да зазвучат по-свежи и достъпни, вместо да ги “пресолите” или превърнете в клише.
6. Внимавайте с любовните сцени. Не съществува любовен роман без интимни сцени – това не винаги обаче означава сцени със секс или сцени, предхождащи секса. В зависимост от аудиторията, за която пишете, вие трябва да се съобразявате с прекрачването на различни граници. Да, рестрикциите не засягат единствено киното и телевизията, но диктуват и ограничения в литературата. Ето какви са възможностите според наличието на въпросните сцени:
стандартен любовен роман – външни фактори пречат на двойката да бъде заедно, всеки от двамата преминава и през вътрешни борби, целувката е най-силното, което може да се случи, а финалът обикновено е предложение за брак или свобода да заживеят заедно. Няма секс, не просто не се говори за него, а направо го няма в историята.
роман със секс, който също еволюира, но дори да оказва съществено значение за разгръщането на историята, следва по значимост пътя на промяната на всеки от героите (с техните външни и вътрешни борби) и линията на историята като цяло. Тоест сексът в никакъв случай не е акцент във фабулата и се допуска да бъде загатван или писан с особена деликатност.
еротичен роман – сексът играе основна роля в историята, търпи сериозно развитие, но на второ място задължително има и някаква интрига, както и съществена промяна у героите в края на романа в сравнение с началото. Не се заблуждавайте, че еротичният роман може да мине с блудкава интрига. Всъщност единственото нещо, което отличава порно романът от еротичния, е, че първият няма почти никакъв сюжет.
Описание на истински секс сцени се допускат само в определени жанрове като ърбан фентъзи и еротичните романи. В останалите поджанрове авторите на любовни романи се придържат към ограничения като за аудитория под 13 години с родителски контрол, което означава, че няма описание на секс (особено при исторически или YA текстове), а постепенно “дърпане на завесата” точно преди въпросните сцени – в тези случаи страстните целувки и докосвания заместват секс сцените и се броят за “интимни”. Същото правило важи са самите интимни сцени, без значение за подробностите в тях – внимавайте с тях. Описвайте интимностите деликатно и след достатъчно натрупване – накарайте читателите да тръпнат в очакване. Не на последно място избягвайте натруфения и захаросано-романтичен стил на описание на тези сцени. Една от най-добрите тактики при писане на интимни сцени е да четете такива, написани добре от други автори.
7. Не подценявайте второстепенните герои. Въпреки че основната двойка ще бъде тази, за чието изграждане хвърляте най-много усилия, не забравяйте, че второстепенните герои са ви не по-малко важни. Поне героинята ви ще има нужда да обсъжда с приятел/ка, сестра, майка, колежка отношенията си с героя. Второстепенните герои завършват света на вашата история – приятели, семейство, колеги или дори врагове – всички те допринасят за това историята да изглежда реалистична. Най-добрият приятел или приятелка са най-важните второстепенни герои в любовния роман – те дават съвети, остроумничат и общо взето придават цвят на историята. Може да са леко странни, но главните герои държат на тях. Развийте ги, направете ги реалистични, и все пак не забравяйте, че главният фокус трябва да е върху главните герои.
8. Всичко, което се случва, придвижва историята напред. Това е едно от най-трудните неща, които авторите научават в процеса на планиране на любовния роман. Всяка сцена трябва да си има последствие. Нещо да се случва, след което героите да притихнат или да реагират. Разбира се, сюжетът трябва да продължи да се разгръща дори по време на затишие, но принципът е следният: героят бива провокиран от конфликта (външния стимул в сцената), а е предизвикван да реагира според характера, нагласата, миналото си (вътрешния стимул). В един трилър може да ви се наложи да напишете поредица от сцени, само за да създадете напрежение в интригата, докато в любовния роман идеята е да се проследи израстването на героите. На тях им трябва “време”, за да направят разбор на случилото се преди малко, да вземат решение, да се преборят със себе си. И не забравяйте, че колкото и труд да влагате в разгръщането на двамата герои, главният герой в любовния роман остава връзката им. Дори ако единият от образите не участва в дадена сцена, неговото присъствие трябва да се усеща. Когато сте избистрили идеята си кога какво ще следва – дали преди да започнете с писането, по време на самото писане или вече към края на първия вариант на ръкописа, – преминете през всяка от сцените, задавайки си следния въпрос: как тази сцена влияе върху връзката?
В случай, че се колебаете как да разгърнете историята от определен момент нататък, просто следвайте героите си. Например, ако двамата тъкмо са скъсали, задайте си въпроса: Какво ще направи всеки от тях? Той ще откликне с готовност на покана за луда ергенска вечер със стар приятел, или ще отиде да купи букет и ще се появи пред вратата на героинята ви? А тя как ще реагира на раздялата? Ще се затвори вкъщи и няма да отговаря на обаждания и звънене по вратата, или ще си стегне набързо малко багаж и, без да предупреди дори най-добрата си приятелка, ще хване влака, за да се върне при родителите си? Вие решавате. Никой друг не познава вашите герои по-добре от самия вас.
9. Накрая направете двойката щастлива. Едно от неоспоримите задължителни условия на жанра е щастливият край. Без значение през какви катаклизми преминава двойката по пътя си един към друг, те трябва да завършват историята заедно, щастливи. Не е нужно да обяснявате колко завинаги ще останат така, но един прекрасен хепиенд би бил изключително приемлив – читателите трябва да бъдат убедени, че двамата са в стабилни отношения що се отнася до близкото бъдеще.
Разбира се, има и автори, които разчупват тези стандарти. Книги като “Аз преди теб” не завършват по този щастлив начин, но много анализатори всъщност се съмняват дали книгата е класически любовен роман. Ако някой от двойката умре, това често се приема от читателите като трагедия, след която те се чувстват предадени, разочаровани. Което не бива да ви пречи да експериментирате, ако така ви диктува вдъхновението. Варианти от този тип могат да бъдат: “щастливи заедно”, но единият е неизлечимо болен или инвалидизиран; заедно са, но над любовта им оттук нататък постоянно ще тегне неодобрителното отношение на неприятна и манипулативна майка/тъща/свекърва; в историческия роман може да остават заедно, но войната така и да не приключва; заедно, но на цената на постоянната сянка от една лъжа/предателство (детето е от друг, лъжа, че бившият е мъртъв и т.н.). Подобни меланхолични финали може и да дават на читателя удовлетворението, че двойката се е събрала завинаги, а някои хора може и да оценят усещането ви за реализъм, трагедия, оригиналност. Но все пак, ако пишете дебютния си роман, придържайте се към традиционния хепиенд на любовната история.
Също така не забравяйте, че финалът на историята не само осигурява щастието на основната двойка в романа, но трябва и да завърши всички второстепенни сюжетни линии, които сте започнали и развивали по време на разгръщането на основната история. Читателят не бива да остава замислен какво се е случило с второстепенен герой, с дълго отлагано вземане на решение относно важен здравословен, професионален проблем или такъв, свързан с член на семейството, който някой от героите е оставял на по-заден план заради приоритета на връзката му/ѝ с другия главен герой. Изключение може да се направи само за второстепенни герои, между които е имало някаква химия, и то само ако с тази незавършеност обещавате на читателя продължение на поредицата.
Вижте още съвети за писане на любовен роман:
Какво искат жените? Или как да напишем добър любовен роман като познаваме добре аудиторията си.
