„Сага усеща как по гърба и ръцете й полазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията  за тази мисия…“

Из романа „Пясъчния човек“ на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст.

„Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата.

И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали в апартамент на последния етаж на улица „Танто“ № 71, с изглед към дъговидната арка на железопътния мост.

Апартаментът е обзаведен в съвременен стил с бяла мебелировка и вградено осветление. Върху голямата маса в трапезарията са подредени чинии със сандвичи от близкия ресторант.

– Не забравяйте, че аз съм този, който е отговорен за Сага – тъкмо казва Вернер Санден. – И в качеството си на такъв държа да внедря свой човек и в персонала на отделението! Някой, който да седи в контролната зала и да наблюдава всяко движение на онзи мръсник!

– Юрек ще разбере – отвръща Юна Лина. – Нито за миг не го подценявайте! Ще разбере и веднага ще схване връзката с новия пациент и…

– Ще поема този риск! – прекъсва го грубо началникът на сигурността.

– В такъв случай и Сага, и Фелисия ще умрат!

Карлос тъкмо се кани да се намеси в този разговор, когато в апартамента се появява Сага Бауер. Вернер се втренчва в нея с почти уплашено изражение. Натан Полок се отпуска бавно на близкия стол и тъжно въздъхва.

Сага е отрязала разкошната си дълга коса и е обръснала главата си. Върху скалпа й се забелязват няколко белега от порязване. Бялата й, красива глава е пропорционална и елегантна, с малки уши и лебедова шия. Очите й са подпухнали от плач.

Юна Лина се приближава веднага към нея и я прегръща крепко. Тя отвръща на прегръдката му, като притиска за миг лице в силните му гърди, и се вслушва в ударите на сърцето му.

– Не си длъжна да го правиш – прошепва той над главата й.

– Искам да спася момичето – отвръща тихо тя.

Остава притисната до него още няколко секунди, след което се насочва към масата.

– Мисля, че познаваш всички в тази стая – промърморва Вернер, докато й придърпва стол да седне.

– Да – кимва тя.

Пуска тъмнозелената си канадка на пода и сяда. Облечена е по обичайния си начин – черни дънки и суитчър с цип от боксовата зала.

– Ако наистина си готова да минеш под прикритие в отделението на Юрек Валтер, трябва да действаме веднага! – изрича с блеснали очи Карлос Елиасон, неспособен да скрие ентусиазма си.

– Аз пък прегледах договора ти при нас и мога да кажа, че има няколко точки, които търпят сериозна промяна – допълва бързо Вернер Санден.

– Това е добре – промърморва Сага.

– Вероятно ще имаме възможност да увеличим заплатата ти и…

– Точно сега заплатата е последната ми грижа! – прекъсва го безцеремонно тя.

– Нали си даваш сметка, че мисията е придружена от известни рискове? – пита Карлос.

– Да. Но искам да го направя! – отсича Сага.

Вернер вади от чантата си сив телефон, поставя го на масата до официалния си мобилен телефон, набира някакво текстово съобщение и вдига очи към нея с думите:

– Е, значи да започваме, а?

Когато я вижда да кимва, той изпраща набраното съобщение.

– Оттук нататък разполагаме само с няколко часа, за да те подготвим за ситуацията, в която ще попаднеш – казва Юна.

– Тогава да започваме – изрича спокойно тя.

Мъжете започват да вадят от чантите си папки, да отварят лаптопи, да подреждат около себе си листове. След малко масата вече е покрита от големи карти на района около Льовенстрьомската болница, на канализацията й, както и на самото психиатрично отделение. Сага усеща как по гърба и ръцете й полазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията  за тази мисия.

– Ще получиш присъда от Районния съд в Упсала и още утре сутрин ще бъдеш изпратена в женския сектор на затвора „Кроноберг“ – започва Вернер. – Следобед ще бъдеш откарана в болница „Карсуден“ край Катринехолм. Това ще отнеме около един час. Към този момент комисията за управление на затворите вече ще разглежда предложението за твоето прехвърляне в Льовенстрьомската болница.

– Аз пък започнах да подготвям една диагноза, с която вероятно би желала да се запознаеш – обажда се Натан Полок с предпазлива усмивка. – Ще бъдеш снабдена с подробна история на заболяването, включително психиатрични доклади от юношеския ти период, спешен прием, диагнози и всякакъв вид лечебни планове чак до ден днешен.

– Разбирам – кимва тя.

– Имаш ли някакви алергии или заболявания, за които трябва да знаем?

– Не.

– Проблеми с черния дроб и сърцето?

– Не – отговаря Сага.“

 

Из романа „Пясъчния човек“ на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. Превод – Антоанета Дончева-Стаматова.

Още откъси от романа:

(публикацията предстои)

 

През една студена зимна нощ мъж е открит до железопътен мост в Стокхолм. Той страда от хипотермия и от легионерска болест. В болницата, където е хоспитализиран, откриват, че според регистрите човекът е мъртъв от повече от седем години. Смята се, че е бил една от жертвите на известния сериен убиец Юрек Валтер, арестуван преди години от инспектор Юна Лина и осъден на доживотна изолация в психиатрична клиника. И докато Лина разследва къде е бил „мъртвият“ през всички тези години, някои неочаквани доказателства принуждават полицията да отвори едно от „студените“ досиета. Опасността е неизбежна и някой трябва да влезе под кожата и в ума на серийния убиец. И то бързо. Преди да е станало твърде късно.

 

Четвъртата книга от серията за разследванията на Юна Лина „Пясъчния човек“ е зловеща и пълна със смразяващи кръвта детайли. Романът за пореден път разкрива невероятния талант на творческия тандем, стоящ зад името Ларш Кеплер, да създава оригинални и мрачни сюжети, които владеят съзнанието на читателите дълго след като са стигнали до невероятната развръзка.

 

„Сензационно! Сякаш отново се срещате с Ханибал Лектър“, Лий Чайлд

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: