Десислава Чучулайн: Докато пиша, обичам да се изненадвам
“Фентъзито не се продава толкова добре”, съветва я един издател, докато Деси още търси издателство за “12 часа преди Коледа”, но тя не се разколебава и в крайна сметка намира хора, които виждат потенциала в ръкописа й и инвестират в издаването на дебютния й роман. Върху текста й се работи здраво, за да добие той качеството, което читателят несъмнено очаква от този жанр и въобще от литературата. Освен това “Деси разби мита за българския автор, който не допуска текстът му да се променя”, казва Десислава Желева от Orange Books, “но въпреки работата, която понесе историята й, тя запази своя стил, а него ние най-много харесахме в ръкописа”.
“12 часа преди Коледа” е историята на Мария и Николай, млади и ангажирани с професиите си хора, всеки от които има своята причина да не обича най-топлия семеен празник в годината, и които биват въвлечени в приказна история от една вълшебна книга, търсеща своя книжар. Попадайки в този вълшебен свят, двамата виждат моменти от своето минало и близкото си бъдеще, което решават да променят като променят нагласите си и се развият като личности.
Деси е родена през 1985 година в София и като малка много обича да рисува, но също така и да пише. Харесва да пише есета, прави няколко опита да пише детски роман, но всеки път се отказва към средата, тъй като не се чувства зряла да го доведе до край. Завършва специалност “Моден дизайн” в НСОУ в София, но след това избира пътя на връзките с обществеността и попада във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, където се дипломира като бакалавър “Връзки с обществеността”, а по-късно завършва магистърска програма като Икономист със специалност Маркетинг към Катедра Маркетинг и стратегическо планиране в УНСС. Дълги години трупа опит в едни от най-големите PR и рекламни агенции в България и реализира комуникационни кампании за редица световни брандове. В момента работи като мениджър Дигитални комуникации във FiBank, а в свободното си време пише.
“Нямах никакъв опит в редактирането”, казва Деси, “и имах нужда някой да ми каже къде да натисна, за да дам на книгата си най-доброто, на което съм способна като автор”. За вдъхновението, писането и редактирането на “12 часа преди Коледа” разговаряме с Деси в най-празничния месец от годината и се надяваме, че историята й ще накара много читатели да променят идеята си за качествено общуване и да прекарват по-голяма част от живота си със своите близки.
Десислава Чучулайн: Сигурно мога да напиша цяла книга със съвети защо е важно да работите с редактор
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Петър Хаджиколев
Откога пишеш? Разкажи нещо за първите си творчески опити. Искала ли си някога да станеш писател?
Винаги съм обичала да пиша. Професията ми на комуникатор е свързана в голяма степен и с подготвянето на текстове – интервюта, статии, съдържание в дигитални канали. От дете в училище с най-голямо желание пишех кратки разкази. “12 часа преди Коледа” не е първият роман, който започвам да пиша, но е първият, който завърших и вече е при своите читатели. Може да се каже, че сбъднах една моя детска мечта, благодарение на екипа от моето издателство в лицето на Деси и Сав. Те подбраха уникални личности и професионалисти, с които да работя по редактирането на романа и подготвянето му за издаване.
Как се вдъхнови за този роман? Идеята за сюжета или героите дойдоха първи? Коя сцена от самата книга “видя” в самото начало?
Беше ноември. Седях на шофьорското място. Бях в задръстване и се замислих как и през идващия декември коледната истерия ще влоши трафика. “Видях” образите на двама души, които работят много, дори 12 часа преди Коледа, и нямат време за близките си. Почувствах желание да напиша една кратка история, в която да вложа моя смисъл за стойностното по време на празниците – семейството и комуникацията с близките. Сюжетът се разгърна и се превърна в роман от 264 страници 😊
Да, разглеждаш идеята за съвременните приоритети в обществото и отчуждението между хората. Но защо фентъзи? Това не можеше ли да е история със стандартен съвременен сюжет?
Фентъзи, защото исках атмосферата да бъде приказна и да ни изведе отвъд рамките на нашето ежедневие. Коледа е време, в което се вярва, че се случват чудеса. Главните герои са въвлечени във вихър от събития в два фентъзи свята – Първоначалия и Хаосиания, където пътуват с една магична книга. Двамата герои се завръщат към детето у тях и така намират своето по-добро Аз.
С прототипи ли работиш? Кои са Николай и Мария? Знаеше ли вече всичко за характерите и предисториите на персонажите, когато започна да пишеш?
Николай и Мария са събирателни образи на хора, които познавам и работят твърде много. Които са се фокусирали върху професията си за сметка на личните си отношения с най-близките. Знаех от къде ще започне историята на героите, но не знаех къде ще завърши. И двамата направиха своите избори по време на пътешествието си във времето и пространството 12 часа преди Коледа и това предопредели тяхното развитие.
Значи не планира подробно съдържанието – откъде ще започнеш, през какви предизвикателства ще преминат героите ти, как ще завършиш историята?
Докато пиша, самата аз обичам да се изненадвам, сякаш гледам непознат филм на голям екран. Нямам предварителен план за сюжета. Героите оживяват и взимат своите собствени решения, сами избират пътя си. Не знаех до последно как точно ще завърша историята и кой от двамата ще се окаже Книжарят – този, който притежава Главната книга, в която е записано миналото, настоящето и бъдещето на човечеството.
Колко време ти отне писането на “12 часа преди Коледа”?
Около 2 години. Като нямах възможност да пиша ежедневно 😊
Тества ли пред някого историята си? Имаше ли си beta читатели?
Да, предоставих суровия ръкопис на 6-7 приятели и познати, които четат много, част от тях наблягат именно на фентъзи жанра. Получих полезна обратна връзка от всеки от тях преди всичко като читатели и мисля, че в процеса на редактиране с моя редактор – Елена Павлова, успяхме да развием историята и да я изчистим от несъвършенства.
Колко пъти редактира ръкописа си, преди да решиш, че е готов да се изпраща до издателства?
По-основно един път, на второто минаване бяха по-дребни неща, които дописвах или променях.
До колко издателства изпрати ръкописа? Какво още приложи към писмото и мислиш ли, че заради професионално подготвената презентация са ти обърнали внимание?
Според мен беше плюс, че освен откъс от ръкописа и синопсис, изпратих и една инфографика, в която съвсем накратко бяха представени основните герои и идеята на книгата. Всяко издателство има свои изисквания и е добре, преди да пристъпим към изпращане на свой ръкопис, да проучим добре какви са те.
След колко време и от колко издателства получи отговор?
За жалост не получих обратна връзка от повечето издателства, до които изпратих ръкописа. Нямах идея дали въобще са отворили имейла. Тук се сещам за един съвет на Тери Пратчет, който казва, че винаги трябва да изпращаме първия имейл като продължение на уж вече започнала по-рано кореспонденция. Е, аз този съвет на Тери го прочетох далеч по-късно, когато работех с моето издателство. Но го споменавам за всички онези, които обмислят да изпратят първия си ръкопис 😊 Според Тери тази хитрина ще Ви спечели точка и поне изпратеното от Вас ще бъде прегледано. По съвсем друга линия, без да изпращам официален мейл с ръкописа, до мен достигна предложение да работим заедно от едно издателство, но вече бях избрала да работя с Orange Books.
Кой е този откъс, който така е впечатлил издателство Orange Books, та там най-накрая са прочели дълго отлагания ръкопис? Къде публикува откъса и какви бяха коментарите?
Преди да се “открием” с издателството, публикувах на няколко пъти 2-3 съвсем кратки откъса от ръкописа в моя Facebook профил и именно един такъв пост беше привлякъл вниманието на издателите.
“– Кюриус, чу ли, че съседите ни са видели Смрък в центъра, пак е бил в Приемната. Вече имал и червен пояс, представи си – спомена между другото Исидора по време на вечерята.
– Да, чух, че се издигал все повече. Нека, стига да не ни забърква в кашите си. Достатъчно са ми проблемите с цялата група по сънознание, която трябва да убеждавам в ненужността на съня. Всички се чудят какво ще се случи с професията им, когато сънища няма да има нито един хаосианец.
– Сигурно ще ги преназначат – подхвърли Исидора. – Може да започнат да четат сънищата на хората, например. Нали разширяват програмата за наблюдение на човеците. А и този ефект на безсънието… Аз все по-често сънувам будна, и то все странни неща. Стоя си с отворени очи, както е по-наредбата, а виждам не околното пространство, а картини от другаде.
– Интересно, Исидора, интересно. И аз предупредих Съвета, че липсата на какъвто и да било сън ще доведе до последствия, каквито никой не е наблюдавал. Онзи ден граф Млад паднал от дракона си по време на полет. До последно смятал, че потъва след скок в памук и ще тупне на нещо мекичко. Но все пак рязко осъзнал, че смъртта му е въпрос на само няколко мига и се разбудил.
– Значи не се е размазал? – нацупи се Исидора. – Жалко, антипатичен ми е. Ами за стадото овце разбра ли?
– Онези, дето Тенебрис е превърнал в телепортери… Да, мълвата, че съвсем затъваме в управлението, се е разнесла бързо. Този Тенебрис явно сериозно е решил да съсипе Хаосиания. Не че Нукт вече не е за пенсия, но алтернативата не ми се струва добра – почеса се замислено по носа Кюриус и продължи да разбърква все още врялата си супа от дрожди, която Исидора винаги претопляше поради грешно избрано заклинание.
И така, едно издателство проявява интерес към издаване на книгата ти. Коментираха ли се в началото дължината и елементите, които трябва да се редактират?
Моята редакторка беше дала своето мнение за диалози, които според нея са по-дълги и не стоят на място. Съответно съм ги съкращавала така, че да запазим смисъла. Имаше и сцени, които разместихме, за да върви историята по-плавно. Разбира се, съкращавахме, допълвахме, изглаждахме текста. Но най-приятното беше, че Елена задаваше въпроси и ме оставяше сама да откривам отговори.
Елена Павлова е външен редактор за издателството. Как се спряхте на нея? Казват, че била “американски тип” редактор. Какво значи това?
Изборът на Елена Павлова за редактор според мен беше най-добрият, който можеше да има за “12 часа преди Коледа”. Моите издатели предложиха Ели. Аз вече бях чувала уникални неща за нея, бях чела нейни интервюта, книги, които е превеждала… И само се надявах, че Ели ще се съгласи да работим заедно 😊 Това, което на мен много ми допадна, е че тя раздели на сцени всяка глава и работата вървеше сцена по сцена и глава по глава. Много прецизно. Научих много от Ели.
Как протича работата с редактора по един роман – имаше ли лични срещи или само размяна на файлове по имейл? Как се работи с Елена Павлова? Такива ли бяха очакванията ти за човека, с когото ще работите по текста ти в издателството?
Нямах очаквания! И моят съвет към всеки млад автор, който не е работил по редактиране на свое произведение с редактор, е да няма очаквания. Аз нямах представа как протича процесът и бях силно впечатлена. Имаше няколко срещи в началото – да се запознаем и да изговорим как ще работим. След това продължихме предимно онлайн комуникацията. Елена е цяла Вселена. На първо място е страхотен човек, професионалист. От нея човек може да научи много и да се мотивира да бъде по-добър в това, което прави. Знаех, че работата на редактора е много важна част при издаването на една книга, но истината е, че зад един завършен роман стоят много часове труд – на редактора, на коректора, на художника. А след това издателството се захваща с нелеката задача да проправи път на книгата сред морето от заглавия 😊
Ревнива ли си към текстовете си?
За мен идеята, смисълът са ключови в сюжета. Това не бих променила. Но не съм ревнива към изреченията.
Върху кои елементи от разказа работихте с Елена? Колко време ви отне и имахте ли краен срок, все пак това е Коледна история?
Работихме по целия текст от началото до финала. Около 7 месеца продължи съвместната ни работа, като тук трябва да отбележа, че аз работех по ръкописа основно между 4.00 и 6.30 сутрин и през почивните дни, тъй като имам доста натоварено ежедневие. 😊
По време на предишния ни разговор с теб ти нарече Елена твой “първи учител по творческо писане”. Какво научи от работата си с нея?
Страшно много неща. Сигурно мога да напиша цяла книга със съвети защо е важно да работите с редактор. И още по-важното: вече съм сигурна, че Кинг е прав: “Редакторът е бог”.
Би ли могла да посочиш отчетливи разлики между ръкописа, изпратен до издателствата, и финалната версия на историята в издадената книга? Какво спечели историята ти от работата с професионалисти?
Съкратихме диалози и развих финала. Всяка история печели, когато зад нея стои добър екип 😊
Кое е посланието, което се надяваш да си предала на читателите си с тази история?
Да посрещнат Коледа с любим човек и да празнуват.
Някакви отзиви за книгата до момента? Как реагират близките и познатите ти на това, че вече си издаван автор? Усещаш ли промяна в отношението на хората от работния ти кръг?
Вече получавам първите отзиви от хора, които не познавам лично, и са прочели книгата. Това е много вълнуващо 😊 Не мисля, че има промяна в отношението към мен от страна на близките ми. Колегите от банката, където работя, се радват и ме подкрепят много!
Имаш ли си творческа рутина?
Невъзможно е да имам, защото работя на пълен работен ден и съм майка на 4-годишно момче. Крада от всеки възможен миг за четене и за писане 😊
Върху какво работиш в момента?
Декември е най-натовареният период в годината за всеки PR мениджър или рекламист. Успоредно с това беше и представянето на “12 часа преди Коледа”, първото ми участие на Панаира на книгата като автор. Ежедневно имам участия в медии или отговарям на въпроси за интервюта. Но в съзнанието ми вече изплуват конкретни сцени по продължението на романа, които трябва да седна и да напиша. Може би това ще се случи точно по Коледа 😊
Какви книги четеш? Кои са любимите ти съвременни български автори?
Не се ограничавам жанрово, макар че фентъзи и фантастика преобладават. Чета и много нехудожествена литература – астрофизика, психология, изкуство, дизайн. От съвременните български автори харесвам Мартин Колев, Радостина Николова, Марин Трошанов.
Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?
Да не се отказват от мечтите си. Да развиват своето писане, да гледат лекции за творческо писане или да посещават такива. И ако вече имат издателство, да се вслушват повече в съветите на екипа от професионалисти, с който работят.
