“Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….”
Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.
“Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона вместо сърдечния и преуморен червендалест господин Уелман.
– Що за човек е? – питаше ме Джо.
– Господин Уелман ли? О, повече от прекрасен. Разказва ми за всички там, въвежда ме в нещата. Отнася се към мен, все едно съм повече от асистент и ми позволява да преглеждам първоначално отхвърлените ръкописи.
– Щастливка, няма що.
– Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи – посочих. – С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете.
Вечер носех у дома пълна чанта с ръкописи. Сядахме заедно на хотелското ни легло и се забавлявахме с това колко лоши бяха.
– Чуй това – казвах му. – От роман, озаглавен “Кураж, бъди мой водач”. Ето как започва: “Честър Макей търсеше щастието из салоните за билярд и кръчмите, докато един ден не осъзна, че щастието не може да се купи.”
Тези абсурдни писания ни действаха стимулиращо; бяха летва, според която да се мерим. Четяхме жалките опити на други хора и се държахме, все едно ние двамата сме далече над тях, макар че призракът на разказа на Джо “Без мляко в неделя” още се навърташе. Но тази му творба трябва да е била отклонение. Защо иначе би се чувствал уверен, че неодобрените ръкописи в “Бауър & Лийдс” са отявлен боклук? Беше в състояние да отдели доброто от калпавото; долавяше разликата. Неговата собствена работа щеше да израсте, с времето щеше да се подобри. Бил е много млад, като е написал онзи разказ; не е знаел какво прави, а сега вече започваше да се ориентира.”
Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.
Още откъси от романа:
“може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите…”
Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?
„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.
В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.
„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.
Мег Уолицър е автор на бестселъри като “The Interestings”, “The Uncoupling”, “The Ten-Year Nap”, “The Position”, “Белжар” и др. Живее в Ню Йорк Сити.
