Ларш Кеплер: Да разбиеш стената на самотното писане

През лятото на 2009 авторите Александър и Александра Андорил се укриват в малка къща на западното шведско крайбрежие с трите си дъщери. Август месец е и белите нощи вече започват да отстъпват пред тъмнината. Късно една вечер, малко преди лягане, съпругът и съпругата забелязват мъждукаща светлина от фенерче, идваща от далечния край на градината. Някой се приближава измежду дърветата към къщата. До последно, малко преди светлината да навлезе на полянката, двамата се надяват, че това ще се окаже съсед, издирващ избягало куче, но когато чуват и чукането по вратата, осъзнават, че всичко е приключило. Споглеждат се, Александра отива при спящите деца, поредно чукане по вратата и Александър отваря вратата.

“Как са ни открили? Никой нищо не знаеше, дори децата ни”, казва Александра.

“Притеснявахме се, че всичко се е провалило”, добавя Александър.

Същото лято едно невероятно разследване върху идентичността зад псевдонима на конкретен шведски автор набира ураганна сила. По-рано същата година, през пролетта, по време на Лондонския книжен фестивал издателска къща Albert Bonniers förlag представя предстоящ шведски криминален роман от мистериозния Ларш Кеплер и книгата е продадена за рекордно голяма сума на много страни. Заглавието е “Хипнотизаторът”. И дори преди публикуването му в Швеция да стане факт, медиите започват да спекулират с идентичността на Ларш Кеплер. Един британски вестник излиза с теорията, че авторът, прикриващ се зад псевдонима, е Хенинг Манкел и голям брой шведки писатели също биват въвлечени в тази лудост.

Но с издаването на книгата през юли и изкачването й на върха на бестселър класациите любопитството приема формата на преследване. Стига се до там, че в живо предаване по телевизията известен криминолог разработва профила на Ларш Кеплер, а най-големият таблоид в Швеция открива 24-часова гореща телефонна линия за всякаква информация от широката публика, свързана с идеи по случая.

В тъмнината пред вратата на малката вила стоят двама журналисти от същия таблоид. Единият от тях държи фенерче, другият – камера. “Признайте, че вие сте Ларш Кеплер”, казва мъжът с фенерчето.

На сутринта семейството се натоварва на колата и поема към Стокхолм. По време на 6-часовото пътуване телефоните и на двамата прегряват от звънене. Издателството организира прес-конференция, на която Александър и Александра казват истината, което се превръща в най-голямата новина, тиражирана по всички телевизионни канали, по радиата и пресата за цялото лято.

***

Александър и Александра израстват на разстояние от 650 км един от друг, но между тях има забележителен брой прилики. Родени са в рамките на година и произхождат от работнически семейства. И двамата са зеленооки, пишат с лявата ръка и са силно зависими от книгите.

Бащата на Александър е първият в рода, който се задържа на училище след 16-годишна възраст, а Александър е първият, който учи в университет философия и филми.

Бабата и дядото по майчина линия на Александра са неграмотни, докато Александра пише докторска дисертация.

Александър тръгва срещу течението в борбата да се изрази като човек на изкуството, което е нечувано за семейството му.

“Всички се занимаваха със строителство, самият аз също съм работил по строителни площадки от 14-годишен, но това не беше мечтата ми за реализация в живота, аз рисувах с маслени бои и четях книги.”

Александър дебютира с роман преди дори да е навършил 20. Пише книгата на пишеща машина и понеже не може да си позволи ксерокопирането й, предава оригинала в голямо издателството, с все коректор и лепени върху страниците пренаписвани абзаци. Книгата е одобрена за издаване и до 2009 той пише още 8, наред с двайсет пиеси и либрето за опера, с което привлича сериозно внимание като автор.

Александра расте със същото желание за реализация в сферата на изкуството. Не знае откъде извира този копнеж, но не може да го пренебрегне. Взема от библиотеката пиеси на Чехов и Шекспир, репетира репликите у дома, свързва се с театър и получава позицията на стажант. Стажува като актриса и още с първото й кандидатстване й се предлага място в най-престижното театрално училище в страната. До 2009 тя работи като актриса, литературен критик, пише докторска дисертация и в допълнение публикува 3 романа, на които са присъдени награди.

Само няколко дни след преместването си в Стокхолм Александра отива на парти, където се запознава с писателя Александър Андорил. Следва любов от пръв поглед. Годината е 1992. И оттогава двамата са заедно. Чувстват се като непобедим тандем, защото най-накрая срещат един в друг разбирането и подкрепата, което винаги са търсели.

В началото на 2000 Александра напуска театъра и дебютира като новелист. Двамата работят един до друг и пишат високо оценявани от критиката литературни творби.

“В продължение на 8 години живяхме на площ от 23 квадратни метра”, казва Александра.

“…И пишехме от вкъщи”, добавя Александър.

“После живяхме на 46 квадрата, когато в рамките на една година се появиха първите ни две дъщери”, казва Александра.

“…И пак пишехме от вкъщи”, добавя Александър.

“Купихме си спалня, която се прибираше към една от стените в хола”, казва тя.

“…И пишехме в хола”, казва той.

Съпрузите допълват изреченията си като в телепатична връзка. Седят един до друг и от време на време се споглеждат, разказват как винаги са обичали да правят всичко заедно. Заедно готвят, заедно ремонтират вилата, заедно се грижат за децата си. Винаги първи четат написаното от другия, но не и преди ръкописът да е завършен.

“По принцип писателите са много самотни хора”, казва Александър. “Не разкриваш на никого написаното, преди да го завършиш, в противен случай рискуваш да развалиш магията.”

“Но ние не можехме да приемем тази изолация”, казва Александра.

Случило се така, че през 2008 и двамата завършили текущите си проекти по едно и също време и заедно предали ръкописите си на един и същ издател. Поглеждайки назад към празнотата, следваща завършването на поредна книга, двамата решили да започнат нещо заедно. Детска книжка била първият им проект, но бързо го зарязали, след като открили, че не им се получава –нямало почти нищо, по което да са на едно и също мнение.

“Просто не можехме да хармонизираме стиловете си”, казва Александър. “Индивидуалните ни литературни гласове бяха прекалено дефинирани”.

Решили да опитат с пиеса. Александър вече бил писал доста драма, а Александра била практикувала като актриса един доста дълъг период. Очаквали, че няма да е трудно, но сериозно бъркали. Партньорството им било катастрофално. Карали се за всякакви детайли.

“Странно е, когато човек толкова уважава чуждото писане и в същото време не вижда начин за съвместна работа”, казва Александра.

И тъй като и двамата не били хора, които лесно се отказват, двамата решили да направят пореден опит, но като загърбят индивидуалния си писателски глас. Заедно създават трети автор, който нито е Александра, нито Александър, а човек със собствени права.

Ето така се ражда Ларш Кеплер. Името Ларш отдава почит към Стиг Ларшон, а Кеплер е признание към учения Йохан Кеплер. Ларш Кеплер се сдобива и със собствена житейска история:  някога е бил гимназиален учител, който след лична трагедия, за която не му се говори, се превръща в самотен пенсионер. Сега работи нощем в хостел за бездомници, а денем пише криминални романи.

“Винаги сме обичали трилърите, през 70-те израснахме с уникалните криминални романи на Шьовал и Вальо*”, казва Александър.

“Изведнъж разбихме стената на самотното писане”, казва Александра.

“Съвместното писане беше фантастично, почти като да се влюбим отново едни в друг“, казва Александър.

Всичко работи прекрасно, вдъхновението е на лице и първият трилър започва да придобива форма. Двамата разбират, че ключът към споделената им креативност е Ларш Кеплер и чувстват, че трябва да го държат в тайна и никога да не разкриват кой се крие зад него.

След като завършват “Хипнотизаторът”, регистрират e-mail адреса Lars.Kepler@hotmail.com и изпращат ръкописа до редактора за художествена литература в собственото си издателство, без да разкриват самоличността си. Редакторът раздава копия от ръкописа на всички редактори в издателството като ги моли да го прочетат през уикенда.

Онова, което следва после, е част от историята на шведското книгоиздаване. Всички редактори са на едно мнение, че книгата е сензация. Дават половината за превод и вземат ръкописа на Книжния панаир в Лондон същия месец, където той получава приза “Книга на Панаира”.

След като биват разкрити през лятото на 2009, Александър и Александра се притесняват, че няма да могат отново да пишат заедно. Вярват, че анонимността им, защитена от името на Ларш Кеплер, е необходимата гаранция за тяхното партньорство. Както се оказва по-късно, няма нужда от притеснения. Препятствията вече са разрушени. Докато пише Ларш Кеплер, вдъхновението им е на лице.

“Хипнотизаторът” се превръща в най-продавания криминален роман в Швеция. Списание Time го обявява за “един от 10-те най-добри романа на годината”, а Wall Street Journal го включва в списъка си с “10-те най-добри криминални романа на годината”.

Към днешна дата “Хипнотизаторът” и шестте му продължения наброяват продажби от над 14-милиона копия и са преведени на повече от 40 езика. Всяко от заглавията носи върху корицата си надписа “Международен бестселър №1” и читателите по света вече са добре запознати с отдадения на професията си финландския инспектор Юна Лина и неговата колежка Сага Бауер.

Връщайки лентата назад, Александър и Александра смятат, че разкриването им реално е било добро събитие за тях. Най-голямото предимство е това, че могат да се срещат с читателите си. Могат да пътуват, да разговарят с журналисти и читатели, да участват в панаири и фестивали на книги. Много читатели се свързват с тях, много от тях признават, че не са в състояние да четат Кеплер, докато са сами, и дори не смеят да държат книгите край леглата си.

“Ние пишем за неща, които изпълват със страх дори самите нас, всичко трябва да е реално, сърцата ни да бият учестено”, казва Александра. “За нас писането е емпатия и гмуркането надълбоко в чуждите съдби и образи в един момент започва да увлича.”

Някои писателски тандеми разделят книгите си на отделно написани части или си разпределят развиването на определени образи, но Александър и Александра не работят така. Те работят заедно от първоначалната идея до последното изречение. И когато завършат някоя книга, в нея няма нито едно изречение, което да е написал само един от тях.

“И проучванията си правим заедно, заедно посещаваме затвори, четем съдебномедицински документи, доклади от аутопсии, разговаряме с доктори и полицейски служители”, казва Александър.

“Заедно разиграваме бойни сцени и заедно ходим на стрелбища”, казва Александра. “Достоверността е всичко за нас”.

****

След като първите три книги излизат здраво редактирани и зле преведени в САЩ, двойката решава да сложи край на работата с издателството там.

“Усещането, когато ги четеш, беше адски странно”, казва Александра. “Това вече не бяха познатите ни книги, поне такова беше чувството”.

Цялата поредица започва да се превежда от Нийл Смит (преводачът на Ю Несбьо) за издателство Knopf, което стартира с публикуването на четвъртата книга от серията – “Пясъчния човек”, в която Сага Бауер поема извънредно опасна мисия под прикритие, за да се сближи с единственото човешко същество, от което Юна Лина се страхува.

При първоначалното си излизане на пазара “Пясъчния човек” веднага оглавява списъка с бестселъри в 9 страни и е почти на същата позиция в държави, където е публикуван към момента. Това е най-продаваният криминален роман в скандинавските страни през последните 5 години, плътно следван от продължението си “Stalker” (“Преследвача”), като дори надминава автори като Дан Браун, Дейвид Лагеркранц и Ю Несбьо.

Александър и Александра продължават да пишат от вкъщи, обичат книгите, напрежението и силните емоции. Завършили седмата си книга, те работят върху идеята за осмата. А светът може да очаква поне 10 книги от Ларш Кеплер.

 

Книгите на Ларш Кеплер в България издава издателство Ентусиаст.

–––––––––––––––

* Мей Шьовал (шведска журналистка, преводачка и писателка) и Пер Вальо (шведски журналист и писател) скоро след запознанството си през 1961 заживяват заедно, имат двама сина и започват да пишат съвместно. Известни са с трилър поредицата си “Мартин Бек”, състояща се от 10 заглавия.