“…ако събудиш отново надеждите си, може да е фатално…”

Из романа “Детето” на Фиона Бартън, издателство Ентусиаст, превод – Маргарита Терзиева.

 

“24 март 2012 г., събота

АНЖЕЛА

 

Анжела не знаеше защо запази вестника. Ник го донесе от гаража, отиде директно на спортните страници, после го захвърли на масата. Тя бе планирала цялата си сутрин – пазаруване в супермаркета и преди да се прибере – кафе с Луиз – но докато чакаше пералнята да приключи програмата, се пресегна и разлисти страниците му. Искаше преди да излезе, да сложи прането в сушилнята. Нямаше намерение да го чете, просто разглеждаше снимките. Но думата „бебе“ закова погледа ѝ.

„Кое е бебето от развалините?“ питаше заглавието.

Тя се зачете в статията и кожата под дрехите ѝ настръхна. Открит беше труп на новородено. Думата „открит“ я накара да извика. Ник дойде на бегом.

– Какво има, Анжи? – попита задъхано. – Какво става?

Тя не намери думи. Сложи вестника пред него и посочи с пръст заглавието.

Той погледна натам и Анжела видя досадата, която се появи по лицето му, когато разбра за какво става дума.

– Анжи, скъпа, това не означава нищо. Знаеш го, нали? Много пъти е ставало така.

Тя отказа да го погледне, продължи да чете и препрочита материала. Да го запаметява.

– Излиза точно след рождения ѝ ден. Може да е знак – каза тихо тя.

– Анжи – повиши тон той, – ако събудиш отново надеждите си, може да е фатално. Това ще те разболее както преди.

Тя кимна. През 1999 година откриха труп на бебе в Стафордшър и тя беше сигурна, че е на Алис. Усещаше го с костите си. Но не беше Алис. Оказа се момче – беше на бедна нещастна жена, която душеше децата си като форма на контрацепция. Полицията бе открила в дома ѝ още две скрити във фризера.

– Ако имаше някакъв шанс да е Алис, от полицията щяха да се свържат с нас, нали? – каза Ник, най-после произнасяйки името на дъщеря им.

– Те я забравиха – отвърна тя.

Наистина я бяха забравили. Всички бяха забравили. И искаха тя също да забрави. На детективите им бе дошло до гуша от нейните обаждания.

– Ако има някакви новини, веднага ще се свържем с Вас, госпожо Ървинг – ѝ каза последният полицай, с когото бе говорила. Явно му беше досадно и тя разбра, че е безсмислено да звъни повече. Оттогава не се бе обаждала и сега, тринайсет години по-късно, не знаеше към кого да се обърне.

Анжела сгъна вестника и го пусна на пода до стола си. Щеше да го прочете отново по-късно.

– Да те откарам ли до „Асда“? – попита Ник. – Ще ти помогна с багажа. Ще предпазя гърба ти от натоварване.

Анжела не намери време да погледне отново вестника преди вечерта, когато Ник се качи в спалнята. Вдигна го от пода и го приглади с ръка. Прочете го още два-три пъти, после записа в бележника си името на репортерката и сгъна статията на малко четириъгълно парче. „Може да звънна на тази Кейт Уотърс – помисли си тя. – Просто да я попитам това-онова. Няма нищо лошо, нали?“

 .  .  .

Из романа “Детето” на Фиона Бартън, издателство Ентусиаст, превод – Маргарита Терзиева.

Още откъси от книгата:

“Но моите грехове… те са си само мои…”

“Ужасно нещо, да заровиш бебе в градината…”

***

Сред развалините на разрушена стара къща в Лондон е открит малък скелет, заровен там от години. Този случай разпалва интереса на журналистката Кейт Уотърс. Малцина обръщат внимание на кратката статия във вечерния вестник, която тя пише, но обсебена от тази мистерия, младата жена не спира да си задава въпроса: Кое е бебето от развалините?

Опитвайки се да разплете загадката, тя стига до връзката ѝ с престъпление, разтърсило града преди десетилетия: новородено било откраднато от родилното отделение на местната болница и никога не било намерено. Майката и бащата били смазани от загубата. Кейт е все по-привлечена от миналото на хората, замесени в мистериозните събития. И скоро се оказва пазителка на неочаквани тайни – за една жена тази история е напомняне за най-лошите дни в нейния живот, за друга е истински кошмар, заплашващ да срути целия ѝ свят, а за трета – връщане към срамно събитие, което всячески се опитва да забрави.

Разкъсвана между това, което може и което не може да сподели с околните, Кейт със сигурност знае едно – историята на детето ще бъде разказана.

***

“Заплетен сюжет и разказвач, които ще ви хипнотизират… тази книга ще взриви мозъка ви”, Oprah.com

“Перфектна да запълни мрачната празнина, останала след „Момичето от влака“. Glamour Напрегната, омагьосваща и грабваща вниманието”, Лий Чайлд