„Усещайки поривите на вятъра, понякога се питаше: „Какво ли е намислила съдбата за това благословено място?“…“

Из романа „Ана“ на Мануела Драганова, издателство Сиела.

„Написаха обява „Търсим доброволци за боядисване на трибуните“ и я залепиха до главния портал. Приходите им не стигаха, за да наемат професионалисти, затова решиха да се справят със собствени сили, докато времето позволяваше да се работи на открито. Апелът се предаде от уста на уста и желаещите да се включат в акцията се явиха пред канцеларията. През следващите дни най-всеотдайните треньори и жокеи можеха да бъдат намерени на трибуните, въоръжени с четки и преносимо радио за настроение. Ана боядисваше наравно с тях. Дори бе довела малката Лили да помага.

Междувременно, докато Ана трупаше опит на терен, Колекторът наблюдаваше отвисоко.

– Много добре, личи си, че сте постегнали хиподрума – похвали я той, а пък тя се зачуди дали не се шегува, тъй като бе идвал само веднъж съвсем в началото. Попита го озадачено:

– Благодаря, така е, обаче ти как разбра?

– Видях от самолета, докато кацахме.

И това обяснение бе напълно реалистично. Съдейки по площта му, хиподрумът бе един от трите най-големи парцела в областта на столицата, заедно с огромния металургичен комбинат от времето на социализма и националните филмови студиа.

Изучавайки пожълтелите чертежи и документи в административната сграда, Ана успя да проследи съдбата на Зелената крепост през годините. Ръководителите на комунистическата партия избрали точно това парче земя за изграждане на модерен хиподрум, защото било отдалечено само на три километра от столицата и имало собствени минерални извори, подходяща роза на ветровете и минаваща в близост железопътна линия. Наели японски архитекти да го проектират по последни световни стандарти. Искали това да е най-големият спортен обект за конни надбягвания в цялата географска зона. Изграждането започнало след средата на миналия век, но за съжаление, никога не било напълно завършено. Затова някои от съоръженията били временни, като прясно боядисаните открити трибуни например – любимото място за съзерцание на Ана.

Оттам се разкриваше уникална гледка – сякаш бе картина, нарисувана по земята от извънземна ръка. Виждаха се пет концентрични разноцветни гигантски елипси на състезателните писти със средна дължина от около два километра – жълта, зелена, черна, зелена, жълта. Разграничаваха ги бели парапети. Диагоналите за надбягване през препятствия кръстосваха лявата централната част пред трибуните като тиранти, а вдясно бе помпената станция с две овални преливни езера над декар всяко. Пистите бяха с различен цвят поради настилката и предназначението им – тревните служеха за гладки надбягвания, черната бе покрита със сгурия заради двуколките, а пясъчните писти се ползваха за тренировки и надбягване през препятствия. Ветераните в бранша твърдяха, че където и да са пътували по света, не са виждали подобна съвкупност.

Ана често се качваше сама на трибуните. Ей така, за да се полюбува. Усещайки поривите на вятъра, понякога се питаше: „Какво ли е намислила съдбата за това благословено място?“.

* * *

– Трябва да отбележим Тодоров ден както подобава. Това е традиция! – заяви касиерката, а Ана ценеше мнението ѝ.

Празникът се падаше в края на зимата и се отбелязваше с конни надбягвания и кушии в цялата страна. Хората го наричаха Конския Великден. Бе винаги в събота, шест седмици преди истинския Великден. Фолклорът разказваше, че мъжете оплитали плитки на опашките и гривите на животните по изгрев-слънце, втъкавайки мъниста, пискюли и цветя. В това време жените месели питки както за ездачите, така и за жребците. Състезанията се провеждали преди обяд и били следвани от всенародни празненства до… това не било уточнено в преданията. Участниците се състезавали за здравето на всички, а победителите получавали бели ризи или пешкири.

– Добре, какво ще ни трябва за празника? – Ана запита касиерката и се подготви да си води бележки.

– Така… свещеник да каже молитва, питки, мед, музика, храна, напитки, бели хавлиени кърпи и разбира се, коне – много коне.

– Аха – откликваше Ана, докато записваше в черния тефтер.

– О, и да има някаква атракция между гонките. На празник като на празник.

– Забавление… а обичайно какво правите?

– Певци, танцьори, като всички.

– Ще трябва да сме по-оригинални в бъдеще, щом останалите канят певци и танцьори – подсмихна се Ана.

През следващите години щяха да измислят какви ли не екстравагантности: спектакъл на световно признати циркови артисти от Киргизия, носители на награда за езда от Фестивала в Монте Карло (те отсядаха на хиподрума през зимата) или шоу с камили (един от наемателите им търгуваше с тях), или единствената по рода си модна кушия, в която ездачите бяха облечени с екстравагантни костюми в стил Лейди Гага на нашумяла местна дизайнерка. Така празникът на хиподрума често щеше да влиза във вечерните новини.

А тогава, след първото им събитие, което не бе особено запомнящо се като последвалите, касиерката влезе задъхана, стиснала местния вестник в ръце.

– Гледай, гледай – развълнувано сочеше на Ана текст със заглавие „Хиподрумът възкръсна на Конския Великден“.

Ана не се сдържа и се разсмя. Това беше толкова патетично.“

 

Из романа „Ана“ на Мануела Драганова, издателство Сиела.

 

Мануела Драганова е визионер, романтик, бизнес дама, автор, международен коуч и запален голфър. Романът й „Ana’s Way“ излиза първо в САЩ през 2018 година под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Романът попада на страниците на Publisher’s Weekly, и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват “Ana’s Way” със звезда за книга с особени качества.

 

„Това е историята на една фина жена, която – заради дъщеря си и себе си – трябва да поеме ролята на мъжа в тъмните години на прехода. Смела, комбинативна и съблазнителна, с вирната брадичка, тя посреща всички предизвикателства на това объркано, но адски интересно време. И побеждава.”

Захари Карабашлиев

 

„Ana is a soaring tribute to the challenges and triumphs of modern womanhood. In Draganova’s titular protagonist we find not only savvy determination and infectious enthusiasm, but an abiding openness to the resilience of love.“

Daniel Burgess, Writer and Editor

 

„Действието е завладяващо, а писането е ясно и красиво. Героите ще напуснат страниците и ще ви станат близки. Пътуването на Ана ще промени собствения ви светоглед. Препоръчвам тази книга – просто се отпуснете и се насладете”.

Арън Уошингтън, Pacific Book Review, Awarded to Books of Excellent Merit

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: