Как да изградим достоверни второстепенни образи

Ролята на второстепенните образи в едно художествено произведение може и да не е така широко разглеждана, както разгръщането на сюжета и планирането на промяна на основния герой, но трябва да не сте се занимавали с литература въобще или съвсем малко да сте чели книги, за да твърдите, че е маловажна или че изграждането им е лесна работа. Факт е, че на главните герои се отделя нужното внимание от автора – те трябва да станат симпатични на читателите, които да им стискат палци в трудни сцени, да се радват на успехите им и да мислят след финала хубави неща за тях, автора и книгата. Въпрос на доверие в мотивацията му, накратко. Наясно сме, че герой без мотивация не може убедително да върши онова, което му поставя автора като задача в разказа – в противен случай той ще действа като плосък и безинтересен индивид, щъкането му из сцените и „дейността“ му чрез неоправдани или липсващи емоции ще дразни аудиторията и често ще е причина книгата да се захвърли настрани. Та може би второстепенните герои рядко се дънят показно, не само защото са второстепенни. Тайната се крие в това, че те обикновено имат подчертана мисия – да провокират и да подпомагат действието и героя, за да върши той онова, което вие сте намислили за него. Т.е. мотивацията, ролята, окраската им почти винаги са там; да звучат нелепо, да се движат нелогично в обстановката е рядкост. Но объркването, което внасят за читателя, когато не са изградени правилно, може да предизвика онова усещане, че авторът си е повярвал твърде много, мисли те за тъп читател и опитва да те подведе. Не искате такива мисли в главите на читателите си, нали?

Освен ако не пишете за някакъв корабокрушенец, който ще прекара месеци или години на самотен остров и ще има за другар (внимание – второстепенен образ!) волейболна топка, вие ще срещате героя си и с други същества – дали той ще си говори с тях или единствено ще бъдат регистрирани от подсъзнанието му като пешеходци, продавачи в магазин, досадни лелки за съседи или друг привиден фон, това е без значение, защото те ще бъдат там с цел да направят обстановката ви автентична, на места ще се стараят да си взаимодействат с него, да го провокират, за да придвижи разказа напред към следваща логична сцена, след което ще изчезнат. И така, героите не са с еднаква важност, но това не означава, че не бива да се отнасяме сериозно към второстепенните, защото без поддържащата роля на последните обикновено няма никакъв сюжет. А кои са те?

Хора – фон

Светът от вашата история ще бъде пълен със статисти, чиято единствена цел е да придават реализъм на творбата. Ако главният герой се разхожда по улицата, на вас ви трябват пешеходци. Ако героинята ви влиза в банка, нуждаете се от служители, обслужващи клиенти там. Ресторант със сервитьори, магазини с продавачи, хотел с рецепционист. Ако ги ползвате за обстановка, не прекалявайте с колорита им. Цвят на косата, качество на кожата, табелка с името на някакъв служител в юридическа кантора с роля, колкото да посрещне героинята ви на вратата – твърдо НЕ! Човек, който върви срещу героя ви по тясна улица не бива да описвате в детайли от рода на разцветки на чорапите, ширина и износеност на колана, брой налични пръсти на ръката и провиснало отзад сако. Освен ако човекът не взаимодейства с героя ви, не поражда мисли в главата му (внимавайте и с важността на тези мисли за сюжета), той трябва да е просто сянка, някакъв ефект, движима част от пейзажа, безполов индивид, но не и истински герой. Не бива да разсейвате читателя от действието.

Епизодици

Няма нищо нередно в това да направите от някой мъж или жена от тълпата по-особен образ, който ще грабне читателския интерес, стига да осъзнавате, че той завинаги загърбва фона и от него повече не се очаква да заеме място в историята. Той прави впечатление с встъпването си в историята – читателят го регистрира!, – но не идва с апломб. Нисък или висок е, пълен или слаб, с колко закопчана риза или преметнал връхна дреха отвъд рамото си – мислите ли, че е важно за историята; че читателите ще се впечатлят? Какво върши или казва той е от значение. Един типичен член на група, стереотипен тип, който прави точно и само онова, което читателят очаква, за да го регистрира като индивид, но и от който се очаква да изчезне от съзнанието му с края на сцената. Просякът на улицата, който ще подвикне или хвърли по героя нещо; домоуправителят, който промърморва мнението си, докато се разминава с вашия герой; клюкарката от първия етаж, която наблюдава кой изчаква героинята ви в таксито. Читателят няма да се разчувства с този образ, той няма да изиграе някаква велика роля – може да участва в действието, но след него ще изчезне. Ще създаде ефект, ще се получи настроение, ще се довърши обстановката.

Единственият начин да направите епизодичния герой необикновен е да му придадете ексцентричност. Човек с мания за хигиенизиране; човек, отглеждащ 30 котки в дома си и т.н. Въпреки че ще остане в съзнанието на читателите, евентуално ще ги разведри в единична сцена, те никога няма да очакват много от него, никога няма да го считат за важен за историята, но и той не бива да изглежда като нелепо подвизаващ се персонаж с разпознаваема от километри функция: този образ – колкото да свидетелства пред полицая, че е видял убиеца; онзи – за да забави и ядоса героинята ви, за да изпусне тя трамвая, след което да я уволнят за закъснение; трети – за да дари с непотърсения си (о, и най-важния!) съвет угрижения мъж в метрото. Не забравяйте, че дребните роли в историята не вървят ръка за ръка със сложни характери. Не го обличайте в мистерия, която ще очаква обяснение нататък. Не играйте по нервите на аудиторията, не обрисувайте и не развивайте в дълбочина епизодичните герои – те изпълняват роля, осветляват дадено събитие, появяват се, за да свалят или натегнат напрежението, да разсеят читателя с нещо, а после изчезват, без някой да очаква някога да бъдат важни пак. Подходящо име, някакъв отличителен детайл, малко целенасочен диалог или безмълвно действие ще ви се отплатят с читателски интерес в пъти повече от дълги описания.

Второстепенни герои

Ето тук ще трябва да се поработи повече. Неслучайно в киното ролята на второстепенните герои се нарича „поддържаща“. Целта им е да обслужват историята и главния герой, а не да се шматкосват из сюжета без причина или с твърде собствен интерес. И преди да сме приключили с примера за киното, нека направим пореден паралел: в киното при две ченгета единият (обикновено главният герой) е елегантен, а довереният му партньор е пълен (или обратното); ако героят ви е избухлив и арогантен, съпругата му е по-кроткият човек във връзката, често го сваля на земята; героят с вредни навици като тютюнопушене, нагъване на мазни сандвичи, си има някой в обкръжението, който да му чете лекции за здравословен начин на живот. Контраст, противоположности. Недостатъкът у второстепенния герой без думи подчертава качествата на протагониста. Нещо повече – независимо дали това са образи, които се появяват за по няколко параграфа, вършат някаква функция, след което изчезват завинаги, или са с циклични появявания с цел оформяне на рамки в сюжета, те трябва да присъстват там като независими образи с характер и мотивация, а това се постига с премерено количество обем и съдържание на повествованието.

Ако изпитвате затруднение с изграждането на героите си – независимо дали са главни или второстепенни образи в сюжета – побутнете ги в правилната посока като се запитате каква е основната им мотивация, какво той или тя най-силно иска в този разказ/новела/роман. Не допускайте присъствието на герои, мотивирани от Нищото, движещи се в картината на вашата история, защото просто ви е хрумнало да имате такъв герой. Героите са хора като вас – помислете как вие бихте се чувствали в подобни ситуации. Предвид професията, опита в живота, миналото им, какви особени, необичайни или отличителни черти правят героите естествени? Не залитайте до крайност по екстравагантността на образа – учителка по литература, влюбена в Ботев, с хоби да се гизди с ретро шапки и да пее арии от „Травиата“ с грамофона у дома; героиня-алкохоличка, която единствено разнообразява алкохола според повода, но всичко, случващо се в историята, минава покрай нея като вятър, не я променя, защото тя просто има да играе роля; герой-кариерист, който постига с лекота нива в службата, не среща затруднения или въпросните решава под привиден стрес и нелогично бързо, а читателят не може да се убеди, че нещо сериозно застрашава битието му на индивид с кариера – такива образи във филми може да са обичайна гледка, но на това му казваме клише – в литературата са възприемани като досадни.

