„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Из романа „Съпругата“ на Мег Уолицър, издателство Колибри.

„Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона вместо сърдечния и преуморен червендалест господин Уелман.

– Що за човек е? – питаше ме Джо.

– Господин Уелман ли? О, повече от прекрасен. Разказва ми за всички там, въвежда ме в нещата. Отнася се към мен, все едно съм повече от асистент и ми позволява да преглеждам първоначално отхвърлените ръкописи.

– Щастливка, няма що.

Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи – посочих. – С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете.

Вечер носех у дома пълна чанта с ръкописи. Сядахме заедно на хотелското ни легло и се забавлявахме с това колко лоши бяха.

– Чуй това – казвах му. – От роман, озаглавен „Кураж, бъди мой водач“. Ето как започва: „Честър Макей търсеше щастието из салоните за билярд и кръчмите, докато един ден не осъзна, че щастието не може да се купи.“

Тези абсурдни писания ни действаха стимулиращо; бяха летва, според която да се мерим. Четяхме жалките опити на други хора и се държахме, все едно ние двамата сме далече над тях, макар че призракът на разказа на Джо „Без мляко в неделя“ още се навърташе. Но тази му творба трябва да е била отклонение. Защо иначе би се чувствал уверен, че неодобрените ръкописи в „Бауър & Лийдс“ са отявлен боклук? Беше в състояние да отдели доброто от калпавото; долавяше разликата. Неговата собствена работа щеше да израсте, с времето щеше да се подобри. Бил е много млад, като е написал онзи разказ; не е знаел какво прави, а сега вече започваше да се ориентира.“

 

Из романа „Съпругата“ на Мег Уолицър, издателство Колибри.

Още откъси от романа:

“може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите…”

“Може би той наистина беше талантлив писател. Може би аз не успявах да го видя, защото сама не бях достатъчно талантлива…”

 

Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?

„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.

В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.

„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.

 

Мег Уолицър е автор на бестселъри като „The Interestings“, „The Uncoupling“, „The Ten-Year Nap“, „The Position“, „Белжар“ и др. Живее в Ню Йорк Сити.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: