„…някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш…“

Из сборника с разкази „Куци ангели“ на Владо Трифонов, издателство Жанет 45.

ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ

Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм.

Добре, хайде да видим какво ще се случи. Тя, редактор в популярно модно списание, раздава меродавното си мнение наляво и надясно и не се интересува какво мислят останалите. Извоювала си е правото да бъде такава – защото е амбициозна, красива и талантлива. Мъжът й уж адвокат, обаче мухльо. Обича я. Тя не го обича или го обича, но недостатъчно; всъщност и на нея не й е много ясно. Във всеки случай сексът им е на нула.

Сполетява ги нещастие – дъщеря им е осакатена. Двамата родители са разтърсени, майката е по-хладнокръвната, издирва човек, който живее на другия край на Щатите и би могъл да й помогне. С дъщеря си заминават при „лечителя“, изминавайки хиляди километри.

Серия от драматични обрати, детето се стабилизира, а майката са влюбва както никога дотогава. Готова е да зареже кариера и слава на светска хиена, за да остане в монтанската пустош завинаги.

Неочаквано пристига съпругът й. Изрича думи, които я трогват, след което тя се връща към предишните екстри на цивилизацията.

Истинската любов, единствената, зашеметяващата, която никога повече няма да се повтори, остава прецакана. Край на филма.

Не! Не може такъв край! Беше категоричен.

Представи си я в големия град, при големите пари, с големите перспективи и… голямото отсъствие. Отсъствието на мъжа, който й показва живота откъм непретенциозната, но единствено заслужаваща си усилието страна: някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш.

Беше му криво. Тази жена просто трябва да седне на задника си, да напише едно писмо и да сложи нещата на място. Простичко и ясно.

Неусетно взе да съчинява писмото в главата си:

 

Здравей,

Днес в редакцията ме попитаха какъв е смисълът на живота. Отговорих: смисълът е в това, да си жив и да дишаш. Още по-добре е, когато откриеш някого, с когото да дишате заедно. В еднакъв ритъм да вдишвате и издишвате дъха на другия. Дори да не се виждате, това вдишване и издишване да продължава.

Колко хора обаче го мислят по този начин? Колко са способни да поискат да го разберат? Затова и толкова много нещастници бродят по планетата. Така им отговорих, но не знам дали ме разбраха.

Ти ме накара да видя простите неща. Накара ме да се погледна и да остана доволна от видяното.

Научи ме да казвам „добро утро“ на себе си.

Даде ми онова, без което не знам как съм оцелявала. Може би така е с всички хубави работи – някой трябва първо да ти ги покаже.

Не можех да понеса да ми видиш гърба. Не можех да понеса раздирането ми на две еднакво нещастни половини. Едната, която искаше да остана, и другата, която ме накара да избягам.

Карах, плачех и не можех да дишам. Трябваше да завъртя волана рязко.

Дъщеря ми щеше да ме разбере. Нали човек има един живот и една любов!

Защо пиша това? Защото продължавам да не мога да дишам. Колко години минаха? Ще ти кажа точно: десет. Десет години и два дни не мога да дишам.

Мислех си, че с времето всичко ще се подреди. Ще работя, ще се грижа за семейството и животът ще продължи. Само че той спря.

Но аз съм куражлия. Ти сам го каза веднъж. Имам надежда. Надеждата ми е, че си там и помня пътя.

Това писмо е кратко, колкото десет години и два дни. Налей си пиене и излез на верандата; по залез.

През това време ще пътувам. Пий бавно. Докато дойда.

 

Е, това е друго нещо, каза си доволно.

Даже не разбра кога беше започнала следващата прожекция. Стана полека и тихо се измъкна от салона.

Вечерта, на загасена лампа, вторачен в компютъра, пишеше на режисьора: „Уважаеми господине, имам удоволствието да предложа продължение на вашия филм…“

В кухнята жена му с протрит бозав пеньоар и пешкир на главата приготвяше дежурните макарони със сирене.“

 

Из сборника с разкази „Куци ангели“ на Владо Трифонов, издателство Жанет 45.

Още откъси от сборника:

“Да му каже, че животът е един и тя иска да го изживее с правилния човек…”

 

Книга, която ще те възторгне и скандализира, зарадва и натъжи, разсмее и разплаче.

АВТОРЪТ: „Корумпирани и благородни, измамници и измамени – не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист. И мисля, че тъкмо това им е хубавото.

А най-хубавото е, че всички те са от последните двайсетина години и по мислите, действията и преживяванията им човек може да донамести картината на „българския преход“. На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот.“

 

СПЕЦИАЛИСТЪТ: „Куци ангели“ е рядко срещано съчетание от атрактивност, провокативност и култура на комуникация в днешния български литературен пейзаж. „Факшън” от висока проба!“

 

ЧИТАТЕЛИТЕ (за отделни разкази, появили се в медиите):

– Свежо! Така трябва да се пише съвременна българска проза!

– Би станал страхотен филм!

– Тези разкази ме извадиха от релси.

– Авторът е изключително четивен…

– Стилно! Поздравления за точния изказ! Чакам с нетърпение книгата.

– Талантливо написано – повече няма какво да се добави.

Реклами

One thought on “„…някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш…“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: