„– Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… „

Из романа „Извън редовете. Романът на Яна Язова“ на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст.

„– Значи не сте чували за откраднатите ръкописи и Галя ви препоръча да потърсите мен? – сепна ме гласът на жената до мен. Беше Катя, колежката на Галя, по чиято заръка се бях срещнал с журналистката.

Кимнах за пореден път. Не възнамерявах да й повтарям разговора с Галя. Още повече че не беше сложен за разбиране.

– Сигурно затова ме е търсила два пъти, но бях в отпуск и не се видяхме.

Наближавахме площад „Гарибалди“, когато един трамвай мина покрай нас. Жената се дръпна рязко и почти се бутна в мен. Отстъпих учуден.

– Добре ли сте?

Тя мълчеше, чертите на лицето й се бяха изпънали, зениците се бяха свили, мрак засенчваше светлите й очи. Беше малко над трийсетгодишна, затова ми се стори странно, че трамвай може да уплаши една толкова млада жена. В следващия миг Катя погледна след него, направи опит да се усмихне и каза, все едно нищо не е станало:

– Кафенето е съвсем наблизо.

Стигнахме входа на Съюза на журналистите. Тя хвърли поглед към вратата, зърна двама беловласи мъже в преддверието и неочаквано предложи:

– Искате ли да повървим още малко?

Вдигнах очи нагоре. От небето се ронеха ситни капки. Според мен бяхме ходили достатъчно. Но Катя, без да дочака отговора ми, продължи по улицата. Не ми оставаше нищо друго, освен да вдигна яката на якето си под тихото ръмене и да я последвам. Стигнахме булевард „Витоша“ и журналистката се спря пред една витрина. Погледнах и аз. В отражението на стъклото, сред обувките и чантите, двамата мъже с бели коси от Съюза на журналистите преминаха зад нас.

Когато се отдалечиха, жената пое към „Алабин“. Едва тогава заговори:

– Галя би искала да издириш романа на Яна Язова – неусетно премина на „ти“.

– Да, предполагам, че е това. Нали тя е заета със семейството си в странство.

– Заета е с развода си.

Спрях рязко.

– Заета с развода? Чувал съм, че хората просто подават молба.

– Хората, които не са в брак с такива като Павел.

Не бях виждал съпруга на Галя, но си го представях като кръстоска между намусеното ченге и Деспотова.

– Той иска още един мандат в Куба, тя иска да вземе дъщеря им при себе си. Предполагам, че разбираш.

– Предполагам, че да – отвърнах.

– Така че ти си на ход… Очевидно само на теб има доверие за тази работа.

– А защо точно сега идва на дневен ред търсенето на ръкописа?

– Защото се говори, че роман за Левски предстои да излезе.

– Всеки има право да пише за каквото и за когото си пожелае. Дори и за Левски.

– Така е. Но някои смятат, че имат право да крадат чужд труд. Съществува вероятност романът за Левски на Яна Язова да излезе с чуждо име. – Катя запали цигара.

– Да влезем в някое заведение и да ми обясниш…

– Може да е опасно – каза тя.

– Кое?

 – Издирването на ръкопис.

– Става дума за книга, все пак – казах насмешливо.

– Става дума за кражба, все пак – изимитира тона ми тя.

Погледнах я косо. Изглеждаше спокойна и уверена.

– И защо да е опасно? – попитах.

– Защото крадецът може да е някой именит, популярен и овластен човек… Някой много хитър, който действа без чувство за вина и винаги при обстоятелства на недоказуемост. В едно интервю вече заяви, че пише роман за Левски…

– И кой е този човек?

Тя ме измери с поглед.

– Не се ли сещаш?

– Не.

– Тогава по-добре да си остане така. Но е хубаво да знаеш, че е решен да действа… Не е изключено да си имаш неприятности.

– Какви?

– Най-различни… Заплахи, шантажиране, да останеш без работа… връхлитаща те кола с подсилена броня…

– Аз съм лекар в провинцията, никой не ме познава… не се движа с кола… дори нямам домашен телефон… Не виждам с какво могат да ми навредят, ако въобще някой реши да се разправя с мен.

Катя стъпка фаса на светофара на площад „Македония“, докъдето бяхме стигнали.

– Не пожелавам на никого да мине през това, през което минах аз…

– И какво е то?

– Стигнах до Тодор Живков.

