Георги Стоянов: Ако си ревнив, дръж си текста в шкафчето

Изключително ми е приятно да ви запозная с Георги! Обичам да представям автори с дебют, обичам хубавите български романи, обичам разговорите с интелигентни хора. И още докато четях романа „Блъф“ и си нахвърлях по тефтери, разпилени листи и салфетки въпросите, които да задам в интервюто, вярвах, че разговорът няма да хвърля само онзи лъч светлина върху писателските навици на Георги – в един момент разбрах, че точно той ще е човекът, който ще ми отговори на онези питания за дебют, които честичко опитвам да прокарам сред „по-млади“ или вещи автори и на които най-обикновено получавам завоалирани и кратки откровения или направо тишина. Гледам го един такъв на снимките – успешен; корицата на книгата – тежкарска, а ла Несбьо; премиерата му – с реалистичната драматизация, в която не очаквате да станете участник (ако искате да видите как по време на четене на откъс от романа върху челото на актьора се появява онази недвусмислена следа от снайперистки мерник, изведнъж нахълтват едри костюмирани мъже, екват изстрели, пищят момичета, дърпани за косите – моля заповядайте! Аз лично вече ще внимавам с представянията на трилъри и криминални книги!) – и си казвам: „Човекът с отговорите е вече тук!“ Но какво друго заслужава автора с дебют? Какво се прави за заглавие от автор с непознато име? На пазар с читатели, крайно нетолерантни към родни четива…

55608086_1288281661348325_4837528206443544576_nВ началото на 90-те в Одеса, Украйна, царува законът на джунглата. Властта е разпределена между престъпни групировки, които си оспорват територии и водят постоянни войни помежду си. В смутните години след разпадането на Съветския съюз умните и смелите преуспяват, стига да нямат излишни морални задръжки. Идеалната обстановка за развитие на престъпността. Животът на Юри бързо губи смисъл, когато твърде млад остава сирак и по трудния начин трябва да установи, че всичките му опити да успее в живота и да изкарва прехраната си почтено, ще продължават да удрят на камък, ако не влезе в Играта. Той е умен и благодарение на силното си влияние върху околните достига до най-високите нива на престъпната йерархия в държавата. Където обаче няма връщане назад…

Въпреки богатството от образи в романа, това, което прави силно впечатление в „Блъф“ е стабилното присъствие на главния герой. Юри е представен изключително приятно с аналитичното си мислене по време на напрегнати моменти – беше удоволствие да „слушам“ плановете му, да съм свидетел на съмненията му, да гледам ефекта от правилните му решения. Не помня друг път така да ми се е приисквало да видя как даден образ ще се справи с по-суровите предизвикателства на автора си. Твърде добър бе Юри в начинанията си, малко му беше онова, което Георги му предвиди! А дали не следва продължение на „Блъф“…

В предварителния разговор с Георги представих идеята за интервюто – въпросите, които ще засегнем, за да сме от полза на начинаещи и по-активно пишещи; темите, които ще засегнем, за да сме интересни и на любопитните четящи. Съвсем спонтанно той възкликна:

„Супер! Никой досега не ме попита как съм написал „Блъф“!

„Ей, страшно обичам да запълвам този пропуск“, казах аз.

И ето ни, говорим си за книгата, разнищваме раждането на идеята, героите, самото писане, пътя на ръкописа до издателството – писмото, изчакването на реакция и интересът след това, емоциите свързани с отговора и редактирането с професионалист, умуването над корица и текста на гърба на книгата. Интервю, разкриващо в подробности неутъпкания път от точката в word файла вкъщи до рафта в книжарницата – повярвайте, вълнуващо е. За много от вас ще бъде и полезно – винаги има какво да се научи от един пресен дебютант.

 

Георги Стоянов: Пишете, бъдете търпеливи и бягайте от клишетата!

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Мариана Жижанова

 

Я да те върна в самото начало: откога пишеш?

В Английската гимназия в София имаше един легендарен учител по литература – Ники Николов. Та той си падаше по методи, които провокират мислене и творчество. Едно от заданията му беше да нахвърли 5-6 произволни думи, далечни по значение, които ние трябваше да употребим в разказ. Отдавна беше, преди повече от 15 години, но помня, че ми хареса да разказвам върху лист. А и разказите се получаваха интересни.

„Блъф“ първият ти завършен роман ли е или си пробвал да издадеш и друго, но не се е получило?

Първият ми роман и първият опит (за щастие сполучлив) за издаване.

Но как се спря на тази тематика? Какво те вдъхнови да разкажеш подобна история?

Не съм търсел конкретно криминалната тематика. Така се случи, че докато пребивавах в Одеса, случайно срещнах стар приятел от детинство. Човек видял и преживял какво ли не. Оказа се, че към онзи момент и той живее в Украйна, и започна да ме развежда насам-натам. Една вечер, на по чашка, ми разказа въпросната история. Впечатлих се и още същата нощ си казах: „това си заслужава да се разкаже“. После реших да пробвам дали мога да го опиша в разказ. Започна да се получава прекалено дълго за разказ… И така.

Няма да те питам кой е този приятел, нито чия история ти е разказал, защото ми е мил животът, но много ми е любопитно не те ли е страх да публикуваш роман, базиран на действителен случай?

Най-точно е да се каже, че романът е вдъхновен от реална история. Много е далеч от хроника или документалистика. В крайна сметка това е художествена литература. Освен това съм избрал Одеса за развитие на действието, а реалната случка е на друго място. Дистанцията на времето, модифицираните герои и събития и дозата творчество ме карат да си мисля, че е невъзможно някой да се припознае.

Но защо Русия? Тази история можеше спокойно да се случи почти навсякъде по света – защо не в Норвегия, Дания (направо не смея да сложа България в опциите)?

Навсякъде, където е властвал соц строй, който е рухнал и е започнал един див период на преход и беззаконие. Така че Скандинавите – едва ли 🙂 . Историята е типична за по-нашенските ширини. И да, нищо не пречи да се беше случила у нас. Избрах Одеса, защото там чух историята. Освен това е колоритно и красиво място, което вдъхновява за много неща, включително и за творчество.

Как доби представа за автентичното в този бизнес, за методите на престъпните групировки? Ползва ли консултанти? Лесно ли съдействат на писател запознатите с тематиката?

Когато пътуваш много и си динамичен, се срещаш с всякакъв тип хора. Ако човек е достатъчно наблюдателен, може да си направи много изводи. Това, че съм добър слушател, със сигурност е било от голяма полза.

Планира ли разгръщането на историята предварително или я градеше, следвайки естествения ход на събитията в процеса на писане? Колко време писа „Блъф“?

Започнах с епизоди, когато ми оставаше свободно време. В началото не съм имал никаква идея за обем. Нещата се получиха съвсем естествено, в хода на съединяване на епизодите. И така – до края. Сумарно ми е отнело не по-малко от две години, но отново с уговорката, че съм писал спорадично – при наличие на време и муза.

А кога измисли предисторията на героите си – предварително, докато събираше „екип“, който да изпълни идеята ти за сюжета, или в хода на историята, когато се избистряше нуждата от конкретни типажи и миналото им, превърнало ги в такива хора?

Определено в хода на историята. Не бих го нарекъл нужда, нещата следваха естествен ход. Просто разказът сам си търсеше (и си намираше) определени типажи. Аз просто ги представих.

Имат ли си прототипи героите ти?

Като основа за характерите им съм ползвал собствен опит, както и чуто или описано някъде. Конкретни прототипи, 1 към 1 – по-скоро не.

А каква част от теб е Юри? Не ми казвай, че въпросът е клише – чух те на премиерата. Все пак на теб някой ти е разказал тази история, разказът не е бил от първо лице, т.е. какво е било в главата на човека от разказа няма как да си знаел; прекарал си го през своето съзнание, своите страхове, своя опит. И така, зае ли част от себе си на Юри?

Не мисля. Нито на Юри, нито на някой друг от героите. За всеки от тях съм се старал да бъда разказвач, който е страничен наблюдател, но често отскача и до вътрешността на главите им и описва какво се случва и там.

А има ли нещо, за което завиждаш на Юри, с какво е по-добър от теб?

От това, което виждам, той е много решителен. За това съм склонен да му завидя.

Имаш ли представа колко редакции направи на романа, преди да го изпратиш до издателството?

Преди изпращането нямаше редакции, освен козметични промени. После, след първоначалното одобрение, текстът претърпя малко шлифоване, за което ми помогна Ина Крейн. Свързах се с нея с молба за един обективен критичен прочит. Нейните насоки бяха изключително полезни. На по-късен етап вече дойде и контрола на професионален редактор към Сиела – в случая Ваня Майсторска, без която романът нямаше да е това, което е.

Нека проследим пътя на един ръкопис от лаптопа у дома, от слагането на точката в Word, до рафта в книжарницата. Как избра издателствата, до които да изпратиш ръкописа? До колко от тях го изпрати? Каква част от ръкописа прикачи?

Ръкописът беше готов и аз нямах никаква представа какво да го правя. Отворих сайтовете на 4-5 големи родни издателства, просто ми бяха познати като имена. Докато търсех, попаднах на името на Христо Блажев и се разрових за него. Попаднах на интервю, в което обясняваше нещо с такова чувство за хумор, че си казах: „това е моят човек”. Просто, като му четях нещата, усещах някакво сходство в мисленето. После май видях, че неговият мейл е един от посочените за разглеждане на ръкописи на сайта на Сиела. Тук вече не съм сигурен как бяха хронологично нещата, защото беше много отдавна, но със сигурност му пратих първо на него мейл, а после и на още 2-3 издателства. Трябва да отбележа, че описанието на политиката за разглеждане на ръкописи на Сиела беше най-впечатляващо, макар и не много обнадеждаващо…

Ааа, едно уточнение – в началото Сиела искат 40-50 страници, не целия ръкопис.

Малко начинаещи писатели осъзнават колко е важно да се представиш професионално пред издателството с писмото, придружаващо ръкописа, но съм убедена, че точно ти не си имал проблем с това. Какво пишеше в твоето писмо?

Много си права. Краткото представяне (т.нар. в бизнеса „питчинг“) е изключително важна крачка към това да ти обърнат внимание. В случая си представих как нашият герой Блажев получава по над 30 мейла на ден с еднообразни описания и му иде да се гръмне. Та реших, че някакъв майтап в описанието би свършил работа. Написах му нещо от сорта на: „в романа едни лоши убиват близките на Нашия и той ги разкатава, за да отмъсти… СПОКОЙНО, Христо, изобщо не е това…” А после се постарах да опиша в 4-5 изречения най-важното в романа според мене. Очевидно е сработила тая стратегия.

На сайта на Сиела пише, че се свързват с писателите до 3 месеца и то само ако проявяват интерес за издаване на ръкописа. И понеже към теб очевидно такъв е проявен, трябва да ни кажеш малко повече за този срок – три месеца, толкова ли са всъщност?

Повече бяха месеците. Но с очите си се убедих, че сроковете са такива, само защото: първо, наистина биват заливани от ръкописи и, второ, правят страшно професионален подбор и анализ на материалите.

Та Ицо върна мейл в някакъв момент, че са затрупани и да не чакам близките месеци отговор. Тия месеци станаха може би 6+ и тогава като че ли забравих за ръкописа. Мислех си, че просто не е одобрен и това е нормално. И после, от нищото – включване от Блажев – от над 100 ръкописа моят бил изпъкнал и му грабнал вниманието. Та той ми пише, че иска целия ръкопис. Пращам и следва ново 6-месечие тишина. Той ме беше предупредил, че ще отнеме доста време, но в един момент си мислех, че все пак ръкописът е изпаднал от подбора им. Да, ама не – точно, когато най-малко очаквах, наш Ицо пак се включва – романът бил одобрен от рецензентите им и сме били почти на финалния етап за решение за издаване. Оставаше само гласуване на техен вътрешен съвет. След още няколко месеца мина и то и вече подписахме договора.

Кажи, имаше ли си План Б? Каква щеше да е съдбата на „Блъф“, ако не беше получил предложение за издаване от Сиела?

Не, нямах. Предполагам, щях периодично да опитвам да се свържа с някое от издателствата.

Разкрий още нещо от писмото с отговора на Сиела – поставиха ли ти задача, имаше ли предложения за корекции, които да приложиш върху целия ръкопис, преди да го изпратиш, стана ли ясно какво следва от тук нататък и кога? Вярвам, че е звучало мотивиращо.

Със сигурност беше мотивиращо, че ръкописът е изпъкнал сред толкова много. Демотивиращо обаче звучаха сроковете. Не е имало задачи, нито конкретни предложения или условия за промяна. В Сиела оценяват достойнствата на авторството и явно това допринася да са толкова успешно издателство.

Как започна същинската работа по романа? Повикаха ли те на среща, казаха ли ти кои са предимствата и недостатъците на романа, какъв вид и колко по обем работа те очаква, направихте ли график или първо трябваше да го редактираш в някаква степен и после да започнеш работата по текста с редактор? На кой етап се подписва договор?

След като ръкописът беше одобрен финално от техните рецензенти и предстоеше единствено гласуване на редакторския им съвет, Ицо Блажев ме привика на среща очи в очи. Веднага почнахме с майтапите. Но иначе сериозно ме впечатли с интелекта си, работохолизъм и височина. Няколко месеца след това мина и редакторският им съвет и тогава подписахме договора. Предстоеше с Ваня Майсторска да минем през целия текст още веднъж и да представим на Блажев финалния вариант.

Как се работи с Ваня? С лични срещи или по имейл?

Ваня е от тия хора, с които просто ти се иска да работиш и се обогатяваш, докато го правиш. Много компетентна и ерудирана. И нещото, което особено ценя – пряма и откровена. Технически с нея работехме онлайн – тя отбелязва бележки по текста, например: „тук ми изглежда груб изказът, хайде да го сменим“; „тук не се разбира кога е станало еди-какво си“, „тук може да подсилим действието“ и т.н. След това аз минавах по нейните бележки, изменях текста, добавях неща и оставях свои бележки, които да обсъдим. Но честно казано с повечето й забележки бях съгласен. Правихме го на отрязъци, на около 50 страници. Поставяхме си срокове, което помага за ползотворна работа. Например 50-на страници – за две седмици.

Върху какви елементи от разказа работихте?

Върху всякакви, затова беше и толкова полезно. Нейните намеси обхващаха всички измерения на романа – от например технически повторения или неточности до убедителност на характер на героя, образна характеристика, достоверност, диалози, ритъм… Всичко.

Имаше ли промени по текста, с които не беше много съгласен в началото, но Ваня те убеди да направиш? Ревнив ли си към текста си, охраняваш ли абзаци с описания, конкретни изрази и думи?

Да кажем към 10-15% от бележките й приех с резерви в началото. Всичко друго изглеждаше много логично. Някои от нещата обсъждахме по 3-4 пъти, но всичко беше с доводи, не просто размяна на мнения.

Не мисля, че съм ревнив. Ако си ревнив, дръж си текста в шкафчето 🙂 Щом е решено да види бял свят, няма как да не е плод на екипни усилия.

Една сцена се обсъждаше на премиерата – била отпаднала с редакцията. Още я мисля, чудя се какво ли е загубил читателят? На какви основания отпадна тя? Сега съжаляваш ли за нея?

Беше силно еротична, може би леко вулгарна. Съгласихме се, че няма пряко отношение към сюжета и може би малко натоварва.

Може да я публикуваме като независим разказ. 18+. По-скоро 28+ 🙂 🙂

Ох, леко да не изпадне половината от аудиторията ти! 🙂 Кажи сега колко време продължи редактирането на романа с Ваня? Притискаше ли ви срок? Издателствата издават конкретни книги в конкретни периоди, като не всеки е подходящ за всеки жанр, да не говорим за дебютен роман…

Точно така, издателствата имат определени „прозорци“ за издаване. В случая крайният ни срок за предаване на финален ръкопис беше края на 2018. Разпределихме времето така, че да не ни притиска. И тъй като и Ваня, и моя милост сме много пунктуални, нямаше екшън 🙂

Кой беше най-ценният писателски урок, който научи по време на редактирането на романа?

Че на пръв поглед нещо може да ти се вижда абсурдно, но трябва да помислиш, да вземеш предвид многото гледни точки. Съвсем възможно е след това да погледнеш предложението с други очи. Така че – не реагирай на момента.

Участва ли активно в процеса на вземане на решения за корица, за комуникация, за премиера?

Да. Огромно „евала” на Сиела за това. Не бяха длъжни да се съобразяват с моето мнение за корица, например. А корицата е толкова деликатен и важен момент. Но те го направиха като ме включиха в процеса по избор. Дори отхвърлихме едно от първите предложения за корица. И в крайна сметка всички сме съгласни, че беше за добро. Комплименти за Живко Петров, художник на корицата.

„В момента, в който книгата се появи, авторите стават глина в ръцете ни и са длъжни да правят всичко, което поискаме от тях“, каза Христо Блажев на премиерата. Издай какво те „принудиха“ да направиш!

Тук не съм съвсем съгласен. Ицо по-скоро се е шегувал. Той най-добре знае, че съвместната работа е в основата на успеха.

А ти беше ли съвсем наясно какво се очаква от теб с излизането на книгата?

Дали съм бил наясно? Наивно се заблуждавах, че книгата може да излезе, а на мен да ми се разминат купищата интервюта и прояви. В крайна сметка обаче се съгласих, че това е право на читателя. Щом купува и чете, има право да види автора и да чуе неговите глупости 🙂

Кой пише резюмето за четвърта корица?

Текстът на корицата е дело на общите ни усилия с Христо Блажев. Както говорихме вече, много е трудно и важно да кажеш нещо накратко.

Значи издателството наистина се допитва за всичко до автора, дори той да е дебютант?

Да, определено се допитваха. С което ми напомниха за онази максима в бизнеса, че големият лидер винаги се допитва до всички страни, преди да вземе решението си.

Не видях посвещение, не открих страница От автора или такава с Благодарности. Не остана време? Нямаше нужда? На кого би посветил тази книга, на кого би благодарил?

Благодарен съм на много хора. Истински хора, които носят благодарността ми в сърцата си, и нямат ни най малка нужда да го видят публично.

Имаш ли представа на какъв тип читатели ще допадне този роман? Мислел ли си, докато го писа, до какви хора би искал да стигне?

На първо четене си мислех, че ще е интересен за всички като мен – които четат много разнообразно и особено харесват криминалната тематика. Допусках, че логично, заради жанра, читателите ще са предимно мъже. Сега, с огромна радост виждам, че се е харесал на много дами. И като се замисля – има причини да е така 🙂

За премиерата си очаквал да дойдат 20-ина души, но заведението едва побра гостите ти и любопитните бъдещи читатели. Какво беше усещането да видиш толкова много хора, дошли да те подкрепят и да се запознаят с теб?

Най-искрена благодарност. Признателен съм на всички и съм трогнат. Стана ми гордо, но и едновременно с това ми натежа отговорност. Трябваше да оправдаем очакванията на толкова много хора. И тук – голямо браво за Темз от Сиела. С ледено спокойствие и размах организира цялото събитие, в което, както знаеш, имаше и театрален елемент. Всичко беше премерено, без да дотежи на хората. По лицата им личеше, че им харесва, че са там. А това беше най-важното. Както искрено ми сподели после един близък приятел: „Аз нямах никакви очаквания, идвайки на представяне на книга… но тази премиера надмина очакванията ми!” 🙂

Някакви притеснения как ще се приеме романа ти? Наясно ли си, че много често книгите заживяват собствен живот на пазара? Читателски интерес, награди, дискусии в медиите…

Не бих казал „притеснения“. Голямата оценка беше одобрението на най-силното българско издателство. Преди всичко ми беше любопитно дали това, което съм написал и се харесва на мен, има литературна стойност. Тяхното „да”, което се базира на толкова сложен и ефективен процес, беше най-важно за мен. От тук нататък, разбира се, ще се радвам на много продажби и отзиви, но пазарът е страшно непредвидим и пълен с условности, които често нямат общо с качествата на текста.

С какво се занимаваш и кога намираш време за писане?

Бизнес консултант съм. Или по-конкретно – фирмата ни асистира на компании от чужбина, които възнамеряват да изнесат бизнес процес в България (т.нар. аутсорсинг). Време за писане – няма никаква логика – когато ме удари някаква муза или ми се завърти идея. Случвало се е да е по средата на работния ден. Късно вечер също ми идват някакви хрумвания. Всичко е импровизирано и далече от графици, според които трябва да напишеш еди-колко си страници.

Показваш ли на някого написаното, на чия обективност разчиташ?

Категоричен съм, че човек, който те познава, не би бил обективен в оценката на текста. И в положителен, и в отрицателен план. Та от тук нататък, ако пиша, ще ми е много трудно да намирам обективен анализатор 🙂

Кой е следващият ти писателски проект?

Може да е продължение на „Блъф”. Но може и да е предистория. А може и да блъфирам 🙂

Какво обичаш да четеш? Имаш ли си любими български автори?

Много разнообразен и дълъг списък. Произволно ще спомена няколко български автори, създали страхотни текстове. От класиците никога няма да ми омръзнат Йовков и Елин Пелин. А по-натам бих продължил списъка с Богомил Райнов, Стефан Цанев. Преминавайки към съвремието – Милен Русков. Иво Сиромахов също го чета с кеф. А последно от съвсем млади български автори ми допадна романа на Светозара Давидкова.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Пишете, бъдете търпеливи и бягайте от клишетата. Клишетата са гнойни пъпки; досадни циреи, които могат да загрозят всеки текст. 🙂

 

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: