„– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…“

Из романа „Убийството на художника“ на Луиз Пени, издателство Софтпрес.

„Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността.

Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на праплеменницата си.

– Oui, allô?* – отговори на обаждането Гамаш.

– Monsieur l’Inspecteur?** – произнесе учтив млад глас от другия край на линията. Обажда се агент Никол. Шефът ме помоли да ви се обадя. Имаме убийство.

След десетилетия, прекарани в Sûreté du Québec***, по-голямата част от които в отдела за убийства, тези думи все още успяваха да го разтърсят.

– Къде? – попита и мигновено посегна към бележника и химикалката; предвидливо държеше такива до всеки телефон в апартамента.

– Едно селце в Източната провинция. Трите бора. Мога да мина да ви взема след четвърт час.

– Да не си го убил ти този човек? – попита Рен-Мари, след като Арман й обясни,  че не може да присъства на двучасовата служба за кръщенето в непознатата църква.

– Ако съм го убил аз, няма да ми се размине, повярвай ми. Искаш ли да дойдеш с мен?

– Какво би направил, ако някой ден приема предложението ти?

– Ще се зарадвам – отвърна искрено. Трийсет и две години брачен живот не бяха достатъчни, за да се отегчи от съпругата си. Беше сигурен, че ако жена му някога реши да бъде до него по време на разследване, тя ще се държи както трябва. Рен-Мари винаги знаеше какво да прави и никога не вдигаше скандали. Той й се доверяваше напълно.

И сега за пореден път взе точното решение, като отказа да приеме предложението му.

– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му.

– Не им ли каза миналата година, че съм на лечение, когато пропуснах семейната сбирка?

– Ами, казах им, но имам чувството, че не ми повярваха.

– Колко тъжно.

– Аз съм мъченица, която страда за деянията на съпруга си – каза Рен-Мари, докато заемаше шофьорското място. – Пази се, сърце мое – добави.

– Ще се пазя, mon cœur****.

Гамаш се върна в кабинета си в апартамента на втория етаж и застана пред голямата карта на Квебек, която покриваше цялата стена. Прокара пръст на юг от Монреал към Източните провинции и го завъртя около границата със Съединените щати.

– Трите бора… Трите бора – повтаряше си, докато опитваше да открие селото. – Дали няма някакво друго име? – запита се, понеже за първи път не успяваше да открие селище на тази толкова подробна карта. – Може би Trois Pins? – Не, нямаше селище и с такова име. Което не го притесни особено, Никол и без това щеше да го откара до мястото.

Закрачи из обширния апартамент в квартал „Отремон“, който с жена му бяха купили след раждането на децата. Дори сега, дълго време след като те се бяха изнесли и дори им бяха народили внуци, Арман не усещаше жилището празно. Достатъчно бе, че го споделя с Рен-Мари. Върху пианото бяха подредени множество снимки, лавиците бяха претъпкани с книги, които свидетелстваха за един пълноценен живот. Жена му отдавна искаше да окачат по стените наградите му, но той всеки път отклоняваше нежно молбите й. Правеше го, защото винаги когато влезеше в килера на кабинета си, грамотите му напомняха за лицата на мъртвите и живите, които те оставяха след себе си, вместо за официалните церемонии по награждаването му. Не. За тях нямаше място по стените на дома му. А и след случая „Арно“ отличията внезапно бяха секнали. За него обаче семейството бе най-голямата награда.“

 

––––––––––––––

* Да, ало? (фр.) – б. р.

** Господин инспектор? (фр.) – б. р.

*** квебекската полиция (фр.) – б. р.

**** Сърце мое (фр.) – б. р.

 

Из романа „Убийството на художника“ на Луиз Пени, издателство Софтпрес. Превод – Тодор Стоянов.

Още откъси от романа:

“А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи…”

 

ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА БРИЛЯНТНИЯ ДЕТЕКТИВ С НЕОБИКНОВЕН УМ – ИНСПЕКТОР ГАМАШ, ЛЕГЕНДА ОТ РАНГА НА ЕРКЮЛ ПОАРО, ГОСПОЖИЦА МАРПЪЛ И ШЕРЛОК ХОЛМС!

 

В планините на Квебек е скътано идилично канадско селце, което няма да намерите на никоя карта. Там животът е така спокоен, че на местните и през ум не им минава да заключват домовете си… докато една сутрин обичаната и уважавана от всички художничка Джейн Нийл е намерена мъртва в гората. Пронизана със стрела право в сърцето. Случаят със странната смърт е поверен на блестящия главен инспектор от отдел „Убийства“ Арман Гамаш. Истинска знаменитост в полицейските среди, проницателният детектив пристига от Монреал с екипа си, за да разгадае мистерията. Местните жители са убедени, че става дума за нещастен случай при лов, но Гамаш бързо проумява, че в наглед притихналото селце всеки пази тайни и се крие зад маски. И че ключът към загадката навярно е в необикновената картина, нарисувана от художничката, малко преди да умре…

 

Луиз Пени е единствената в света петкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи за радост на любителите на криминални романи в цял свят. Още с първият си роман – „Убийството на художника“, печели 11 литературни награди, между които „John Creasy New Bloody Dagger“, „Arthur Ellis Award“, „Anthony Award“, „Dilys Award“, „Barry Award“!

One thought on “„– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: