Как да напишем криминална история – писателски съвети за най-малките
Ако обичаш да фантазираш и да си измисляш истории, вземи химикалка, отгърни страницата и започвай да пишеш. В тази книга оживяват великани и се будят омагьосани принцеси, разбиват се кораби, детективи търсят улики, а индианци потеглят на бой. Твои помощници в това приключение ще бъдат съветите на автора, насочващите въпроси, увлекателните задачи, а веселите картинки ще те вдъхновят, за да създадеш нови сюжети.
Улики и преследване
Детективската история е сюжет, в който авторът разказва за разследване на загадъчно произшествие, най-често престъпление. Главният герой изяснява какво се е случило и намира извършителя. Ето основните съставки на криминалния роман:
* Детективската история използва специфични думи – разследване, полицейски участък, улики, местопроизшествие, белезници, показания, алиби, разпит, преследване, следене, очна ставка, очевидец, признание, тайнствено изчезване, свидетел, дедуктивен метод, лабораторни изследвания, арест, съучастник, фоторобот, детектор на лъжата и още много други думи.
* Кой може да бъде заподозрян/виновен? Това е героят, който може да е извършил престъплението: наследник на жертвата, недоволен съсед, съперник, известен крадец, колега от работата, жената на стария милионер, шампион по бокс, враг на жертвата и още много други герои. В историята може да участват няколко заподозрени.
* Разследващо лице. Разследването на престъплението се води от конкретен герой – полицай, частен детектив, детектив любител, старица съседка, любопитен ученик, студент медик, журналист, учен котарак, любознателен професор, местен пощальон, писател на детективски романи или от някой друг герой.
*Престъпление, което може да бъде – кражба на картини от частна колекция или музей, загадъчно изчезване на президент на банка, кражба на летящо килимче, отравяне на кучето на графа, кражба на папагал, който знае тайния код, внезапно изчезване на всички рижи котки в района, изчезване на дневника на класа, кражба на книга със заклинания, изчезване на известен писател, кражба на тайна кореспонденция, разбиване на дома на стария портиер, подмяна на бебета в люлката, подправяне на почерк и още много други идеи.
* Уликите – предметите, които помагат на детективите да тръгнат по следите на престъпника – обикновено се намират на местопрестъплението: отпечатъци от пръсти, следи от обувки, странен мирис, загадъчни звуци, захвърлен пистолет, старо писмо, недопита чаша с кафе, счупен прозорец, косми от животно, откъснато копче, безредие в стаята, номер на автомобил, запомнен от очевидец, оставено завещание, запис на телефонен разговор и още много улики.
Както се спомена по-горе, целта на главния герой е изясняването на престъплението и разкриването на извършителя. Важно е да се отбележи, че за целите на по-вълнуващия роман е добре заподозрените да са повече от един, а престъпникът – истинският извършител на престъплението – да е някой, когото най-малко всеки е подозирал.
Дали престъпникът ще се окаже преданият слуга, добрият портиер, девойка с разбито сърце или… самият потърпевш, писателят трябва да е наясно с мотива му да го извърши. Защото без мотив – причина, поради която е извършено престъплението, историята става недостоверна и дори безинтересна.
Какъв е възможният мотив?
* Наследство
* Отмъщение за отровено куче
* Ревност или любов
* Прикриване на друго престъпление
* Борба за престол
* Самозащита
* Защо не и отмъкване на тромбона на музиканта от съседа от горния етаж, за да може най-накрая да се наспи…
Как да планираме криминалната история?
Има истории, които не задължават писателя да планира разгръщането им още преди да започне да пише. Криминалните истории обаче не са от тях. Авторът трябва да има ясна представа за всички елементи от сюжета, за да може да ги подреди в най-атрактивната последователност в сцените и да ангажира вниманието на читателя от самото начало, без страх, че на него ще му стане скучно и ще захвърли книгата настрана. Какво предварително трябва да знаете и какво трябва да направите, за да създадете една вълнуваща криминална история?
- Обмислете престъплението, мотивите, външността и характера на престъпника още в самото начало. Ако вие не сте наясно с тези важни елементи от историята, няма как да я построите правдоподобно и да я задържите вниманието на читателя.
- Решете в каква обстановка ще се развива действието на историята. Тя трябва да бъде позната и лесно разбираема за читателя.
- Въведете в разказа приятел или помощник на детектива, който е по-глупав от него, често задава въпроси или си прави грешни изводи. Този герой ви е нужен, за да можете да обяснявате лесно обмислените действия на детектива си, без да го карате да върви и да си говори сам, разяснявайки работата си на читателите.
- Измислете няколко вълнуващи сцени, свързани с гонитба или преследване. Тези сцени забързват ритъма на историята и я правят по-вълнуваща, особено когато залавянето на престъпника е толкова близо до своя край.
- Не използвайте прекалено дълги описания, но употребявайте специалните термини, характерни за криминалния жанр.
- Помогнете на читателя сам да се досети за решаването на загадката, но не разкривайте престъпника предварително.
ЕТО И ДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА КРИМИНАЛНА ИСТОРИЯ:
- Криминалната история трябва да съдържа загадки (престъпления), разследване и разобличаване (разкриване) на престъплението.
- Главният герой на криминалния роман е този, който разследва престъплението.
- Разследването на престъплението заема по-голямата част от разказа.
- Заподозрените трябва да са няколко.
- Престъпникът трябва да е човек, споменат още в началото на разказа.
- Престъпникът може първоначално да се появи в ролята на свидетел.
- Детективът не може да бъде престъпник.
- Логическите изводи трябва да водят до разгадаване на престъплението.
- За разгадаване на тайната не бива да се използват свръхестествени сили.
- Престъпникът трябва да има личен мотив за извършване на престъплението.
Съветите са от книгата “АЗ СЪМ ПИСАТЕЛ. Книга на моите истории” на издателство Ентусиаст.
Още съвети от книгата:
Учи се да виждаш – съвети за писане за най-малките
