„Лишена от гравитацията на естествения център, семейната ни галактика се крепеше единствено на инерцията и рутината…“

Откъс от разказа „Фосили“ на Георги Томов от сборника „Обича ме не те обича“, издателство Сиела.

„Плътно омотана в бялата завивка, Сия прилича на мумия. Откакто я помня, спи абсолютно неподвижно, все едно се преструва. На стената виси увеличен семеен портрет на четирима ни. Къде ли е скрила картината със слънчогледите?

 

Навремето Сия бе настояла да поставим картината със слънчогледите в спалнята въпреки опасенията ми, че с тези облещени срещу ми жълти търкала ще будувам по цяла нощ. От малък трудно заспивам – всичко ме разсейва. За моя изненада там, където броенето на въображаеми овце не даваше никакви резултати, слънчогледите се справиха чудесно. Градско момче съм, дори ухание на окосена трева не понасям, обаче слънчогледите ме приспиваха. Грееха в тъмното, усещах слънцата им как прежурят по кожата на лицето ми, долавях жужене на пчели. Жужене на пчели… и се унасях.

Когато се запознахме, на мен ми предстоеше да се дипломирам в Стопанския факултет, а Сия тъкмо бе записала първи курс в Юридическия – семейна традиция, тръгнала от прадядо й. Първата ни среща премина в разговори за философия и изкуство, като моето участие се изчерпваше с това да си повтарям наум, че точно такива жени – дребнички, подвижни и постоянно усмихнати – карат земята да се върти. След седмица й признах, че я обичам, след месец се разбра, че чувствата ни са взаимни. Заживяхме заедно – тъкмо бях започнал работа в една търговска фирма. Зная няколко езика и шефовете много ме ценяха, но с една заплата не можехме да си позволим повече от таван в центъра. В началото на пролетта се родиха близнаците и се наложи да изкарвам допълнително. По четири часа на нощ месих тесто за пици – така или иначе у дома не можеше да се спи.

Близнаците, момче и момиче, проходиха в кафенето на Университета – докато не тръгнаха на ясла, Сия ги мъкнеше навсякъде със себе си. Нямаше кой да я отмени дори за час. Моите родители се бяха изселили на село и предложиха да оставим децата при тях, но Сия не даваше и дума да се издума. Заради някакъв конфликт с баща й тя не контактуваше със своето семейство, вероятно те не одобряваха нашата „де юре“ нерегламентирана връзка.

Сия завърши с отличие, а след това спечели конкурс за работа в престижна консултантска фирма. Напусна след близо пет години, точно й бяха предложили да оглави един от отделите. Големият шеф се изпуснал, че са приятели с баща й, и тя на минутата депозирала предизвестие. Всичко това аз научих впоследствие, но при всяко положение щях да я подкрепя. Сия си направи собствена адвокатска кантора и се справяше чудесно. Аз също – вече бях вторият човек в софийския офис, с много добра заплата и куп бонуси.

В един дъждовен септемврийски ден, седмица преди близнаците да тръгнат на училище, Сия ми определи среща в гражданското и сключихме брак. След „церемонията“ поканихме приятеля ми доктора и новото му гадже – Роси, на обяд, след първата наздравица Сия ме целуна „законно“ и се извини, че я очакват клиенти. Месец по-късно купихме чудесен апартамент в полите на Витоша със заем, който – по договор – щяхме да изплащаме солидарно. В случая солидарно означаваше поравно, така както – по изрично настояване на Сия – поемахме и всички други разходи.

Отдадена на работата си, Сия постоянно влачеше папки с документи у дома и висеше над тях до късна нощ, но не и преди да прегледа домашните на близнаците и да ги изпита по всички предмети. Семейните казуси решаваше сама, без да ме занимава с драмите на поредната домашна помощница, избора на най-доброто частно училище или дилемата да спортуват ли близнаците, или да се занимават само с изкуство. За всичко това аз научавах постфактум. От мен се очакваше да прекарваме заедно годишните отпуски и съботните дни. В неделите играех футбол с приятели – в училищния двор, където бяхме израснали.

Често се чудех дали Сия изобщо ме забелязва при толкова много отговорности, но тя все успяваше да ме изненада – прекрасно усещаше какво мисля и от какво имам нужда. Бях убеден, че са й необходими секунди, за да ме сканира и да разбере всичко, което я интересува, но по онова време това все още не ме притесняваше.

Всички ни считаха за перфектното семейство – сплотено и щастливо.

Децата завършиха гимназия и заминаха да учат в Англия – никакви безплатни университети в Шотландия или Холандия, според майка им доброто образование нямало как да е евтино. Само след месец контактите и с тях бяха сведени до „добре сме, всичко е наред, проблеми няма, хайде, чао…“ Лишена от гравитацията на естествения център, семейната ни галактика се крепеше единствено на инерцията и рутината. Осъзнали реалната опасност при най-малък трус да се разлетим из космоса на живота, кротко следвахме ежедневието си, преструвайки се, че всичко е наред…“

 

Откъс от разказа „Фосили“ на Георги Томов от сборника „Обича ме не те обича“, издателство Сиела.

Още откъси от сборника:

“Любовта си е любов и няма нищо общо с брака…”

 

„В края на миналата година поканих някои от най-интересните български автори да напишат разказ по една позната, но вечно актуална тема – любовта. Исках тази книга да отразява новата българска проза, а също и да се превърне в място за среща на поколения, литературни насоки и стил; с други думи – да бъде хартиеният еквивалент на литературно кафене, в което всеки разказва по една история.Получи се чудесен сборник, посветен на любовта във всичките ѝ измерения. Всеки от представените писатели е с различен творчески път и светоусещане. Тук обаче те участват не с товара на своите биографии и награди, а с тежестта и лекотата на своите страници.Вярвам, че пред любовта всички сме равни.Приятно четене.“ Захари Карабашлиев

 

Автори: Алек Попов, Васил Панайотов, Владимир Зарев, Ганка Филиповска, Георги Господинов, Георги Томов, Емануил А. Видински, Емил Андреев, Захари Карабашлиев, Иво Иванов, Илиян Любомиров, Кристин Димитрова, Мирела Иванова, Палми Ранчев, Радослав Парушев, Теодора Димова

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: