“Време е Елизабет да каже: Имам новина. Успява.”
Из романа “Жажда” на Естер Херитсен, издателство ICU. Превод – Мария Енчева.
“Елизабет си представя хавлиена кърпа, иска ѝ се да подсуши дъщеря си, но дъщеря ѝ отвръща очи от нея и поставя крак върху педала.
Време е Елизабет да каже: Имам новина. Успява. Дъщеря ѝ я поглежда пак.
– Каква?
– Извинявай. Не я поднасям както трябва. Не е добра.
– Каква е?
– Но не искам да се тревожиш прекалено… – Тя бавно повдига найлоновата торбичка от аптеката. Изпъва я с две ръце пред гърдите си, за да се види логото. – Сигурно се чудиш защо не съм на работа, нали?
Дъщеря ѝ не обръща внимание на торбичката.
– Каква е новината?
– Тъкмо идвам от аптеката.
– И?
– Докторът. Той го каза… – Тя отпуска ръце.
– Какво каза докторът?
– Че трябва да споделя с близките си.
– Какво да споделиш, мамо?
– Че вероятно умирам. Само че не се знае кога. Може да минат и месеци.
– Умираш, така ли?
– Заради рака.
– Рака?
– Събирателно понятие за множество болести, ако трябва да сме точни. Звучи адски гадно.
– Какво точно ти има?
– Ах, дълга история.
– Моля?
– Започна от бъбреците, а после…
– Откога?
– Сигурно се е развивало с години.
– Нямах това предвид. Откога знаеш?
Елизабет се замисля за фризьора, на когото каза най-напред. Подстригва се веднъж в месеца и следващият ѝ час е тази седмица. Значи ще да е от поне…
– От колко време, мамо?
– Съвсем ще подгизнем, ако стоим така.
– От колко време?
– Опитвам се да пресметна.
– Дни? Седмици?
– Смятам.
– Месеци?
– Не, не чак от месеци.
– Божичко.
Дъщеря ѝ изглежда ядосана.
– Не биваше да ти казвам, а?
– Ама… лекуват ли те някак?
– В момента – не.
– Но ще те лекуват, нали?
– Ако решат, че има смисъл.
– А има ли смисъл?
– Засега няма.
– И тогава какво?
– Извинявай – казва Елизабет, – не биваше да ти го съобщавам така. Ще се измокрим до кости.
Тя скрива торбичката зад гърба си.
– Значи… вероятно ще… но не е сигурно, нали?
– Предполагат, че не ми остава много.
– Как така предполагат?
– Убедени са.
– Божичко…
– Ще говорим друг път. Ще се чуем. Става ли? Ще ми звъннеш ли?
Елизабет се втурва и пресича Овъртом за втори път. На първата трамвайна релса се подхлъзва, но успява да запази равновесие. Колкото бързаше да отиде при дъщеря си преди малко, толкова бърза да се махне от нея сега. Не, повече дори. Трамваите звънят, а Елизабет си припомня как дъщеря ѝ сама си боядиса стаята.”
Из романа “Жажда” на Естер Херитсен, издателство ICU. Превод – Мария Енчева.
Още откъси от романа:
“Ти обаче трябва да продължиш. Да допуснеш свои грешки…”
“Мириам вдига ръка като пътен полицай, който спира автомобил…”
***
Елизабет скоро ще умре, но малцина знаят за болестта й – само лекарят и фризьорът й. Случайна среща с дъщеря й Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Миналото нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на Коко…
*
Холандското издание на Жажда се продава в тираж от 200 000 екземпляра за първите шест месеца и е първата книга на Естер Херитсен, преведена на български. Романът може да се прочете още на арабски, исландски, испански, корейски, немски, хърватски, чешки и др. По него има и игрален филм (2018).
*
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г., когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn (Привилегировано съзнание).
Херитсен води популярна седмична колонка в телевизионния справочник VPRO и е удостоена с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра.
В последно време набира популярност и като автор на телевизионни и филмови сценарии. Неин е сценарият на Инстинкт (2019), с който се открива Нидерландският национален филмов фестивал и който привлича сериозно внимание на международни филмови фестивали, а също така е и нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г.
Романите ѝ Superduif (Супергълъб, 2010), Dorst (Жажда, 2012), Roxy (Рокси, 2014) и De Trooster (Утешителят, 2018) са финалисти за престижната награда Libris Literature Prize.
През 2005 е удостоена с наградата BNG за втория си роман Normale dagen (Обикновени дни, 2005), а през 2014 г. получава наградата Frans Kellendonk за цялостно творчество. В началото на 2020 г. за Superduif е удостоена и с наградата Peter van Straaten Psychologieprijs за литературни произведения, които хвърлят светлина върху психични проблеми и заболявания.