– Моля? – зяпнах с уста.

Катя може да беше доверена приятелка на Галя и прекрасна журналистка, предвид въображението й, но на мен ми идваха в повече нейните бомбастични изявления. Тя обаче продължи невъзмутимо:

– Вождът обича да се намесва в литературните въпроси. И не само това – урежда битови проблеми на писателите от Съюза. Комунистическата идейност като висш принцип на нашата литература се циментира чрез придобиване на някое и друго жилище, командировка в чужбина, творчески отдих… такива неща. Те пък му благодарят за грижите и правилното ръководство на нашата социалистическа литература. Въобще стават си близки. Някои късметлии се превръщат в доверени приятели на водача на БКП. Е, с такъв приятел се сблъсках аз. Бях на върха на ножа му… четири дълги години.

Очите на Катя се рееха някъде, където не можех да стигна.

– Ще се захващаш ли, или се отказваш? – обърна се след секунди и впери в мен светлите си очи.

– Кой е той? Имам право да зная – отвърнах на погледа й.

Тя се замисли за миг, след това се надигна на пръсти и ми прошепна добре познато име.

– Не може да бъде… – гледах я изумен.

– Може… Е, какво решаваш? – пак заби очи в мен журналистката, за която започвах да променям мнението си.

– Налага се да се върна в Харманли… – отвърнах тихо.

– Значи се отказваш?

– Не. Нужно ми е време.

– Точно това няма Яна Язова.

– Яна Язова е прах и пръст.

Яна Язова е ръкописът, който е изчезнал. Часовникът тиктака… Ако ще се залавяш с тази работа, трябва да останеш в София.“

 

 

Из романа „Извън редовете. Романът на Яна Язова“ на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст.

Още откъси от романа:

“Всичко, което сме написали, да има приличен вид и дори чашката ни да е малка, в нея да наливаме само свое вино…”

“Тук се сложи краят на нашата любов, както днес на издаването на моите книги…”

“Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…”

 

„Извън редовете“ е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на „поетката“ разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син.

 

„Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в миналото, Боряна Дукова извайва бъдеще. Тя достига до същността на таланта, който е сплав от тъга, порив и безсмъртие!“, Здравка Евтимова

 

„Една от най-успешните жанрови писателки на нашето време, Боряна Дукова, смело навлиза във водите на историческата фикция, за да създаде вероятно най-важната творба в досегашната си кариера. „Извън редовете“ е нов, увлекателен поглед над живота, творчеството, любовта и смъртта на знаменитата писателка Яна Язова, който може да прикове вниманието на всеки читател. Един от най-добрите романи за последните няколко години – достоен поклон пред великата българка.“, Емил Андреев

 

Боряна Дукова е възпитаничка на 9-та френска езикова гимназия, София. Завършва испанска филология в СУ „Климент Охридски“ и се посвещава на преподаване на испански език и на превода на художествена литература. Сред имената, които е превеждала, се нареждат Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Артуро Перес-Реверте, Хорхе Луис Борхес. Преподавала е испански език в СУ „Климент Охридски“. През 2012 г. излиза първият ѝ роман „Кървава малага“, през следващата – „Опасна монета“, а в края на 2014 г. – „Разкаянието на Диего“. В книгите си авторката вплита късчета от историята на България и Испания в съвременни сюжети с криминална нишка. Автор е на сборника с разкази „Трилъри по женски“, издаден през 2016 г., книга, която я утвърждава като лицето на дамския психотрилър у нас.

През 2014 г., на фестивала на криминалния роман „Семана негра“, провеждащ се в испанския град Хихон, Боряна Дукова представя българската криминална литература от последните двайсет години с беседа и статия на испански език „Престъпление по български“. През 2015 г. получава Първа награда за криминална книга „Атанас Мандаджиев“ за „Разкаянието на Диего“, която се присъжда от българската секция на AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти. През 2016 г. е деен участник в първи фестивал на черния роман „София ноар“, който намира своето успешно продължение и през 2017 г. Член е на Клуба на българските писателки, на Съюза на българските писатели и е в ръководството на Клуба на писателите криминалисти „Саламандър“. Неотдавна името на Боряна Дукова се появи в гръцкото издание BalcaNoir – антология на балканския криминален разказ.

В настоящия момент, освен писател и преводач, тя е преподавател в Испанския културен център Институт Сервантес – София.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: