“Може би го е чела и иска автограф…”
Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.
“СУЕТА И ЗАБРАВА
Седи си в кафенето на ъгъла, зачел се е, вдига глава и вижда една жена, стои до масата и му се усмихва. Позната му е отнякъде, но не се сеща нито име, нито нищо. Може би го е чела и иска автограф. Той е ужасно разсеян и суетен. Решава този път да не си играе на бъбрене с човек, когото не помни, и признава веднага:
– Прощавайте, познаваме се отнякъде, но ми бяга името…
– А, нищо – смее се тя, – аз съм сервитьорката.”
Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45.
Още истории от сборника:
“Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки…”
“…и хуква като човек, който мрази да закъснява…”
“Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце…”
“Всичките наши тела” съдържа събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека…
Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от “Естествен роман”, “Физика на тъгата”, “Сляпата Вайша”…
„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…” пише за книгата Иван Теофилов.
“Избрани автобиографии”, “Преброяване на нощната стража”, “Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив”, “Страхът на коректорката от грешка”, “Петел в Пирогов”, “Гинко Билоба в Ню Йорк”, “Ангелът на непрочетените книги”… Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.
Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.
„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)
Ето още едно описание на кратката история според Господинов:
„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”
Оформлението е дело на Люба Халева.
“Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост… Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново.” Иван Теофилов
“Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон…” Марин Бодаков
“Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.” Бойко Пенчев
“Георги Господинов винаги е имал вкус, талант и смелост да премества границите между жанровете, да играе с тях, да пленява с лекотата, с която го прави. А свръхкратките разкази в новата му книга са пореден и може би най-радикален експеримент по отношение на формата, на играта, но и на литературната конюнктура в момента. Те са като камъчета, майсторски хвърлени в заблатените води на днешното ни живеене. Макар и малки, изящни, неагресивни, трудно видими на фона на едрите литературни сюжети, те с всеки прочит образуват около себе си разширяващи се кръгове от смисъл, вълнуват (ни), избистрят (ни)…” Надежда Радулова
