„Неговият филм продължаваше с пълна сила…“

Из романа „Блъф“ на Георги Стоянов, издателство Сиела.

„Въпреки че поради мащабите си бяха трудни за безупречен контрол и действията на Юри и приближените му често пъти бяха хаотични, операциите на наркопазара продължаваха. Регулярните вноски от тях – също. Поетапно и безапелационно Юри бе успял да наложи волята си за експанзия на дейностите. Негова лична заслуга бяха плановете за износ към съседни и близки държави. Това включваше новаторски подходи, за които той беше мислил отдавна. Още от времето, когато се возеше в колата на колегата си Саня, без да знае какво точно превозват в багажника.

Основна роля в новата дейност имаше амбициозният съдържател на плажна дискотека Павел Платин. Последният се беше доказал като директен и способен младеж, който имаше много потенциал и търсеше допълнително поле за изява. Израснал сред лукс благодарение на заможното си семейство, Павел от години използваше част от стоката си за лична употреба, но изглеждаше, че успява да държи нещата под контрол. У него имаше много хъс за изява и нови постижения. Поради наивност или заради това, че винаги беше водил лек живот, всяка опасност му се струваше пренебрежима. След няколко лични срещи Юри взе решение, че вероятно след време това ще е човекът, който ще контролира всички дейности, свързани с опиатите. Ако оцелее, разбира се. Междувременно беше много удобен бушон, тъй като предаността му изглеждаше истинска, а готовността му за рискове и изява – явна. С негово дейно участие и с помощта на информационните ресурси на Женя, Артьом и Сухрин беше извършено детайлно проучване на пазара с транспортни услуги към близките страни. По това време той изобилстваше от няколко официално регистрирани компании и незнаен брой самозвани превозвачи. Юри държеше да се вербуват хора, които към момента не се занимават с контрабанда от никакъв вид, което се оказа предизвикателство.

Ситуацията беше такава, че на практика всички, които пътуваха редовно, се поддаваха на изкушението да прекарат през границата поне няколко скрити стека цигари и алкохол. В крайна сметка бяха установени отношения с трима шофьори на пътнически автобуси от различни фирми. След като успешно преминаха проучването и доказаха желанието си за нови начинания и печалби, дойде време за първата пробна задача. В рамките на месец тестовете биваха извършвани с малки пакети, които съдържаха обикновени подправки. Идеята беше да се провери функционирането на измислената схема.

Прилаганият механизъм беше новаторски. Едновременно простичък, ефективен и криещ минимални рискове за водачите. Шофьорите получаваха стоката, разпределена в неголеми пакети. Задължително правило беше на един курс до съответната страна да не се реализират повече от 3–4 пакета. Точно преди началото на пътуването, когато всички пътници са вече настанени, а багажът им е в съответното отделение, изцяло извън полезрението им, шофьорът влизаше в багажното и избираше произволен куфар или сак, в който слагаше съответния пакет. Към края на пътуването, след като всички гранични проверки бяха отминали и автобусът вече се намираше на територията на крайната дестинация, водачът използваше някоя от спирките, за да извади стоката и да я премести в свой личен куфар. Ефективността на метода се криеше във факта, че веднъж поставили багажите си в отделението, пътниците нямаха достъп до куфарите си, нито виждаха какво се случва с тях. Ако случайно по време на престой някой поискаше да вземе багажа си, то той беше зависим от шофьора, който имаше достатъчно време да предприеме необходимите действия. Друг очеваден позитив беше, че при евентуална гранична проверка на багажите, които и бездруго бяха рядкост, водачът не подлежеше на отговорност, ако в нечий сак бъде намерена забранена стока.

По този начин в рамките на няколко месеца групата успя да реализира десетки килограми материал на територията на Румъния и България. За получаването на стоката там отговаряха личните контакти на Павел Платин. По безкомпромисно нареждане на Юри правилото за малки количества на всеки курс се съблюдаваше, а задължителното разрастване се случваше чрез вербуването на нови шофьори, а не чрез увеличаване на количествата. Механизмът работеше гладко и за целия период единственото пропукване се получи, когато по злощастно стечение на обстоятелствата на украинско-румънската граница беше разтоварен целият багаж на пътниците за подробна проверка. Такова нещо се случваше веднъж на сто курса. Отнесе го един студент, в чийто куфар беше открит пакет. Отчаяните му твърдения, че не знае как е попаднал там, не трогнаха никого. Момчето бе задържано, а автобусът скоро продължи пътя си нормално. Като предпазна мярка на шофьора, при когото се беше случило това, беше наредено да се въздържа от дейност за известно време. Въпросният инцидент не повлия на цялостната операция и колелото продължаваше да се върти.

Обновления в действащата схема се реализираха и на местна територия. В общ план на някои от ръководителите на по-големи звена беше позволено да разширят дейността си и да реализират повече стока. Отново по инициатива на Платин в схемата беше въвлечен съдържател на няколко магазина за хранителни стоки. Той се превърна в нещо като допълнителен дистрибутор на няколко звена. Посредством сигурен механизъм и кодирани съобщения определени клиенти, имащи по-редовни нужди, можеха да се снабдяват с материал от въпросните магазини.

Това раздвижване на пазара съвсем естествено доведе до вълнение в съответните среди. Няколко от бившите подчинени на Севчук, които бяха постигнали договорка да работят под крилото на Кирил Крима, се бяха обединили от общ интерес. Други нови търговци, с азиатски корени, пък бяха решили да опитат успоредна дейност, обнадеждени от новината за смъртта на наркобоса. Говореше се, че последните действат под опеката на кавказеца Денис Кунцул, който все по-често утвърждаваше името си на рационален, способен и безкомпромисен играч. В резултат на тези събития се случиха няколко локални конфликта, които доведоха до два сериозни побоя, палеж и смъртта на един от ръководителите на звена. Имаше и един нескопосан опит за покушение срещу самия Женя, който завърши с кратка престрелка и един ранен охранител. Юри решаваше тези казуси, изцяло осланяйки се на интуицията си. Въпреки това повечето пъти изслушваше подробно предложенията на Женя, Артьом и Сергей. Както и преди това, веднъж се допита и до Сухрин. За някои от случаите се прилагаше сила. Организацията му вече имаше ресурс и хъс да води кървава война. Въпреки това предприетите действия в никакъв случай не се изчерпваха със сляпо насилие, мъст и конфликти. Прилагаха се търговско мислене и практичен анализ. На няколко пъти въпреки понесени загуби бяха предложени примирие и партньорство. Така например в един от случаите с хора на Кунцул определен квартал беше поделен. Юри и останалите оценяваха, че не е реалистично да поемат цялата организация, допреди време функционирала под властта на Севчук. Беше естествено създаденият вакуум да облагодетелства и нови групи. Всичко беше въпрос на баланс.

Юри ясно осъзнаваше, че е въпрос единствено на време всички тези дейности да доведат до още по-сериозни проблеми. Такова беше естеството на бизнеса, който нямаше как да функционира без конфликти и редовни премеждия. В сравнение с другите рискове, които беше предприел, този изглеждаше съвсем резонен. Освен това толкова много други неща можеха да се объркат, че точно тази опасност не го впечатляваше като извънредна. Обичаше да съставя стратегии за тази нова дейност. Да намира интересни решения за проблемите и да прилага цялата магия на въображението си. Харесваше му да издава нареждания, да делегира отговорности, да дава напътствия. Да преценява хората, да отчита какво ги мотивира, какво ги плаши, докъде са готови да стигнат. Умееше изключително добре да влиза под кожата им. Правеше всичко това съвсем естествено, тези неща бяха в природата му и нито един от неговите приближени и за момент не се усъмни в мистичния му статут на представител на значима, транснационална структура.

Неговият филм продължаваше с пълна сила. Въпреки това обаче ежедневно си повтаряше, че е невъзможно да продължи още дълго. Остана верен на първоначалните си принципи да се забавлява, да пие много, да кара ден за ден и да предприема безумни рискове. Натискаше газта докрай. Повтаряше си, че няма какво да губи, че всеки час живот е подарък и с усмивка чакаше всичко да свърши по един или друг начин. Единственото отклонение от принципите бяха срещите му с Наташа. Заради гузното си чувство той се стараеше да ги превръща в редки удоволствия, но въпреки силния си характер не успяваше да устои на изкушението. Какво ще стане, ако напълня един куфар с банкноти и с Наташа заминем… някъде, където и да е, далече от сегашната реалност и от всички – шепнеше му от време на време малкото дяволче в него. – Или да се опитаме да живеем заедно тук, да градим семейство… Тогава се намесваше строгият глас на здравия разум: Стига глупости, това не е пътят, който избра, тази авантюра трябва да приключи, преди да е станало късно!

 

Из романа „Блъф“ на Георги Стоянов, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Готвеше се за последни действия, когато с ужас осъзна, че шофьорското стъкло не е свалено…”

 

В началото на 90-те в черноморската столица на Украйна – Одеса, царува законът на джунглата. Властта е разпределена между престъпни групировки, които си оспорват територии и водят постоянни войни помежду си. В смутните години след разпадането на Съветския съюз умните и смелите преуспяват, стига да нямат излишни морални задръжки.

Романът описва престъпната действителност в онези благодатни за нея времена, като се фокусира върху необичайната история на главния герой Юри.

За него животът губи смисъл още в детските години, когато нелеката съдба го превръща в затворен и гневен на обществото мъж. Благодарение на ума си и на силното си влияние върху околните Юри достига до най-високите нива на престъпната йерархия в държавата. По този път обаче връщане назад няма. Или поне така изглежда.

Имат ли милост престъпниците? Правосъдие ли е да убиваш убийци? Каква е цената? И кой ще я плати?

Oснован на реални събития, дебютният роман „Блъф“ на Георги Стоянов е завладяваща панорама на криминалните среди в постсоциалистическите общества.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: