“Жажда” на Естер Херитсен, изд. ICU – безпогрешен усет за естествената красота на малкия детайл
Колко дискомфортна може да е една случайна среща между майка и дъщеря? “За първи път в живота си Елизабет среща дъщеря си, без да са се уговаряли”. Дели ги цял булевард с две трамвайни релси, две платна, две вело алеи – и двете се забелязват почти по едно и също време. Едната се чуди дали да спре, другата – дали да й каже, че умира. Едната пресича, другата потиска инстинкта си да продължи и спира. И едната й казва – за доказателство дори повдига пред гърдите си торбичката от аптеката. Ей така за две минути се съобщават тези работи. После Елизабет за втори път пресича булеварда – с желанието, с което се е приближавала към дъщеря си, сега се отдалечава. “Може пък да се преместя да живея при нея”, казва Коко, докато съобщава новината пред баща си и мащехата си Мириам – къде на шега, къде за да скандализира, къде защото се очаква, къде защото жадува да направи нещо адекватно. За да срещне бурния негативизъм на останалите. Коко е живяла повече с мащехата си, отколкото с майка си – от 5-годишна е посещавала Елизабет един път в седмицата. За да може майката да участва в живота на детето си и детето да участва в живота на майка си, както е казвала Мириам. Пък и майката не може да нанесе твърде големи щети…
Естер Херитсен гради динамика в безброй пасивни ситуации чрез диалог. Вади наяве чисти емоции иззад опитващи да ги прикрият думи, без ни най-малко да се опира на спасителната патерица на вътрешното състояние на толкова герои. Само чрез пестеливи изречения, чрез съвършен подбор на думи. Рисува “вековни” бивши бракове и “неувяхващи” взаимоотношения, сложни връзки чрез моментно запечатване на състояния – огорчение, задоволство. Смелост при страх, спокойствие при гняв, лековатост при напрежение, заспиване при гняв. Емоции, оголвани до кокал, болезнени до притъпяване единствено от безсъзнание. С безпогрешен усет за естествената красота на малкия детайл.
И ето, че Коко се нанася при майка си. Физическа крачка напред, която не скъсява дистанцията между двете нито сантиметър. Двете са били най-заедно по време на бременността, оттам нататък майката е виждала в своето дете единствено същество, което е разбъркало подредения й свят. Заключване около 2-годишна възраст, защото “нито плачеше по-силно, нито по-продължително, отколкото в присъствието на майка си”… Коко не е израснала в нормалното семейство, винаги се е чудела коя е и какво иска. Решенията й винаги са спонтанни, осъзнато некомфортни за самата нея, но стабилно отстоявани. И навиците, които с маниакалност в старанието се опитва да изгради, са пагубни, пак напълно осъзнато – преяждане, злоупотреба с алкохол, случаен секс…
Романът бързо се чете, но се обмисля тежко. Върви гладко като своя мисъл, почти нежно в убийствените разсъждения и почти грубо в деликатните признания на съвършения си диалог. Героите са плътни и ръбати – до един, структурата на сюжета е решена просто безпогрешно. У̀дарно начало, у̀дарен финал. Една притеснителна история за грешни отношения, за жаждата да бъдеш нужен, жаждата към негативен край. За облекчаващата смърт, след която всичко остава просто… същото.
*
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още с дебютния й сборник с разкази “Bevoorrecht bewustzijn” (Привилегировано съзнание) през 2000 г. В последно време набира популярност и като автор на телевизионни и филмови сценарии, неин е сценарият на Инстинкт (2019), нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г., с който се открива и Нидерландският национален филмов фестивал. Води популярна седмична колонка в телевизионния справочник VPRO и е удостоена с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра. Холандското издание на Жажда се продава в тираж от 200 000 екземпляра за първите шест месеца и е първата книга на Естер Херитсен, преведена на български.
***
Данни за книгата:
Автор – Естер Херитсен
Превод от нидерландски – Мария Енчева
Издателство – ICU
ISBN – 9786197153613
Година на издаване – 2020
Корица – мека
Страници – 209
Формат – 14х21
Език – български