„А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи…“

Из романа „Убийството на художника“ на Луиз Пени, издателство Софтпрес.

„Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият – надолу. После очите му обходиха тялото на възрастната жена, спряха се на износената й жилетка и пуловера с висока светлосиня яка. Не се виждаха никакви бижута. Дали не беше ограбена? Трябваше да пита Бовоар. Полата й от груб плат изглеждаше естествено разположена, поне за човек в нейното положение. Клинът й беше безупречен, ако не се броеше едно петно на него. Може и да беше ограбена, но не беше претърпяла насилие. Като се изключи убийството й, разбира се.

Дълбоките му кафяви очи се задържаха върху обсипаните със старчески петна ръце на мъртвата жена. Загрубели и изпечени ръце на човек, който редовно се е трудил в градината си. По пръстите й не личаха пръстени, нито пък следи от такива. Изпитваше едно много особено болезнено чувство всеки път, когато гледаше ръцете на мъртъвци, загинали преди няколко часа; представяше си всички предмети и хора, които тези ръце са държали или докосвали. Храна, лица, дръжки на врати. Всички жестове на радост и мъка. И последният беззащитен жест пред лицето на смъртта. А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи.

Гамаш се изправи с помощта на Бовоар и запита:

– Била ли е ограбена?

– По-скоро не. Господин Хадли казва, че жертвата никога не е носила бижута и много рядко е излизала с ръчна чанта. Според него ще открием чантата в дома й.

– Някакъв ключ към къщата й?

– Не. Няма такъв. Но според господин Хадли тук хората не заключват домовете си.

– Сега това ще се промени. – Гамаш се наведе над тялото и се втренчи в дребната рана, от която бе изтекъл животът на едно човешко същество, колкото и абсурдна да изглеждаше на пръв поглед тази представа. Беше с размера на малкия му пръст.

– Някаква идея кой може да го е направил?

– Сега е ловен сезон, така че е възможно да е куршум, макар това да не прилича на огнестрелна рана.

– Всъщност е открит сезонът за лов с лъкове. Този с огнестрелни оръжия започва след две седмици – обади се Никол.

Двамата мъже я изгледаха мълчаливо. Гамаш кимна и тримата се втренчиха отново в раната с пределна концентрация, сякаш очакваха тя сама да им разкрие подробностите около появата си.

– Къде е стрелата тогава? – попита Бовоар.

– Има ли изходна рана?

– Не знам. Още не сме позволили на съдебния лекар да я премести за оглед.

– Да я преместим ей тук – предложи Гамаш и Бовоар махна с ръка на една млада жена с дънки, шлифер и медицинска чанта на рамо.

– Здравейте, господин инспектор – поздрави с кимване доктор Шарън Харис и приклекна. – Мъртва е от около пет часа, може би по-малко. Но това е само предположение. – Доктор Харис преобърна тялото на Джейн. По гърба на пуловера й бяха полепнали сухи листа. Във въздуха се разнесе звук от повръщане и Никол рязко се обърна. Извърнат с гръб към тях, Бен Хадли се прощаваше с храната си. – Да, има изходна рана.

– Благодаря ви, докторе. Оставяме ви да работите. А сега, ако обичате, Бовоар, придружете ме; вие също, агент Никол. Кажете ми какво ви е известно.

През всичките години на съвместна работа с Гамаш Жан Ги Бовоар все още се въодушевяваше, когато чуеше шефа си да произнася това просто изречение при разследване на убийство. „Кажете ми какво ви е известно“ поставяше началото на лова. Той бе лидерът на глутницата. А главен инспектор Гамаш – водачът на ловната потеря.

– Казва се Джейн Нийл. Седемдесет и шест годишна. Никога не се е омъжвала. Получихме тази информация от мистър Хадли, казва, че била на същите години като починалата му преди месец майка.

– Това е интересно. Две възрастни жени да умрат само в рамките на месец в това малко селце. Направо е удивително.

– Аз също си го помислих, затова го попитах. Майка му е починала след дълга борба с рака. Било ясно за всички цяла година преди това.

– Продължавайте.

– Сутринта около осем часа господин Хадли се разхождал в гората по стар навик. Натъкнал се на тялото на госпожица Нийл, проснато на пътеката. Нямало как да не го забележи.

– И какво направил?

– Казва, че веднага я познал. Приклекнал до нея и я разтърсил. Решил, че е получила удар или претърпяла инфаркт. Тъкмо се канел да й прави изкуствено дишане, когато забелязал раната.

– Не е ли видял, че очите й са неподвижно отворени и е студена като лед? – Никол вече се чувстваше доста по-уверено.

– А вие бихте ли забелязали?

– Разбира се. Няма как човек да не го види.

– Освен ако… – Гамаш я подкани да обори сама твърдението си. Ивет обаче не изгаряше от подобно желание. Напротив, жадуваше да се окаже права. Инспекторът явно считаше, че тя греши.

– Освен ако… Освен ако не съм изпаднала в шок, предполагам. – Трябваше да признае, че това е възможно, макар и малко вероятно.

– Вижте този мъж. Минали са три часа откакто е открил тялото и още не може да се оправи. Току-що повърна. Жената е означавала много за него – каза Гамаш, след което погледна Бен Хадли. – Освен ако не се преструва.

– Не ви разбрах, сър.

– Ами, лесно е човек да завре пръст в гърлото си и да предизвика повръщане. А като демонстрация е доста внушително…“

 

Из романа „Убийството на художника“ на Луиз Пени, издателство Софтпрес. Превод – Тодор Стоянов.

Още откъси от романа:

“– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…”

 

ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА БРИЛЯНТНИЯ ДЕТЕКТИВ С НЕОБИКНОВЕН УМ – ИНСПЕКТОР ГАМАШ, ЛЕГЕНДА ОТ РАНГА НА ЕРКЮЛ ПОАРО, ГОСПОЖИЦА МАРПЪЛ И ШЕРЛОК ХОЛМС!

 

В планините на Квебек е скътано идилично канадско селце, което няма да намерите на никоя карта. Там животът е така спокоен, че на местните и през ум не им минава да заключват домовете си… докато една сутрин обичаната и уважавана от всички художничка Джейн Нийл е намерена мъртва в гората. Пронизана със стрела право в сърцето. Случаят със странната смърт е поверен на блестящия главен инспектор от отдел „Убийства“ Арман Гамаш. Истинска знаменитост в полицейските среди, проницателният детектив пристига от Монреал с екипа си, за да разгадае мистерията. Местните жители са убедени, че става дума за нещастен случай при лов, но Гамаш бързо проумява, че в наглед притихналото селце всеки пази тайни и се крие зад маски. И че ключът към загадката навярно е в необикновената картина, нарисувана от художничката, малко преди да умре…

 

Луиз Пени е единствената в света петкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи за радост на любителите на криминални романи в цял свят. Още с първият си роман – „Убийството на художника“, печели 11 литературни награди, между които „John Creasy New Bloody Dagger“, „Arthur Ellis Award“, „Anthony Award“, „Dilys Award“, „Barry Award“!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: