“Някои хора дори не знаят, че това място съществува – щеше да им каже. – Хайде да променим това!”
Из романа “Еротични истории за пенджабски вдовици” на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад.
“Най-сетне Ники забеляза мястото за обяви близо до входа на трапезарията за лангар*. Имаше две големи табла, които заемаха почти цялата стена: БРАКОВЕ и УСЛУГИ ЗА ОБЩНОСТТА. Докато дъската за услуги за общността изглеждаше печално празна, брачната секция едва побираше всички залепени по нея листчета.
“Ей, как сте бе! Майтапя се! Доста съм непукист, но не съм някакъв “батка”. Моята ЦЕЛ В живота е да му се Наслаждавам и да не се шашкам за дреболий. Но най-ваЖното е, че искам да си намеря мойта ПРИНЦЕСА и да се отнасям към нея така, както заслужава.”
“Млад сикх от рода Джат, с добър произход, търси сикхско момиче от същия сой. Задължително да има сходни предпочитания и същите семейни ценности. Отворени сме за много неща, но не приемаме невегетарианци или такива с подстригана коса.”
“Търси се невеста за сикх със сериозна професия.”
“Амардийп завърши бакалавърска степен по специалност “Счетоводство” и търси момичето на своите мечти. Първи по успех във випуска си, с което си осигурява отлична позиция в една от най-добрите счетоводни кантори в Лондон. Бъдещата съпруга трябва също да е професионалист, с диплома за бакалавър в една от следните области: Финанси”, “Маркетинг”, “Бизнес администрация” или “Мениджмънт”. Работим в текстилния бизнес.”
“Брат ми не знае, че поставям тази обява, но реших да опитам! Той е несемеен, на 27 години и напълно на разположение! Умен (две магистърски степени!!!), забавен, мил и възпитан. И най-хубавото от всичко – ГОТИИИИН!!!! Знам, че е малко странно да го казвам, защото съм му сестра, но е вярно, кълна се! Ако искате да видите негова снимка, изпратете ми имейл.”
“Име: Сандийп Сингх
Възраст: 24
Кръвна група: 0 положителна
Образование: бакалавър, механотехника
Професия: Инженер по механотехника
Хобита: Спорт и игри
Външност: пшеничен тен, 190 см, приветлива усмивка.
Вижте снимката.”
“А, не!, промърмори си Ники и се извърна от таблото. Минди може и да беше решила да следва традициите, но все пак нито един от тези мъже не можеше да стъпи и на малкото й пръстче. Редактираната от Ники версия на нейната обява представляваше една милосърдна и самоуверена несемейна жена, която бе намерила точното равновесие между традиция и модерност.
Чувствам се еднакво удобно облечена в сари, и в джинси. Идеалният за мен партньор обича хубавата храна и може от сърце да се смее на себе си. По професия съм медицинска сестра, защото намирам истинско удоволствие в това да се грижа за другите, но в същото време търся съпруг, който е достатъчно самостоятелен, тъй като ценя своята независимост. От време на време ми е приятно да гледам филм от Боливуд, но обикновено предпочитам романтични комедии и екшъни. Пътувала съм немалко, но отлагам голямата околосветска обиколка за времето, когато до мен ще бъде Подходящият мъж, за да ме придружи на най-важното пътешествие: живота.
Ники чак потръпна при последното изречение, но знаеше, че сестра й би го сметала за самия връх на мъдростта. Отново огледа таблото. Ако сега си тръгнеше, без да закачи обявата, Минди щеше да разбере и да върви по петите й, докато не се върне и не довърши задачата. Ако обаче я закачеше, имаше опасност Минди все пак да се свърже с някой от тези мъже. Страхотно й се допуши и Ники нервно захапа нокътя на палеца си. Най-накрая все пак постави обявата на “брачното табло”, обаче в най-далечния му ъгъл, където почти не се виждаше и се припокриваше с оскъдния брой обяви в секцията за обществеността. Технически погледнато, беше изпълнила поставената задача.
Някой до нея се покашля. Ники се извърна и се оказа лице в лице с някакъв кльощав мъж. Той смутено сви рамене, сякаш в отговор на незададен въпрос. Ники учтиво му кимна и отклони поглед, но той я заговори.
– Значи, търсите… – и той смутено махна към таблото – …съпруг?
– Не – побърза да отвърне Ники. – Не аз.
Не искаше да привлича вниманието му към обявата на Минди. Бицепсите му бяха като на пиле.
– Ясно – смотолеви непознатият.
– Разглеждам обявите в обществената секция – допълни Ники. – Акции да доброволци, такива неща.
Обърна му гръб и се престори, че чете обявите, кимайки при всеки прочетен лист. Имаше съобщения за продажби на коли и споделяне на наем за квартири. Няколко обяви за женитба бяха успели да се промъкнат и в тази част на таблото, но съдържанието им не беше по-различно от тези, които Ники вече беше прочела.
– Значи, се занимавате с обществена дейност – осмели се той да продължи разговора.
– Наистина трябва да тръгвам – каза Ники.
Тя взе да рови припряно в чантата си, за да избегне по-нататъшния диалог, и се насочи към изхода. И точно тогава очите й попаднаха на една листовка. Спря и я прочете наум, без да бърза.
Курс по писане. Регистрирайте се сега!
Искали ли сте някога да пишете? Нов семинар за наративни техники, стил и изразяване. Споделете своя разказ!
Курсът ще завърши с антология на най-добрите творби!
Под напечатаното се мъдреше ръкописна бележка: Курсът се предлага само за жени. Търси се преподавател, с възнаграждение, два пъти седмично. Моля, свържете се с Кулвиндер Каур в Асоциацията на сикхската общност.
Не се споменаваше нищо за квалификация или опит, а това беше насърчителен знак. Ники извади телефона си и записа номера, за да го запази. Забеляза любопитния поглед на мъжа, но не му обърна внимание и забърза с потока богомолци, които излизаха от трапезарията.
Дали можеше да води курс по писане? Беше автор на статия в блога на “Британски бойци за феминизъм”, в която сравняваше как мъжете подсвиркват след минаващите момичета в Делхи и в Лондон. Статията се задържа три дни на върха в списъка с най-четените от гурдварата, нали така? И може би накрая да публикува Антология на най-добрите творби. Редакторската работа би изглеждала добре в инак доста постната й автобиография. В гърдите й запърха надежда. Това можеше да се окаже работа, която да й донесе истинско удоволствие и гордост.
През широките прозорци на храма нахлу поток светлина, който пръсна кратката си топлина по плочките на пода, преди облаците бързо да закрият отново слънцето. Точно когато Ники стигна изхода на сградата, най-сетне се получи отговор на последното й съобщение до Олив.
Къде е “Саутхол”?
Този въпрос изненада Ники. Не беше възможно толкова години приятелство никога да не беше споменавала “Саутхол” пред Олив, нали? От друга страна, двете се бяха запознали в прогимназията, години след като родителите й се бяха отказали от “пенджабските екскурзии”, затова на Олив й бе спестено да слуша оплакванията на Ники как са й развалили хубавата събота, за да търсят качествени кориандър или синапено семе.
Ники спря и се огледа. Беше заобиколена от жени с покрити глави – жени, които бързаха след своите малчугани, жени, които си хвърляха многозначителни погледи, жени, превити над бастуните си. Всяка от тях имаше своя история. Представи си как се изправя в класната стая пред група от тези пенджабски жени. Дори сетивата й се преситиха от цветовете на техните камизи**, звука на шумящите платове и потропването на моливите, миризмата на парфюми и куркума. Изведнъж в ума й ясно се оформи собствената й цел. “Някои хора дори не знаят, че това място съществува – щеше да им каже. – Хайде да променим това!” После, с огнен поглед и праведно възмущение, те щяха да вдигнат високо талантливите си пера и да разкажат на целия свят своите истории!”
–––––––––––––––
*Лангар – безплатна храна, сервирана в сикхските храмове. Обикновено с думата “лангар” се нарича и самата трапезария. – Бел. пр.
**Камизи – туника, обикновено носена с шалвари и общо наричана “шалвар камиз”. Характерна за женската носия в индийския субконтинент. – Бел. пр.
Из романа “Еротични истории за пенджабски вдовици” на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. Превод – Валентина Рашева-Джейвънс.
Още откъси от романа:
Всяка жена има таен живот…
Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките й обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също толкова богат и плодотворен, колкото и неразказаните им истории. Но когато те започват открито да говорят помежду си за женствеността, сексуалността и тъмните тайни, скрити в общността, Ники осъзнава, че дръзките разкази, които тайно си разменят по време на курса, може да ги поставят в опасност. Братството – група консервативни младежи, самоназначили се за „морална полиция“, вече търсят авторите на пикантните истории, разбунили духовете.
Изтокът се среща със Запада, а традицията се сблъсква с модерността в този роман за две различни култури. С намигване, с истории като от „1001 нощ“ или „Декамерон“, книгата повдига въпроса за културната идентичност, за приятелството и любовта, но най-вече – за личната отговорност за щастието.
Бали Каур Джасвал е сингапурскa писателка с корени от Пенджабския регион. Родена е в Сингапур, но е израснала в страни като Япония, Русия, Филипините, Австралия и САЩ. Получава стипендии по креативно писане от университета в Източна Англия и технологичния университет в Нанянг и е обявена за най-добър млад австралийски романист през 2014 г. от “Сидни Морнинг Херълд”.
