„Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите…“

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

„Вторник, 21 октомври*

Днес е Празникът на Трафалгар, а вчерашният ден бе ознаменуван с излизането от печат на „Нощ и ден“. Сутринта получих шестте си авторски екземпляра, пет от които разпратих, и предполагам, човките на петима приятели вече са забодени в книгата. Напрегната ли съм? Учудващо малко; по-скоро съм развълнувана и радостна, отколкото напрегната. Преди всичко, книгата вече е факт, тя излезе; освен това прочетох откъси и ми харесаха; имам и усещането, че хората, на чието мнение държа, вероятно ще я одобрят, но дори и да не я одобрят, ще намеря сили в себе си да започна друга. Разбира се, ако Морган** и Литън, и другите я похвалят възторжено, това ще ми вдигне самочувствието. Досадно е, когато хората насреща ти казват обичайните неща. Но общо взето, знам какво искам; чувствам, че този път направих всичко възможно и имам шансове за успех; така че, ако разсъждавам философски, мога да стоваря вината върху Бога.

 

Четвъртък, 23 октомври

Трябва да отбележа първите отзиви за „Нощ и ден“: „Без съмнение, високо гениална творба“ – Клайв Бел. Всъщност той може и да не я е харесал: нали разкритикува „Далечно плаване“. Признавам си, зарадвах се: макар да не съм убедена, че е така, както казва. И все пак това е знак, че съм права да не се притеснявам. Хората, на чието мнение държа, може и да не са чак толкова възторжени като него, но мисля, че определено ще са на негова страна.

 

Четвъртък, 30 октомври

Извинението ми, че не пиша често в дневника, е ревматизмът; а освен ревматизма ръката ми е изморена от писане. И все пак, ако погледна на себе си професионално, като предмет за анализ, последните няколко дни и променливите ми състояния относно „Нощ и ден“ представляват интерес. След писмото на Клайв дойде това на Неса – безмерна възхвала; а после и писмото на Литън: възторжена похвала, огромен триумф, класика и така нататък; последва хвалебствието на Вайълет***; и накрая, тази сутрин, ето това изречение от Морган: „Не ми харесва толкова, колкото „Далечно плаване“.“ Макар да говореше и за голямото си възхищение, бил я прочел набързо и трябвало да я препрочете, това изтри цялото ми удоволствие от останалите мнения. Да, но да продължа. Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите – сякаш отново се бях озовала на земята след блажен полет из меките като пух облаци. И все пак, за мен мнението на Морган не е по-ценно от това на другите. Тази сутрин имаше рецензия в „Таймс“; много похвална, а и интелигентно написана; казваше между другото, че „Нощ и ден“, макар и привидно не толкова блестяща книга като предишната, е по-задълбочена, с което съм съгласна. Надявам се, че ще издържа на рецензиите през тази седмица; и бих искала да последват умни писма; но също така искам да пиша кратки разкази. Във всеки случай голям товар падна от раменете ми.

 

––––––––––––––

* 1919 година – бел. bgstoryteller

** Едуард Морган Форстър. Приятелите му го наричали просто „Морган“. – Б. пр.

*** Вайълет Дикинсън, дългогодишна приятелка на семейството.“

 

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

Още откъси от книгата:

“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”

“Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…”

“Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…”

 

Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.

„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: