“Архивът на Стиг Ларшон”, Ян Стокласа, изд. Сиела
Валентина Мизийска
“Архивът на Стиг Ларшон” от Ян Стокласа е романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история – убийството на министър-председателя Улоф Палме през 1986 година. “За това убийство ще се пишат книги”, пише Стиг 3 седмици след убийството в писмото си от цели 8 страници до Джери Гейбъл от “Сърчлайт”, водещия вестник в борбата с расизма във Великобритания.
28 февруари 1986 година, късно вечерта, минава 11:00. Министър-председателят Улоф Палме тръгва към къщи след кино прожекция в центъра на Стокхолм и както често е правил досега, отпраща охраната си и възнамерява да се прибере пеша само в компанията на съпругата си. Минути след това той е убит с един единствен изстрел при почти непосредствена близост откъм гърба от едно от най-мощните ръчни огнестрелни оръжия в света – Магнум 357. Втори изстрел, който очевидно не цели да убие съпругата му, само леко я наранява, след което убиецът бързо напуска от местопрестъплението. Въпреки немалкото свидетели, които дават описания на подозрителни типове, срещнати в района в минутите веднага след убийството, въпреки разпитаните през годините над 10 000 души и 130-те фалшиви самопризнания на други, вече повече от 33 години случаят Палме остава най-дългото и все още активно разследване на убийство до днес.
Книгата на Ян Стокласа е разделена на две части. В първата, наречена “Стиг”, вървим по стъпките на един от най-известните световни автори на всички времена, 2 десетилетия преди въобще да напише великите си романи “Мъжете, които мразеха жените”, “Момичето, което си играеше с огъня” и “Взривената въздушна кула”. По това време Стиг Ларшон е все още известен само като журналист, водещ активна борба срещу набиращия сили десен екстремизъм, но проучванията около убийството на министър-председателя бързо се превръщат в негов основен приоритет, направо го обсебват и той започва да води собствено разследване, резултат от което е впечатляващият архив в размер на цял склад с “дълги редици с кашони, наредени един върху друг”. “В ръцете си държите документален роман”, казва Ян Стокласа в предговора на книгата. “Написан е под формата на вълнуваща история, но целта е всичко в него да бъде истина”.
Първата част от книгата включва писма и други материали, които Стиг води, личната му теория за убийството и замесените страни. Части от биографията на Стиг и срещите му с ключови фигури по повод разследването на случая Палме са представени под формата на повествование и диалози – една част от които се позовават дума по дума на документи от архива, а други са драматизации. Тук е моментът да добавя, че журналистът Стиг Ларшон не се подвизава в ролята на ням наблюдател на разследването, провеждано от полицията, докато паралелно води свое такова. Той прави активни проучвания, има свои теории, среща се с полицията, дава насоки, на които за жалост никой там не обръща достатъчно внимание. Първа част от книгата завършва с внезапната смърт на Стиг, малко преди трите му романа да видят бял свят.
Попаднал на архива на Стиг Ларшон съвсем случайно по повод собствено проучване за “връзката между тежките престъпления и локацията, която подтиква хората към злодеяния”, разследващият журналист Ян Стокласа усеща, че не може просто да подмине находката и трябва да продължи делото на Стиг. Втората част на книгата, носеща подзаглавието “По стъпките на Стиг” представлява разказ за пътуванията по света и разговорите, които Ян Стокласа провежда във връзка със случая по убийството на Улоф Палме – това включва ексклузивни интервюта със заподозрени и хора, свързани с разследването, разговори с приятели, партньори, колеги на Стиг – всичко, с цел да съживи отново разследването, за да стигне то до сполучлив завършек. Работата по архива на Стиг и приелото нова форма и цел проучване коства на автора цели 8 години, нови парчета от пъзела биват добавяни, разкриват се допълнителни обстоятелства около убийството на министър-председателя и мотивите зад него, но въпреки разследването на толкова потенциални лица, въвлечени в конспирацията, Ян Стокласа в крайна сметка не успява категорично да посочи конкретен човек за виновен. Трябва да се подчертае обаче, че книгата посочва евентуалното и много логично предположение на Стокласа за това, къде би могло да е скрито оръжието и до днес, а усещането, което всеки читател може да добие от прочита на книгата, е като на пряк наблюдател на действията на разследващия журналист.
Не съм сигурна дали литература по темата щеше да ми бъде интересна, ако трилогията Милениум на Стиг Ларшон не се бе превърнала в топ 3 на най-добрите книги, които някога съм чела. Признавам, че преди да зачета “Архивът на Стиг Ларшон” името на Улоф Палме не ми говореше нищо, а за такова убийство, останало неразкрито в продължение на толкова години, не бях и чувала. Заради слабостта ми към криминалната литература и почитта ми към Стиг Ларшон посегнах към книгата с огромно любопитство и останах изключително доволна. Въпреки че това не е 100% художествена литература, много държа да подчертая, че книгата е написана изключително майсторски и е всичко онова, което читателят очаква от добрия криминален трилър с дълбочината, на която сме свикнали със самия Ларшон. Имаме динамика, имаме напрежение, разследването е изложено на изключително популярен език и човек наистина добива усещането за крими фикция. Или просто в един момент му се е приисква нещата да не са толкова заплашващо сериозни…
Данни за книгата:
