“може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите…”
Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.
“Последваха още реакции, още разговори, и в крайна сметка останалите се разпръснаха; ставаше късно и виждах, че разсилните чакат отвън с парцалите и кофите си. Аз стоях, мачках коктейлна салфетка в ръката си и също чаках, макар че не ми беше напълно известно какво. Илейн Мозел забеляза, че чакам, изведнъж ме хвана за ръка и ме дръпна в една ниша така бързо, та дори не успях да покажа изненада.
– Чувам, че си талантлива – заговори.
– Ами, може би – измънках.
– Не го прави – отсече. Никой друг не ни чуваше; бяхме заобиколени единствено от мраморните бюстове на достойни и отдавна покойни жени.
– Какво да не правя?
– Не си въобразявай, че ще успееш да привлечеш вниманието им – отвърна тя.
– Чие?
Тя ме изгледа печално, нетърпеливо, сякаш съм идиотка. Идиотка с безопасна игла на полата.
– На мъжете – поясни. – Онези, които пишат рецензиите, които ръководят издателствата, редакторите на вестници и списания, онези, които решават кой да бъде вземан на сериозно, кой да бъде поставен на пиедестал за остатъка от живота си. Кой да бъде провъзгласен за крал на цялата глупотевина.
– Значи, твърдите, че всичко е конспирация? – попитах кротко.
– Ако използваш тази дума, това ме кара да изглежам завистлива и побъркана – продължи Илейн Мозел. – А аз не съм такава. Още не. Но да, предполагам, може да бъде определено като конспирация да заглушат гласовете на жените и да направят тези на мъжете гръмки. – На последната дума повиши тон.
– О, разбирам – беше единственото, което успях да изрека едва-едва.
– Не го прави – повтори тя. – Намери някакъв друг начин. Само шепа жени са успели да стигнат донякъде. Предимно авторки на разкази, все едно жените са някак по-приемливи в минималистичното.
– Може би – пробвах се – жените са различни от мъжете. Може би те се опитват да постигнат нещо друго, когато пишат.
– Да – съгласи се Илейн. – Това би могло да е истина. Но мъжете с техните мащабни платна, с техните дебели книги, в които се опитват да включат всичко, с техните тежкарски костюми, с техните силни гласове винаги получават повече. Те са значимите. И искаш ли да знаеш защо? – Наведе се близо до мен и добави: – Защото те казват така.
После внезапно ме изостави и аз се прибрах обратно в общежитието, но цяла нощ се чувствах неспокойна и не на себе си. Както щеше да се разбере впоследствие, творчеството на Илейн Мозел нямаше да се окаже трайно. Бройките от романа й се изчерпаха и той не беше отпечатан повече; изчезна, превърна се в антикварна рядкост от типа пожълтели книги, които хората купуват за двайсет и пет цента от гаражна разпродажба във Върмонт, за да ги сложат на лавицата в стаята за гости, но никой гост не посяга към тях да ги чете.
От време на време се питах какво се беше случило с Илейн Мозел, защото не мисля, че след “Спящи кучета” беше публикувала нещо. Може би й е било прекалено тежко; може би се беше омъжила, бяха й се родили деца и животът просто не й беше оставил време да пише; може би беше станала алкохоличка; може би всеки издател беше отхвърлял ръкописите й, може би “у нея не бяха останали повече книги”, както хората често се изразяваха за писателите, олицетворявайки въображението им с някакъв голям килер, или добре зареден с продукти, или пък празен като през военни времена.
Може би беше умряла. Така и не научих, след като романът й се присъедини към обширното гробище от нетачени книги и може би тя се беше хвърлила неутешимо връз гроба.”
Из романа “Съпругата” на Мег Уолицър, издателство Колибри.
Още откъси от романа:
Колко време можеш да жертваш собствения си талант, мечти и амбиции в името на друг?
„Съпругата“ е историята на дългия и буреносен брак между световноизвестния писател Джо Касълман и съпругата му Джоун. История за тайната, която пазят от десетилетия.
В момента, в който Джоун Касълман решава да напусне съпруга си, те са на 10 000 км в небето над океана, на път за Финландия, където Джо трябва да получи престижна международна награда. Но точно в този момент Джоун, която през последните 40 години е използвала своя литературен талант, за да подклажда пламъците на неговата кариера и е прощавала изневерите му „в името на изкуството“, решава да сложи край на една гигантска заблуда.
„Съпругата“ е забавно-мъдра история за онзи критичен момент, в който съзираме ироничната усмивка на съдбата. Защото понякога именно животът, за който сме се борили и който сме смятали, че искаме, е точно това, от което трябва да се откажем, за да продължим напред.
Мег Уолицър е автор на бестселъри като “The Interestings”, “The Uncoupling”, “The Ten-Year Nap”, “The Position”, “Белжар” и др. Живее в Ню Йорк Сити.
