Как да структурираме любовен роман?

Не е нужно да сте дори в планирането, за да пишете интригуващи сюжети. Всъщност добрият сюжет винаги опира до едни логични действия на героите, което пък тръгва от доброто познаване на характерите им. Знаете ли, че повечето автори на романтични сюжети всъщност планират в подробности само представянето на всеки от персонажите и първата среща между тях, а оттам нататък започват да следват решенията им и да рисуват реакциите им, знаейки в аванс само няколко сцени напред от историята? “За какво е структурата тогава?”, ще попитате. Реално ролята на структурата е да ви насочва, както и да ви дава индикация кога зацикляте и кога се разпилявате. Защото ако сте планирали роман от 300 страници, а до страница 80 още не сте стигнали до точката, в която героите ви осъзнават, че вече няма връщане назад… тогава просто имате нужда от роман с по-голям обем, за да разгърнете сюжета.

Вярвате ли, че въпросът не е в това да имате идея, която да наместите в схема върху страниците? Всяка сцена в романа трябва да изпълнява своята важна роля, без която романът да “осакатее”, ако я махнете от там. На пазара има достатъчно романи във всякакви жанрове, където героите се лутат и вършат незначителни неща като това да говорят за времето, приятелите си от детинството, любимите си ястия и домашните си любимци, или да пазаруват в супермаркета, да прекопават розите в градината и да говорят с някого по телефона, при това – за пореден път. Не такова съдържание държи читателя буден, нали? Литературата може да пресъздава живота, да има нужда да звучи достоверно, но тя представя само най-интересната част от него и пропуска онази, която се подразбира. Което не значи, че трябва да запълваме живота на героите си единствено с тежка драма, скоростно преследване с коли или глобални заплахи, а като че ли да пропускаме “как спа? добре. а ти? и аз. ще пиеш ли кафе. да. да ти направя ли нещо за ядене? да, аз в това време отивам да си измия зъбите” или дори половината от него, ако не води доникъде. Защото всяка реплика, всяка среща, всеки жест, всяко решение, всеки разговор със себе си трябва да изпълнява своята роля в сюжета.

Първото уточнение, което се налага да направим, е, че не съществува един единствен начин за структуриране на сюжета в любовния роман. В същото време добрият любовен роман, както всеки друг роман с акцент върху героя, трябва да съдържа промяна – външна такава (поредица от събития, тласкащи двамата герои един към друг или създаващи препятствия за връзката им) и вътрешна такава (преодоляване на вътрешни задръжки и стари емоционални травми, което води до емоционално израстване). Вътрешната и външната промяна са здраво свързани – с разгръщането на историята всяка оказва влияние върху другата и никоя никога не върви напред с голяма преднина. Имайте предвид, че много от читателите на любовните романи се интересуват главно от емоционалната страна на историята (вътрешната промяна) и ако вашите герои нямат големи препятствия пред връзката си, читателите трудно ще задържат вниманието си върху външните промени, което ще остави у тях усещане за безинтересна и плоска история.

Любовните романи са едни от малкото художествени произведения, на чиято предвидимост читателите искрено се радват. Героят и героинята се влюбват, но нещо им пречи да бъдат заедно, назрява някакъв конфликт, който създава напрежение във връзката и тегне като черен облак над светлото им бъдеще. Но тъй като тяхната нарастваща любов е най-невероятната любов в живота им, двамата намират начин да преодолеят пречките и да заживеят щастливо заедно. Като амбициозен автор вие винаги ще искате да дадете на читателите си онова, което искат. Но това не означава, че ще им напишете история, която са чели вече десетки пъти, нали? Ще разгледаме планирането на сюжета в 3 действия – най-подходящата и ефектна структура, използвана от професионалните сценаристи и драматурзи, която ще разбием на основни сцени. Защо ви препоръчваме да я следвате? Защото въпреки че прави романа предвидим, тя е доказала ефективността си. Следването на стандартните моменти от любовния роман ви осигурява включване на задължителните опорни точки на жанра. Оттам нататък от вас зависи да ги използвате по уникален начин.

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

1. Представяне на героите. Ако сте избрали да представите гледната точка само на единия от персонажите (в любовните романи това обикновено е женският образ), вие трябва да го покажете в ежедневието му, където ще маркирате и обстановката, в която ще се развива историята. Ако сте избрали две гледни точки, на вас ще ви трябват две такива сцени за представяне на живота на всеки от тях, преди любовта да завърти главите им. Това включва яснота за ежедневие, професия, важни за тях приятели или членове на семейството им, финансово положение и… онова, което им липсва и до което би трябвало сюжетът да ги доведе в края на историята.

2. Първа среща (добре е да се случи до 1/10 от обема на книгата). Първата среща представя привличането или първоначалното нехаресване между двата образа, началото на нещо различно, въпреки че все още никой от тях не подозира това. Както може да е първа среща за героите, така може и да е среща след дълга раздяла (между бивши гаджета, стари приятели), дори промяна в динамиката на връзката, ако двамата вече имат установена такава (ако вече са си добри или най-добри приятели, бизнес партньори, др.). Това е мястото, където се посява семето на връзката им, ражда се привличането и се загатва конфликтът, който ще държи читателя в напрежение до края. Когато се създава очакването за щастливия край! Някои капацитети по романтични истории препоръчват тази първа среща да се случи в първа глава, но не бързайте със сляпото следване на такъв съвет. Съдържателните сюжети обикновено имат нужда от определен обем страници, в които читателят да опознае главните участници в романа, преди повествованието да ги завихри като двойка.

3. Отхвърляне на възможността за връзка (приключете с това до 1/5 от обема на книгата). След срещата поводът за конфликт се пренася в тази секция на фабулата. Може да приема най-различна форма в зависимост от характера, миналото, както и ситуацията в живота на героите: например тя има предразсъдъци по отношение на обвързване със спортист или с колега; не вижда бъдеще във връзка с човек по време на ваканция или командировка; той страда от влиянието на родителите си, които са го възпитавали в религиозни или етнически предпочитания относно партньорката; опитът дотук го е накарал да повярва, че красивите жени са повърхностни и неверни. По този начин единият или и двамата ще имат възражения срещу това привличане или ще има друга, външна пречка, която ще застане на пътя към съвместното им бъдеще. Читателят обаче не може лесно да бъде заблуден, че между тези двамата няма да се случи нещо голямо – все пак те “твърде много се съпротивляват”.

4. Въвеждане на Съветниците. Ако все още не сте въвели приятелите или роднините с най-мъдрите съвети за живота (особено любовния), сега му е времето. Всеки от бъдещите влюбени може да има такъв ментор, а ако представяте само гледната точка на героинята, съветникът ще бъде само нейният. Ето тук е моментът той/тя да направи първия си анализ на ситуацията и да даде “обективната” си оценка. Когато някой от героите ви съвсем логично се лута или се притеснява да рискува с другия, Съветникът ѝ/му ще бъде вашето оръжие в сюжета, което ще ги тласка един към друг.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

5. Приемане на залога. Наречете го даване на шанс на тази връзка, първа стъпка към опознаване. По някаква причина, въпреки опитите си да стоят далеч един от друг, двамата са принудени да бъдат заедно – може да е общ проект, общи приятели, живот в съседство или някакво препятствие, което не може да бъде преодоляно без него/нея, така че те трябва да приемат известно развитие на близостта си. Контактът започва да топи леда около идеята за връзка, въпреки че и двамата вярват, че в дългосрочен план няма начин да задълбочат чак толкова нещата. Все още има конфликт, все още има съпротива и все още любовта не е назована, но им се налага да погледнат истината в очите – за да продължат нататък, трябва да станат по-близки.

6. Тестов период на връзката (изкушения). Това е нещо като игра, в която те правят “две стъпки напред и една назад”. И така, героите се съгласяват на първа среща или примирие – най-често заради любопитство или за да докажат сами на себе си, че нещата няма да се получат. И всичко е придружено с още предизвикателства. Влюбените имат известна възможност да са заедно за определен период, опознават се в поне три сцени, които задълбочават доверието, афинитета им един към друг, но и продължават да затвърждават мотивите им да не бъдат заедно. Не е задължително и двамата да имат едни и същи съмнения. Единият може да не вярва в дълготрайността на отношенията им, а другият – точно обратното, поради което той/тя да се опитва да промени мнението на първия. За да поддържате конфликта и особено ако няма външна причина, която да държи двойката на разстояние, поне един от образите трябва да изпитва съмнения да продължава в тази посока.

7. Криза. Положението е “искам те, но не мога да те имам”. В много от любовните романи това е секторът, където се случва първата физическа близост между двамата – първа целувка, първи секс заедно, първото по-смело допускане, че могат да бъдат с другия оттук нататък. Достоверна картина, че връзката може да се превърне в нещо много стойностно, което се разбива на парчета, най-често след като единият от двамата се паникьосва от нарастващата интимност или външна сила от сюжета ги раздели. Може да се корени в миналото, в предишни провали, в слабостите, които сте заложили у героите си, и обикновено се свързва с втора сюжетна линия (работа, семейство). И въпреки че това няма да е най-голямата криза за двойката, тя трябва да е достоверна и значима, за да предизвика отдръпването и на двамата от връзката.

8. Обратен път един към друг. Моментът, след който няма връщане назад, защото вече нищо не е същото. След кризата образите намират пътя си един към друг, но това трябва да бъде пътешествие, а не “отскачане” до приятел, не инцидентно решение. Събитията отново ги тласкат към близост и привличането ескалира, връзката се задълбочава. Това е фазата, в която двамата признават най-големите си страхове, оголват душите си един пред друг и изграждат истинска интимност. Дали причината ще бъдат външни фактори (работа, приятели, проект, който още не е завършен), с които образите не могат да се борят сами и предпочитат да бъдат близо до другия, или ще бъдат вътрешни (свързани с лично развитие от типа на преодоляване на страх, спомен), това ще доведе до промяна. Онзи, който се е страхувал от обвързване, може да потърси съвет от приятел, терапевт. Възстановяването на доверието може да изисква дори единият да се докаже пред другия.

9. Влюбване. Двамата истински се отдават един на друг. Тук обикновено има още един момент на физическа интимност – ако в предишния са се целунали или са правили секс за първи път, сега е времето да правят любов. И двамата ясно трябва да осъзнават, че са влюбени, въпреки че не е задължително взаимно да си го признават – може единият да го направи, а другият по някаква причина да се въздържи.

10. Раздяла (някъде към средата на историята). Това е нещо много типично за любовните романи – в един момент героите просто се разделят. Причина обикновено са външни събития – работата на единия го принуждава да замине далеч задълго; родителите разделят двамата; съпругът на героинята или бившата на героя предизвикват катаклизъм (например съпругата на героя обявява, че е бременна, или бащата на героинята заявява, че поради повишение или уволнение се налага цялото семейство да се премести в друга държава). Но любовта на тези двамата вече е по-важна от всичко. В тази част те се борят за нея и това е най-тежкият период за връзката им, защото страдат. Имайте предвид, че причината трябва да е достатъчно достоверна, за да пасва на емоцията от скорошното им влюбване, и да е достатъчно голяма, за да не е лесно преодолима (да отнеме няколко глави, за да се реши). Проблем от миналото, вътрешни битки, лъжа или страх у единия от нивото на обвързване? А може и просто двамата да решат, че връзката им няма бъдеще и… животът на всеки претърпява криза, защото опитват да се върнат към предишния си начин на живот и се провалят. Настъпва обрат в историята. Външните събития са довели до раздяла, но нещата във вътрешен план тепърва ще се развиват – например, ако героите са имали за пречка трети персонаж (съпруг на единия от двойката), вече решават да действат, имат план. Или казано по-просто: ако досега са били пасивни, героите вече стават активни.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

11. Жертвата. Единият или двамата трябва да направят избор. Да изгубят човека, когото обичат, или да направят нещо, за да спасят връзката. Това изисква жертва от единия или и двамата – отказ от прекрасно предложение за работа, край на лудия живот на необвързан/а, отказване от пари/наследство, приятелство, семейство – тоест трябва да е важно, да налага вътрешна борба и да има сериозна възможност да не се случи, за да държи читателя в напрежение. Жертвата доказва любовта към другия, засвидетелстване на доверието. Може да “изяде” няколко глави от книгата, за да се развие драматично, но не бива да заема прекалено голяма част от нея, тъй като самото трето действие е последната 1/4 от книгата.

12. Отново заедно. Въпреки външните препятствия, влюбените намират начин да се съберат. Признават любовта си един към друг – ако единият до момента не я е декларирал, вече и той го прави. Тук щастливият край започва да изглежда като абсолютна реалност. Двамата за първи път започват да вярват в съвместното си бъдеще и доверието им един в друг е пълно. След като са оголили душите си и най-тежкият период е зад гърба им, нещата на хоризонта изглеждат оптимистични.

13. Развръзка, хепиенд. Читателят трябва да бъде възнаграден – той иска да надзърне в бъдещия живот на двойката, за да се увери, че всичко с тях ще бъде наред. Обикновено това включва сцена с приятели или близки, които научават официално за връзката и намеренията им да бъдат заедно, както и едно обещание за вечен съвместен живот. Може да имате епилог, всъщност доста от романтичните истории завършват с такъв – някакво продължение или доказателство за щастие, за да се увеличи задоволството на читателя…

 

И това не е всичко! Ето още няколко важни неща, които е добре да имате предвид, когато мислите върху историята и се съобразявате с аудиторията си:

Какво да правим със секса?

* В обичайните, по-леки любовни романи много рядко се срещат ругатни или сексуални сцени. Кулминацията на любовната история най-често достига до първа целувка или предложение за брак, и много рядко рисува по-големи интимности. Съобразявайте се с аудитория “до 13 години с родителски контрол”;

** В по-смелите любовни романи може да има елементи на еротика. Сексуалното съдържание е в малко по-голям обем и обикновено героите имат по-свободен изказ. Сексът играе известна роля в разгръщането на историята (започва на доста по-ранен етап от сюжета и следва развитието на историята със собствено разгръщане като става все по-подробен, по-смел), но въпреки това той продължава да отстъпва приоритета на промяната у героите и основната сюжетна линия.

*** В еротичния роман нещата се въртят около секса, а разгръщането на персонажите и историята са на второ място. Сексът движи историята напред.

Но задължителен ли е хепиендът?

В любовните романи влюбените обикновено не се събират до самия край на романа. Дори да преминат през целувка или секс, те не заживяват заедно – нещата просто веднага се обръщат, вгорчават, вкиселяват, при което двамата герои получават своя шанс да бъдат заедно едва накрая. В общи линии, ако включите прекалено много романтика и еротика на по-ранен етап в сюжета, рискувате да сте избързали. Читателите, въпреки че четат любовните романи, за да видят как двама души се събират, за да бъдат щастливи, имат нужда от цялото това приключение и не обичат лесните задачи, лесните връзки, лесното щастие. Имат нужда от постоянно напрежение, на фона на което да си задават въпроса “Боже, дали ще се съберат накрая? Защо този [автор] мъчи така горките хора!”

 

Следването на стандартното развитие на сюжета в любовния роман осигурява на историята ви това, което читателите очакват да намерят в нея. Дали всеки тип от тези сцени ще се появи в сюжета ви или не, наистина зависи от дължината на вашата история. В по-кратките романи някои от секторите могат да се комбинират (например представянето на двамата герои може да стане в обща сцена и наред със срещата им), докато в по-дългите романи всичко има възможност да бъде изложено в продължение на няколко глави.

 

Вижте още съвети за писане на любовен роман:

Какво искат жените? Или как да напишем добър любовен роман като познаваме добре аудиторията си.

Как да изградим силни образи в любовните романи?

Как да напишем добър любовен роман? Още няколко безценни съвета за начинаещите в жанра.

Особености на “женската литература”. Разлика между любовен роман, чиклит и съвременна проза.