Основна функция на второстепенния герой. Дразнител. Всеки главен герой се нуждае от противник. Това не е непременно Злодеят в разказа, а някой, който просто го ядосва или дразни и поставя допълнителни препятствия на пътя му. Това може да е прекалено загрижен родител; всезнаеща приятелка, която прави лоши тълкувания на случки, дава грешните съвети или просто е досадна; непокорен подчинен, който държи да блесне пред ръководството и не зачита заръките на Нашия герой; незрял за възрастта си член на семейството, който се нуждае от дундуркане; шеф, непроявяващ уважение към труда на главния герой.

Конфликтът е пикантната подправка на историята и дори при тези уж второстепенни взаимоотношения добрите майстори на разказа никога не пропускат да се развихрят като „разнообразят“ живота на протагониста си в допълнение към препятствията, които му създават с основната сюжетна линия. Благодарение на конфликта достатъчно тежките обстоятелства около образите стават още по-трудни, създават се условия за допълнителни вътрешни борби и битки на характери и най-общо казано образите оживяват. С две думи – търсете почва за конфликт и сейте!

Уплътняване на второстепенните образи. Както стана ясно, второстепенните образи могат да бъдат всякакви типажи с всевъзможни връзки с главния герой, но това, което никога не трябва да забравяте, е, че те също трябва да са реалистични образи, чиято работа не е само да стъжняват живота на протагониста, а и да съществуват самостоятелно по достоверен начин. С две думи – те пътуват с позволения за полета багаж, имат си свои истории и мотивации, на които трябва да пасват. Твърде загрижената за протагониста майка не може да си има собствен бизнес, който е Най-важното-нещо-в-живота-й (т.е. работи денонощно, претоварена е с работа и не може да си позволи дори вечеря със сина си). Приятелки, които са самотни майки, не могат да прескачат посред нощ, за да изслушват и съветват главната ви героиня на четири очи, без да се погрижат за децата си. Протагонистът има куче? Да не забравите да му вмените навика да го разхожда всеки ден?

Нещо, което не бива да забравяте – никога не започвайте историята си с маловажен герой. Началото на разказа или романа е от изключително значение за ангажиране вниманието на читателя – в рамките на няколко страници той изпитва нуждата да се ориентира кой е главният герой, за който трябва да му пука, какви са му амбициите и какво му пречи да ги постигне, така че баламосването му с епизодици, които с вманиаченост чистят входа (само за да се сблъскат с главния герой), просят на улицата (за да ги подмине героинята) и изпълняват функцията на атмосфера, е много лошо решение.

При избора на име на второстепенните герои не забравяйте, че читателите трябва лесно да ги свързват с героите, особено когато историята ви гъмжи от образи. Имена като Каролина Карабостанджиева или Звездомир Захариев са абсолютно неподходящи – те са сложни, претенциозни, а героите, които ще ги носят, са второстепенни в най-добрия случай. Ако имате главен герой Петър, забравете за второстепенен Павел; ако имате Мариана, откажете се от Мариела – читателите имат навика да виждат само първите букви от имената на героите, рядко ги четат нататък – а вие не искате да се разсейват с чудене защо героите ви действат нетипично, защото просто се объркват с имена, които си приличат по звучене.

 

И за финал: вашите второстепенни герои не бива да ползват безпричинно светлината на прожекторите на историята ви. Вашата история не е хан за всевъзможни ексцентрици, които се разхождат безпричинно, говорят празни приказки и вземат тлъсти хонорари в брой. Всеки персонаж, който използвате, трябва да има сериозна причина да заема място в произведението ви – не го хранете, не му търсете работа по милост. Пристрастията ви на автор не са важни. Романът ви диктува своя интерес.

 

Вижте още:

8 Начина за изграждане на по-добри герои

Как да представим повече герои едновременно?

Как да представим героя си?

Методи за задълбочаване на образите

Плътност на образа

Мотивирайте героите си като професионалист

Истории за множество замесени

Отношенията между героите, или изграждане на достоверни образи

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: