„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Из романа „Съпругата“ на Мег Уолицър, издателство Колибри.

„Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона вместо сърдечния и преуморен червендалест господин Уелман.

– Що за човек е? – питаше ме Джо.

– Господин Уелман ли? О, повече от прекрасен. Разказва ми за всички там, въвежда ме в нещата. Отнася се към мен, все едно съм повече от асистент и ми позволява да преглеждам първоначално отхвърлените ръкописи.

– Щастливка, няма що.

Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи – посочих. – С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете.

Вечер носех у дома пълна чанта с ръкописи. Сядахме заедно на хотелското ни легло и се забавлявахме с това колко лоши бяха.

– Чуй това – казвах му. – От роман, озаглавен „Кураж, бъди мой водач“. Ето как започва: „Честър Макей търсеше щастието из салоните за билярд и кръчмите, докато един ден не осъзна, че щастието не може да се купи.“

Тези абсурдни писания ни действаха стимулиращо; бяха летва, според която да се мерим. Четяхме жалките опити на други хора и се държахме, все едно ние двамата сме далече над тях, макар че призракът на разказа на Джо „Без мляко в неделя“ още се навърташе. Но тази му творба трябва да е била отклонение. Защо иначе би се чувствал уверен, че неодобрените ръкописи в „Бауър & Лийдс“ са отявлен боклук? Беше в състояние да отдели доброто от калпавото; долавяше разликата. Неговата собствена работа щеше да израсте, с времето щеше да се подобри. Бил е много млад, като е написал онзи разказ; не е знаел какво прави, а сега вече започваше да се ориентира.“

 

Из романа „Съпругата“ на Мег Уолицър, издателство Колибри.

Още откъси от романа:

“може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите…”

 

 

Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?

„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.

В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.

„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.

 

Мег Уолицър е автор на бестселъри като „The Interestings“, „The Uncoupling“, „The Ten-Year Nap“, „The Position“, „Белжар“ и др. Живее в Ню Йорк Сити.

Реклами

One thought on “„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: