„Оставаха му няколко часа живот, докато животоподдържащите му системи изчерпят кислорода и всички възможни рециклиращи и предпазни механизми откажат…“

Из сборника с разкази „Да мечтаеш отвъд“ на Александър Ненов, издателство Изток-Запад.

СМЪРТОНОСНА ПРЕГРЪДКА

Дойде в съзнание с рязко поемане не въздух, сякаш изплуваше от дълбините на морето. Отвори очи и пред него се разкри черният простор на Космоса, осеян с безкрайно много звезди – достатъчно ярки, за да го накарат да затвори очи, докато свикне с острия им болезнен блясък. След няколко секунди ги отвори отново, бавно и предпазливо, сякаш искаше да провери дали това, което вижда, е истина. Истина беше. Опита се да подреди мислите си – бе загубил съзнание и сега трябваше да отсее това, което му се беше случило, от кошмарния сън, който сънува… или да съчетае двете в една логична история.

Последното, което помнеше, бе, че алармата в космическия кораб се бе активирала. Тя предупреждаваше за приближаваща експлозия вследствие на дефект в реакторите. Целият екипаж трябваше да облече скафандрите и да следва процедурите по безопасност. Бяха го правили десетки пъти в рамките на тази мисия и смятаха, че и този път е фалшива тревога, породена от проблем с датчиците. Може би това бе причината да не се завържат един за друг, както и за корпуса на кораба, с предпазните въжета. Не помнеше експлозията. Не помнеше и колко време е минало оттогава, но сега не виждаше нито кораба, нито някой от своите колеги. Беше сам насред безкрая на Космоса. Гаранция, че никой никога няма да го намери сред тази пустош. Дори на Земята, след няколкостотин метра човек трудно се забелязва в открито море. В Космоса всеки обект дори с размерите на космически кораб може да стане незабележим в рамките на няколкостотин метра и да се слее с всички различни по яркост светещи точки. Още повече, че това бяха звезди, които светят, докато създадените от човека обекти само отразяваха светлината и ако не се гледат от правилната страна, може да се загубят и на по-малка дистанция.

Заслуша се в радиото, но то беше смразяващо тихо. Повика няколко пъти колегите си, но отговор не последва. Ако корабът беше експлодирал, бе разпилял целия екипаж в Космоса в произволни посоки и всеки един от тях в момента летеше поне с няколкостотин или дори хиляди километра в час от мястото на инцидента. Радиостанциите в скафандрите не бяха предвидени за подобни разстояния. Прехвърли шансовете си наум и като опитен и рационален човек трябваше да приеме тежката и горчива истина. Щеше да умре. Оставаха му няколко часа живот, докато животоподдържащите му системи изчерпят кислорода и всички възможни рециклиращи и предпазни механизми откажат. Тогава щеше да се задуши в своята малка черупка и да стане вечно летящ в неизвестна посока труп, притеглян от незнайно коя звезда. А може би не беше толкова трагично. Можеше да попадне на нова планета и да реализира идеята си за панспермията. По скафандъра и мъртвото му тяло дори след няколко милиона години пак щеше да има достатъчно бактерии, гъби и едноклетъчни, които да успеят да създадат живот на някоя планета, стига тя да го привлече, а той да падне на нея. Малко вероятно, но поне бе някаква надежда, че смъртта му ще бъде нещо повече от спиране на жизнените функции на една биологична система.

В този момент се сети, че преди всеки полет екипажът беше инструктиран при подобни безнадеждни ситуации да активира програмата с кодово име Кали. Никой никога не я беше тествал и нямаше право да я активира освен при крайна необходимост. Самата програма обаче бе конструирана така, че да определя реалните причини за активирането си и да не функционира, в случай че има дори минимална вероятност астронавтът да оцелее.

Натисна комбинация от клавиши от външната част на скафандъра си и зачака. Нищо не се случи. Или програмата бе повредена, или вече работи, но не дава признаци… Какво ли можеше да направи една софтуерна програма при подобна ситуация? Това беше нещо, което отвлече вниманието му от мислите за смъртта.

– Здравей, чуваш ли ме? – чу много тих непознат женски глас в ухото си.

– Чувам те, коя си ти? Какво става? – той започна инстинктивно да върти главата си, но това не помогна, защото нямаше как да се огледа, а и бе напълно безсмислено – това по навик би направил всеки земен жител, въпреки безпомощността на безтегловността.

– Аз съм Кали. Програма, конструирана в случай на крайна необходимост. Кръстена съм на древна индийска богиня и съм тук, за да ти помогна с каквото мога.

– И как по-точно смяташ да го направиш, след като положението ми е безнадеждно, а ти можеш да функционираш само ако си сигурна, че нямам шанс за спасение? Ще се правиш на богиня и ще създадеш чудо? Или ще ме накараш да се моля на древен бог за спасение? Какво, по дяволите, разбираш ти, някаква купчина код, записана на някакви платки, залепени на задника ми?

Беше ядосан. Не толкова на програмата, колкото на безпомощното си състояние. Беше ядосан и на идиотите от НАСА, които бяха инвестирали ужасно много пари, за да направят никому ненужна програма, която дори не може да те разбере, ако я напсуваш.

Кали се засмя кокетно и приятелски в ухото му. Тя много добре знаеше как да насочва емоциите на хората и го правеше според процедурата си.

– Не съм тук, за да правя чудеса. Тук съм, за да направя последните ти минути такива, каквито само аз мога да направя. Знам, че състоянието ти е безнадеждно и знам, че с всяка изминала минута нещата ще се влошават. Първо ще те обземе яд, после отчаяние. Ще помислиш за самоубийство, но в зависимост от религиозните ти разбирания може и да не го направиш. Всяка аларма ще те кара да се чувстваш още по-притеснен и ще прекараш последните часове от живота си в непрестанно очакване. Представи си, че в главата ти е опрян пистолет и знаеш, че той рано или късно ще гръмне. Всяка секунда ще преживяваш смъртта, докато накрая тя не дойде наистина. Но това ще е ужасна и безкрайна смърт. Нещо, което аз мога да променя за теб.

Кали замълча, за да може астронавтът да осмисли думите й. Мозъкът му трескаво ги анализираше, като си припомняше конкретни думи и фрази.

– И как смяташ да ми помогнеш?

– Радвам се, че проявяваш интерес, но не мога да ти кажа. От теб искам единствено да се отпуснеш максимално. В безтегловност няма нужда да стягаш тялото си, а и предстои да направя неща, които ще са малко странни. Приеми всичко такова, каквото е, и се опитай да му се насладиш.

Мекият и напевен глас изчезна, сякаш тя с усмивка се отправи към мястото за реалиризане на своята дейност. Трудно му бе да си представи, че говори с програма, а не с реален човек. Имаше усещането, че тя говори с усмивка през цялото време, а гласът й беше толкова прекрасен, че ако можеше, щеше да си уреди среща с нея за вечеря или директно да поиска ръката й.

Изведнъж скафандърът започна да се надува и да го притиска. Уж широкия като чувал предпазен костюм изведнъж започна да се изпълва с нещо, което го притискаше от всички страни. Започна от краката, обви кръста му, обхвана гърба и гърдите му. Сякаш някой меко и нежно го прегръщаше с крака, с ръце, опираше тяло в него. Накрая усети същото нещо да подпира главата му от всички страни освен предната част на лицето му. Синтетична гъбеста материя бе изпълнила меко целия скафандър и хлабавият костюм се бе превърнал в нещо като меко легло, което го обгръщаше от всички страни.

– Какво правиш?

– Прегръщам те – тя затъмни визьора му и звездите и тъмният, но искрящ Космос, се превърна в далечен спомен. – Отпусни се в прегръдките ми и се наслади на усещането.

От НАСА бяха направили изследване, което показваше, че при човека в последните минути от живота му или когато се почувства безпомощен, прегръдката насища мозъка с хормони, които буквално му казват „Всичко е наред“, „Ще се оправиш“, „Отпусни се, на сигурно място си“. Това беше кодирано в човешките гени, памет, съзнание и подсъзнание още от майчината утроба.

Сигналът, че количеството кислород намалява, се активира, но той нямаше как да разбере. Кали беше блокирала всички системи и те работеха в заглушен режим. Нищо не бе по-важно от комфорта на астронавта.

– Отпусни се. Всичко ще бъде наред.

Той вече бе затворил очи и усещаше нежната, топла и приятна прегръдка. Нещо в него се опитваше да се бунтува, че това е просто програма, която надува синтетична пяна, имитираща майчината прегръдка, или прегръдката на любимата, или на децата му… но този протест оставаше все по-далече, а удоволствието – все по-пленяващо. Спеше му се. Знаеше, че може и да не се събуди, но искаше да поспи в точно това състояние. Чувстваше се на сигурно място, в безопасност. Беше му приятно.

– Всичко ще бъде наред – повтаряше мекият и нежен глас някъде от много далече. Някъде от реалността, в която той вече не съществуваше, защото беше се пренесъл в съня…

Той заспа с блажена усмивка на лицето, а пет минути по-късно Кали изключи окончателно притока на кислород към скафандъра.

– Всичко ще бъде наред – повтаряше меденият й тих глас, докато безжизненото тяло на астронавта летеше към своя вечен път в студения Космос…“

 

Из сборника с разкази „Да мечтаеш отвъд“ на Александър Ненов, издателство Изток-Запад.

Още откъси от сборника:

“Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…”

 

Авторът – серийният интернет предприемач Александър Ненов – доказва с всеки свой следващ проект, че непостижимото е само ограничение в ума ни. След три успешни книги в областта на интернет предприемачеството той издава успешния фантастичен роман „Летящата планета“.  Никой не подозираше, че бизнес ориентиран мозък може да говори така пленително за Космоса, бъдещето на Земята и любовта в различните ѝ проявления. Е, оказва се, че книгата се харесва на широка аудитория читатели и Александър Ненов е готов да ги изненада с нещо различно.

*  *  *

В ръцете си държите сборник с разкази, който ще ви провокира да надскочите границите на възможното в съзнанието ви. Този път авторът използва кратката форма, за да разкаже 19 истории, всяка от които пренася читателя през различни измерения – на времето и пространството, на голямата любов, на метафизичното. За  разлика от „Летящата планета“, където основната част от действието се развива на нова планета, в „Да мечтаеш отвъд“ героите са обикновени хора, които живеят на Земята. Това обаче не им пречи да живеят необикновен живот, дори само в собственото си необятно въображение. Точно на това ни учи сборникът – невъзможно е само това, което не е оживяло в съзнанието ни.

 

Александър Ненов е български интернет предприемач, автор на книгите „На 1 клик разстояние“, „Как да печелим от интернет?“ и „Интернет безопасност“, гост-лектор на различни семинари и обучения, сред които TEDx Varna, StartUp Blagoevgrad 2013, Маркетинг с нулев бюджет, Интернет с нулев бюджет, TravelMind. Става известен още в зората на интернет, когато заедно с брат си, Асен Ненов, през 1999 година създават сайта Мошеник.bg. Проектът е включен в книгата на Жюстин Томс „Първите в българския Интернет“.

През 2001 г. заедно с Цветомир Георгиев създава сайта TeenProblem.net, който в продължение на 13 години остава лидер сред тийнейджърските медии в страната. През 2007 г. година реализира най-голямата публична сделка в българския интернет, като продава сайта на медийната група на Инвестор.БГ АД.

Александър Ненов е роден на 26 май 1982 г. в София. Завършва 55-то СОУ „Петко Каравелов“ с профил биология и химия. Между 2001 г. и 2003 г. учи биотехнологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2013 г. завършва специалността Медицинска кибернетика в Нов български университет. През 1999 г. Александър Ненов създава сайта Мошеник.bg заедно с брат си Асен Ненов. Сайтът има за цел да защитава правата на потребителите във времената на преход. Макар и само на 17 години, той участва активно в учредяването на e-Cunsumers Club – Клуб на интернетпотребителите към Българска национална асоциация на потребителите (понастоящем Активни потребители). Благодарение на активните действия на Мошеник.bg и БНАП в България функционира регистър към КЗП срещу непоисканите търговски съобщения. През 2003 г. Александър Ненов учредява Националното сдружение Алтер-Натива – неправителствена организация с приоритети в развитието на младежките таланти, образование, непрофесионални приложни изкуства, култура и промоция на здравето чрез спорт. Сдружението издава сборник стихове с име „Алтерика“ промотираща млади поетични таланти, сред които и Георги Савчев. Най-известна е кампанията на сдружението за освобождението на българските медици в Либия и събиране на помощи за тях посредством уникалния телефон 3733 (FREE). Впоследствие кампанията прераства в инициативата „Не сте сами“. През 2010 г. Александър Ненов организира кампанията „Якото четене“ за популяризиране на четенето сред младите. Кампанията, в която взимат участие Microsoft, Samsung, десетки издателства и стотици автори и техните произведения, е първата по рода си насочена към младежката аудитория. Впоследствие подобни кампании са подети и от БНТ.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: