“Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки…”

Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.

СТРАХЪТ НА КОРЕКТОРКАТА ОТ ГРЕШКА

Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения й некролог ще има досадна грешка. И тя няма да може да я поправи. Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки. Това си мисли, докато лежи в тъмното и прехвърля всички възможни места за сгрешаване. Непълен член в “Животът е само миг…” Изпусната запетая в “Не се забравя човекът, раздал обич и топлина”, “И” вместо “Й” във “вечен покой” или, не дай Боже, “Сбогом” със “З”. последното особено я ужасява, сърцето й започва бясно да прескача и…

“Сбогом, сбогом…”, това бяха последните й думи насън, повтаря мъжът й на другата сутрин, докато поръчва некролога:

Живота е само миг… Не се забравя човека раздал обич и топлина. Вечен покои. Збогом.

 

Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.

Още истории от сборника:

“Може би го е чела и иска автограф…”

“Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце…”

“…и хуква като човек, който мрази да закъснява…”

“Почувства се празен, неловко, като човек, който си е тръгнал от купона, но трябва да се върне за шапката си…”

“Всичките наши тела” съдържа събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека…

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от “Естествен роман”, “Физика на тъгата”, “Сляпата Вайша”…

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…” пише за книгата Иван Теофилов.

“Избрани автобиографии”, “Преброяване на нощната стража”, “Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив”, “Страхът на коректорката от грешка”, “Петел в Пирогов”, “Гинко Билоба в Ню Йорк”, “Ангелът на непрочетените книги”… Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)

Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”

Оформлението е дело на Люба Халева.

“Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост… Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново.” Иван Теофилов

“Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон…” Марин Бодаков

“Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.” Бойко Пенчев

“Георги Господинов винаги е имал вкус, талант и смелост да премества границите между жанровете, да играе с тях, да пленява с лекотата, с която го прави. А свръхкратките разкази в новата му книга са пореден и може би най-радикален експеримент по отношение на формата, на играта, но и на литературната конюнктура в момента. Те са като камъчета, майсторски хвърлени в заблатените води на днешното ни живеене. Макар и малки, изящни, неагресивни, трудно видими на фона на едрите литературни сюжети, те с всеки прочит образуват около себе си разширяващи се кръгове от смисъл, вълнуват (ни), избистрят (ни)…” Надежда Радулова