“Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
“Петък, 5 декември
Пак голяма пауза, но мисля, че дневникът твърдо върви по пътя си, макар и бавно. Давам си сметка, че не съм отворила гръцка книга, откакто сме се върнали; почти нищо друго не съм чела освен книгите, които рецензирам, а това значи, че времето ми за писане въобще не е мое. Почти се плаша, като си помисля колко тясно съм се специализирала. Мозъкът ми, угнетен от взимането в празния лист хартия, е като изгубено дете, което броди из къщата, сяда на долното стъпало на стълбището и заплаква. “Нощ и ден” все още витае около мен и ми губи времето. Джордж Елиът никога не четяла рецензиите, защото обсъждането на нейните книги й пречело да пише. Започвам да разбирам какво е имала предвид. Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам. Миналата седмица имаше хапливи думи по мой адрес в “Пътника”; тази седмица Олив Хъзълтайн намаза раната с мехлем**. Но бих предпочела да пиша за Четиримата страстни охлюва така, както аз си знам, отколкото да бъда, както твърди К. М., една втора Джейн Остин.
––––––––––––––––
* 1919 година – бел. bgstoryteller
** В своя “Дневник на един пътник” (публикуван в броя на “Нейшън” от 29 ноември), Х. У. Масингъм, прибягвайки до известното сравнениена авторката на “Нощ и ден” с Джейн Остин, се подиграва с увлечението на Вирджиния Улф по чаепитието и такситата и нарича четиримата главни герои “Четирима страстни охлюва”. В следващия брой на списанието Олив Хъзълтайн, съгласявайки се със сравнението, обвинява автора на “Пътника” в мъглявост и повърхностност. ”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
Още откъси от книгата:
“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”
“Най-важното, разбира се, е да събера критиките на приятелите, които са истинската проверка…”
Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.
„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“
