Даниела Петрова: Имам повече идеи, отколкото време да ги осъществя

Дебютният роман на Даниела е публикуван през юни тази година първо на английски и то от едно от най-големите световни издателства, “Penguin Random House”. Книгата веднага се превръща в бестселър – попада в повече от 10 класации за най-очаквани книги в Щатите и е специално препоръчана в книжния клуб на Опра. Българското издателство забелязва заглавието в каталога на американските си колеги на доста ранен етап, но когато изпраща офертата си, все още не е сигурно, че авторката е наше момиче. Скоро не само се оказва, че Даниела е българка, но и че Сиела печели търга, въпреки сериозната конкуренция за правата в България от страна на няколко други наши издателства. Преводачът, на когото е възложен проектът, работи в тясна връзка с авторката като постоянно й изпраща откъси, а накрая Даниела прави цялостна редакция на романа – маха някои обяснения, направени за американския читател, които не са нужни за българската аудитория, и добавя нови, специално за нея. В резултат на това през октомври, само четири месеца след публикуването му в Америка, на нашия пазар излиза “Майката на дъщеря й” – роман, създаден извън родината ни, който носи много от българския дух зад граници и говори на емоционалния и професионален език на творец от световна величина.

Малко за историята. Лана, куратор в Музея на изкуствата “Метрополитън”, и Тайлър, професор по философия в Колумбийския университет, от години безуспешно опитват да имат дете, когато решават да пробват и вариант с осеменяване на чужда яйцеклетка. Но Лана държи на две неща – първо, донорът да остане анонимен, и второ, тъй като самата тя е от български произход, донорът на яйцеклетката да бъде момиче с български гени. И чудото се случва – открит е донор CN8635, българска студентка в САЩ, и като че ли всичко за Лана и партньора й предстои да се нареди. Животът обаче има други планове за… нея. Три дни преди процедурата с имплантирането на яйцеклетката Тайлър внезапно събира багажа си и казва, че някъде далеч във времето, когато са се превърнали в двойка, опитваща се единствено да има дете, са изгубили себе си, и има нужда от раздяла. Лана не само остава сама и е объркана, тя е изправена и пред дилемата редно ли е или не да отиде в болницата за извършването на манипулацията. Желанието й да има дете е толкова силно, а и на възраст от 38 години това вероятно е нейният последен шанс да забременее, така че, без да информира бъдещия баща на бебето си, тя се подлага на процедурата по имплантиране. Много скоро след това тестовете доказват, че мечтата й е напът да се сбъдне. Животът обаче отново решава да я постави на изпитание. Един ден вижда CN8635 в метрото и импулсивно тръгва след нея. И ето, че Катя бързо се превръща в част от живота й. Въпреки всичките си инстинкти и тайната, че Лана носи в тялото си повече част от Катя и Тайлър, отколкото от себе си, между двете се ражда приятелство. До момента, в който Катя внезапно изчезва и Лана се оказва последният човек, който може да даде сведения кога, къде и с кого я е видял жива…

Историята е представена през гледните точки на тримата главни герои и това, което веднага прави впечатление, е усещането за уникален глас на всеки от тях. Персонажите моментално грабват с оригиналност и реализъм, с богатите си предистории, ясните мотивации и логичните действия, които предприемат на всеки етап от историята. Тайни, лъжи, недоразумения диктуват обрати в повествованието и поводи за размисъл не само от страна на образите, но и на читателя. Кратките глави с огромен емоционален заряд и гъвкавата структура създават динамика и придават невероятна кинематографичност на сюжета. Диалозите са чисти, описанията са с маниер на щрих, езикът не тежи с претенциозност, което превръща “Майката на дъщеря ми” в книга, която страшно лесно се чете. Темите за репродуктивните права, майчинството, вината, обсебването, доверието, предателството и приятелството превръщат книгата в психологически трилър, който няма да ви позволи да го оставите, преди да сте стигнали до финала.

Искрено се надявам тази книга да получи сериозното внимание на българската аудитория по две причини. Първо, тя е с качествата на световна литература и не вярвам да има взискателен български читател, който да не оцени майсторството на Даниела. Второ, тя е идеален пример за това, че високо конкурентният пазар и високият професионализъм на редактори гарантират добра литература. Въпреки че към роман от тази величина не бяха насочени достатъчно родни медийни прожектори, аз продължавам да вярвам, че заглавие с такова ниво няма да се изгуби в морето от нови български заглавия, към които за съжаление все още няма достатъчно доверие. Разговорът с Даниела за писането и създаването на дебютния й роман считам за огромна чест. Благодаря й за отделеното време и ентусиазма, за споделения безценен опит и за удоволствието да се гордея, че има успели талантливи български писатели като нея.

 

Даниела Петрова: Най-голямо удовлетворение ми носи комуникацията с читателите

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Willy Burkhardt

 

Кога и как замина за Америка? Знаеше ли тогава, че можеш да пишеш толкова добре?

Започнах да пиша още като дете, първо стихотворения, а след това разкази. Но макар и да мечтаех да стана писателка от малка, не предполагах, че ще имам този късмет, нито пък знаех как се става писател. Ако имаше училище за писатели, със сигурност щях да се запиша. Но такова нямаше, и когато трябваше да избирам къде да уча след 8-и клас, записах архитектура в Строителния техникум, а след това – висше във ВИАС. Бях в първи курс, когато се влюбих в американец от български произход, който беше в София на гости на баба си, и след сгодяването ни две години по-късно, напуснах ВИАС и заминах за Ню Йорк.

На премиерата спомена, че си направила много грешки, докато станеш писател. Какво имаше предвид?

Една от първите ми грешки, предполагам, беше да уча архитектура вместо литература. Когато заминах за Америка, се надявах, че това ще ми даде шанс да оставя архитектурата и да се съсредоточа върху писането, но се оказа, че писането на чужд език, и особено език, който не говорех добре, беше още по-недостижима мечта. Но аз продължих да пиша стихотворения и по-късно, когато научих английския – разкази и есета. Отне ми много години да се осмеля да напиша роман, макар че романите винаги са били моята слабост. Това ми беше следващата грешка. Защо пиша разкази, се запитах един ден, след като аз самата рядко чета разкази? Защо не пиша това, което обичам?

Следващата ми грешка беше да се захвана да пиша на тема, за която почти нищо не знаех – трафика на момичета в Косово по време на войната. Направих няколко редакции, но нито един агент не се заинтересува. Най-накрая послушах съвета “Пиши за това, което знаеш”, или както една от моите учителки казва: “Разкажи историята, която само ти можеш да разкажеш”, и написах “Майката на дъщеря й”.

И все пак, колко уверена се чувстваш да пишеш на език, който не ти е майчин? Ползваш ли услугите на native speaker за проверка на написаното?

Аз съм в Щатите от почти 25 години вече, така че езикът не е проблем. Но по принцип повечето автори не предават ръкопис, без да е минал поне през няколко читатели, които да коментират върху историята, героите, правописа, и т.н. Независимо дали са приятели или непознати. Тук ги наричаме beta readers и обикновено им благодарим в края на книгата, наред с агентите и редакторите.

Как се вдъхнови за “Майката на дъщеря й”?

С бившия ми съпруг пробвахме с години за дете и опитахме различни лечения, включително и ин витро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, но от този опит се роди идеята ми за романа. Помислих си: Ами ако някоя жена, която е забременяла по този начин, се сприятели с младото момиче, което й е донор? И после, когато това момиче изчезне без следа, полицията заподозре, че бременната жена й е направила нещо, за да се отърве от нея. За да бъде бебето само нейно.

Историята е пълна с толкова обрати, че сигурно си знаела в детайли кое кога и как се е случило, за да можеш да го поднесеш в обратна последователност в повествованието. Планира ли предварително сюжета? Имаше ли сцени, които се родиха като идея по време на писането и заради които се наложи да преправяш идеята си?

За съжаление не съм от писателите, които планират сюжета от началото. Историята се разви последователно, в посоката, която героите сами поеха. Особено когато пишех от името на Катя, тя дръпна сюжета в посока, която не бях очаквала. Наложи се да преправям и редактирам книгата отначало много пъти, с всяка нова идея и всеки нов герой.

Какви други проучвания се наложи да направиш във връзка със сюжета?

Както споменах, с този роман реших да пиша за неща, които знам, включително безплодието и процедурите на лечение в това отношение, така че не ми се наложи да правя много допълнителни проучвания. Също така, аз имам магистратура по психология и съм работила като терапевт. Единствено трябваше да проуча работата на кураторите и детективите в Ню Йорк.

Проучваш и после пишеш, или правиш двете паралелно?

Паралелно. Например, историята се промени много в сравнение с първата си версия, и с всяка промяна трябваше наново да разговарям с детектива, който ми помогна с информация за това как да се разследва случаят.

А познаваше ли предварително героите си в дълбочина или предисториите и характерите им се оформяха в процеса на писането на романа?

Имах някаква основна идея за героите, но след като започнах да пиша, те поеха съдбите си в свои ръце и се оказаха съвсем различни личности от това, което бях предвидила в началото.

Колко време ти отне писането на романа? Кога намираше време за писане?

Отне ми 3 години и половина. Написах първата версия през 2012 г. Върнах се към писането на книгата през 2015 г. и подписах договор през 2018 г.

Как разбра, че е време да спреш с редактирането и че ръкописът ти е завършен?

Честно казано, редактирах до последния момент и след като завърших последната редакция преди публикуването, изпитах и облекчение от мисълта, че съм го завършила, и страх, че повече не мога да правя поправки.

На чие мнение за ръкописа разчиташ най-много?

На мнението на съпруга ми, както и на приятели и бета читатели, които не познавам и разчитам, че няма да ми спестят критиките си.

В Америка пътят на издаването на една книга е доста по-различен от този в България – издателствата обикновено не разглеждат ръкописи, които не са им предложени от агент. Разкажи как откри твоята агентка. С какво я спечели?

Намирането на литературен агент е много сложно наистина. С първия си роман, който споменах, контактувах с над 50 агента и никой не се заинтересува. Този път, с “Майката на дъщеря й”, първата агентка, на която го пратих, се заинтригува. Тя много хареса историята и ми помогна да я подобря.

А готов ли беше ръкописът, когато й представи идеята? Много ли бяха корекциите, която Лиса ти предложи? Как ти изглеждаха тогава тези коментари?

Ръкописът беше готов, макар и в много начален стадий. С Лиса направихме 3-4 редакции. Не всичките й коментари резонираха с мен и затова работех само по тези, с които и аз бях съгласна, че ще подобрят книгата.

Докога работи агентът с ръкописа на автора? Кога решава, че вече е готов за представяне в издателства? Колко издателства проявиха интерес към книгата ти?

Трудно е да се направи обобщение. В моя случай сметнахме, че книгата е готова, когато аз реших, че съм направила всичко по силите си. Лиса представи книгата на няколко издателства за предварителна сделка (“preempt”), преди да я представи на пазара, и две от тях направиха оферти.

А как протече работата с редакторката ти от “Пътнам” Марго Липшулц? Наложиха ли се сериозни промени? Върху кои елементи от историята работихте с нея: структура, изграждане на герои, съспенс, финал, стил, друго?

Марго много ми помогна да изгладя някои от елементите или да подчертая други, като например мотивацията на героите и техните емоционални преживявания. Също така малко променихме някои неща от финала.

Какво се прави в Америка, за да се промотира една книга? Публикуват ли се откъси, прави ли се премиера и турне, рекламира ли се в медии? Как се осигурява мнението на opinion makers  и присъствието в класации?

Издателствата имат различни подходи, в зависимост от парите, с които разполагат за промоции, но по принцип всичко, което спомена, се прави до една или друга степен. Тези дни авторите поемат голяма част от работата по промоцията на книгите си, особено в социалните медии.

Какво се очаква от един автор при промотирането на книгата? Кое ти костваше най-много усилия и кое ти донесе най-голямо удовлетворение?

Най-голямо удовлетворение ми носи комуникацията с читателите – в социалните мрежи или лично при изяви. Най-трудно ми е да съм постоянно на разположение в социалните мрежи, защото предпочитам да пиша романи за измислени герои и ситуации за сметка на постове за себе си във Фейсбук или Инстаграм. Но пък така поддържам връзка с читателите, така че е неизбежно.

Попадаш в десет класации на най-очаквани книги. Опра Уинфри препоръчва книгата ти в книжния си клуб. Какво е усещането?

Страхотно наистина. Още съм на седмото небе!

Вярваше ли, че романът ти ще бъде издаден и в България?

Много се надявах, разбира се, но знам, че в този бизнес няма гаранции. Така че бях много щастлива, когато разбрах, че ще се публикува и в България, на майчиния ми език.

Работиш в тясна връзка с преводачката на книгата си. Твое желание или компромис беше това сътрудничество? Притесняваше ли се как ще звучи романът на родния ти език?

Преводачката ми Стоянка Сербезова-Леви е страхотна. Притеснявах се, разбира се, как ще звучи на български, особено гласът на Катя, тъй като тя използва по-разговорен и специфичен стил. Много се възхищавам на преводачите. Това е невероятно изкуство, което изисква да си писател на два езика.

Различава ли се по нещо българското издание от американското? Сигурно има много факти, които е трябвало да бъдат обяснени за американската аудитория? Добави ли такива за българските читатели?

В Американското издание има думи и изречения на български, които придават определена атмосфера на тези сцени. Беше трудно в превод на български да се направи разлика между реч на български и на английски. И за това например се наложи да добавя “каза тя на български”, което не е същото. Вярвам в мотото “Показвай, а не разказвай”.

Кажи може ли да се каже, че в Америка вече си професионален писател? Можеш ли да си позволиш спокойно да пишеш следващия си роман, разчитайки на доходи от първия?

Зависи колко дълго ще ми отнеме да напиша следващия роман.

Имаш ли си творческа рутина?

Нямам рутина. Предпочитам да работя от къщи, но също така пиша по самолети, кафенета и където имам възможност. Изпивам доста кафета или чай и консумирам много шоколад, докато пиша.

Изпадала ли си в творческа криза?

Имам обратния проблем. Имам повече идеи, отколкото време да ги осъществя.

Остава ли ти време за четене? Какви книги предпочиташ?

Четенето ми е любимото занимание след писането. Обичам съспенс романи, мистерии или международни истории с интересни герои и житейски проблеми.

Върху какво работиш в момента?

Работя върху следващия си роман, който също е съспенс и се развива в Ню Йорк, този път през 90-те години. Разказва за една българка имигрантка, която попада в една много интересна ситуация и чийто живот е в опасност.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Пишете това, което ви се пише, не това, което мислите, че трябва да пишете.