“Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите…”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
“Вторник, 21 октомври*
Днес е Празникът на Трафалгар, а вчерашният ден бе ознаменуван с излизането от печат на “Нощ и ден”. Сутринта получих шестте си авторски екземпляра, пет от които разпратих, и предполагам, човките на петима приятели вече са забодени в книгата. Напрегната ли съм? Учудващо малко; по-скоро съм развълнувана и радостна, отколкото напрегната. Преди всичко, книгата вече е факт, тя излезе; освен това прочетох откъси и ми харесаха; имам и усещането, че хората, на чието мнение държа, вероятно ще я одобрят, но дори и да не я одобрят, ще намеря сили в себе си да започна друга. Разбира се, ако Морган** и Литън, и другите я похвалят възторжено, това ще ми вдигне самочувствието. Досадно е, когато хората насреща ти казват обичайните неща. Но общо взето, знам какво искам; чувствам, че този път направих всичко възможно и имам шансове за успех; така че, ако разсъждавам философски, мога да стоваря вината върху Бога.
Четвъртък, 23 октомври
Трябва да отбележа първите отзиви за “Нощ и ден”: “Без съмнение, високо гениална творба” – Клайв Бел. Всъщност той може и да не я е харесал: нали разкритикува “Далечно плаване”. Признавам си, зарадвах се: макар да не съм убедена, че е така, както казва. И все пак това е знак, че съм права да не се притеснявам. Хората, на чието мнение държа, може и да не са чак толкова възторжени като него, но мисля, че определено ще са на негова страна.
Четвъртък, 30 октомври
Извинението ми, че не пиша често в дневника, е ревматизмът; а освен ревматизма ръката ми е изморена от писане. И все пак, ако погледна на себе си професионално, като предмет за анализ, последните няколко дни и променливите ми състояния относно “Нощ и ден” представляват интерес. След писмото на Клайв дойде това на Неса – безмерна възхвала; а после и писмото на Литън: възторжена похвала, огромен триумф, класика и така нататък; последва хвалебствието на Вайълет***; и накрая, тази сутрин, ето това изречение от Морган: “Не ми харесва толкова, колкото “Далечно плаване”.” Макар да говореше и за голямото си възхищение, бил я прочел набързо и трябвало да я препрочете, това изтри цялото ми удоволствие от останалите мнения. Да, но да продължа. Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите – сякаш отново се бях озовала на земята след блажен полет из меките като пух облаци. И все пак, за мен мнението на Морган не е по-ценно от това на другите. Тази сутрин имаше рецензия в “Таймс”; много похвална, а и интелигентно написана; казваше между другото, че “Нощ и ден”, макар и привидно не толкова блестяща книга като предишната, е по-задълбочена, с което съм съгласна. Надявам се, че ще издържа на рецензиите през тази седмица; и бих искала да последват умни писма; но също така искам да пиша кратки разкази. Във всеки случай голям товар падна от раменете ми.
––––––––––––––
* 1919 година – бел. bgstoryteller
** Едуард Морган Форстър. Приятелите му го наричали просто “Морган”. – Б. пр.
*** Вайълет Дикинсън, дългогодишна приятелка на семейството.”
Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.
Още откъси от книгата:
“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”
“Най-важното, разбира се, е да събера критиките на приятелите, които са истинската проверка…”
Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.
„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“
