“Трябва да разрежеш седалките и да извадиш изолацията. После се опаковайте в нея. Включително главите…”

Из романа “Тишина” на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд.

“Ясмин чу името си по радиостанцията.

– Добре, Ясмин, готов съм да се хвана на бас, че слушаш радиостанцията.

Беше я включила преди петнайсет минути, за да има за компания гласовете на останалите шофьори. Сега усили звука. Беше Коби.

– Ако сте ме чули преди, някъде около дванайсет пъти, тогава се извинявам, че се повтарям. И всеки, ВСЕКИ, който ме прекъсне, понеже му се повдига от това, ще отговаря пред мен в Колдфут.

Все едно бучащата гневна буря се сблъскваше със спокойно отговарящ й глас.

– Така. Значи, с теб има дете – продължи Коби. Сигурно я презираше за това, но тонът му беше мил. – Трябва да се погрижим за нея, нали така? Гледай и двете да сте на топло, за да оцелеете през тази буря. Разпитах момчетата тук, в Колдфут, и съставихме един примерен списък с най-доброто, което може да се направи.

Помисли си как, когато всичко това свърши, щеше да хареса идеята за примерен списък с нещата, които помагат при оцеляването насред полярна буря в Арктическата тундра. Сега, докато Коби беше там и й говореше, вярваше, че сте настъпи момент, в който всичко ще е приключило.

– Така. Първото нещо, което трябва да направите, е да облечете всички дрехи, с които разполагате. Ако имате по три шапки, тогава слагате и трите на главите си, ясно? Спални чували, хавлии, всичко от този род, увийте около себе си.

Имаше чувството, че ще й даде златна звезда за награда, и й се прииска да се похвали, че вече са направили точно това.

– Вероятно си надула парното до дупка, нали така? Но трябва да сме сигурни, че в кабината ти не прониква въглероден окис.

Ясмин беше чувала за хора, заседнали в колите си, които се отравяха от въглероден окис, защото снегът запушваше ауспусите им. Но ауспухът на камиона беше много високо, затова тя бе решила, че подобна опасност не съществува.

– Можеш ли да видиш какво излиза от ауспуха ти? – попита Коби. – Ако да, дали изглежда странно, например гъст и кълбест дим? Това е знак, че има някаква повреда.

Значи повреда, а не блокиране щеше да бъде потенциалният проблем. Но в тъмнината и с този сняг й беше невъзможно да погледне ауспуха. Но дори да беше възможно, силата на бурята щеше незабавно да разпръсне дима.

– Предполагам, че бурята е в разгара си, но преди вятърът да започне да вие срещу теб, чу ли някакви звуци изпод шасито на камиона ти? Като силно тракане? Това може да бъде причинено от дупки.

Ясмин не беше чула странни звуци, но, от друга страна, имаше толкова много неща, върху които се бе съсредоточила, докато караше, така че напълно възможно беше да ги пропусне. Беше видяла лед, забит в гумите й, твърд като желязо, унищожителен; той би могъл да пробие дупки в ауспуха. И ако това беше станало в някоя част, минаваща под кабината, тогава вътре би могъл да изтича въглероден окис.

Беше оставила парното и преди, когато бе заспала след Колдфут, но оттогава камионът беше подложен на много по-голямо натоварване.

Дръпна спалния чувал над Руби, после изключи двигателя; парното и фаровете веднага изгаснаха.

Гласът на Коби продължи в тъмното:

– Да допуснем, че е станало най-лошото и има някаква повреда. В този случай, когато включиш двигателя, дръж прозорците леко открехнати, и от двете страни, за да влиза свеж въздух и да пречи на отровните газове да се натрупват. Брейди съветва да включваш двигателя по десет минути на всеки час, затова предполагам, че ще е безопасно да го пускаш за по пет минути на всеки половин час.

Тя погледна към часовника на лаптопа, който беше напълно зареден. Екранът светеше. Щеше да засече половин час, преди отново да включи двигателя.

– Адиб трябва да има кутия с инструменти в кабината – продължи бавно и спокойно Коби. – Най-вероятно в средната жабка, ако кабината е като моята. Вътре със сигурност ще има нож. Трябва да разрежеш седалките и да извадиш изолацията. После се опаковайте в нея. Включително главите.

Ясмин погледна в жабката и откри макетно ножче, дебело тиксо, отвертки и малко острие за разбиване на лед. Извади макетното ножче.

– Не съм сигурен дали си чула съобщенията, които полицията не спря да ти изпраща? – продължи Коби. – Но те гласят, че не трябва да излизаш от кабината. Не и докато бурята не спре. По каквато и да е причина. Чакай малко, тук други хора ми казват какво съм изпуснал.

Представи си шофьорите, насядали около някоя маса в мизерното кафене в Колдфут, с чаши горещо кафе пред себе си, вероятно потропвайки с крака, за да се стоплят, защото си представяше, че дори вътре е студено. Не знаеха дали е жива, камо ли пък дали изобщо слуша това, и се трогна, че въпреки всичко се опитваха да й помогнат.

– Добре. Така, слушай, Ясмин. Наистина е важно. Трябва да останеш будна, защото се налага да изключваш периодично парното. Ако започне да ви става студено, почнете да движите ръцете и краката си колкото можете, за да поддържате циркулацията на кръвта. Знам, че кабината не е толкова голяма, но се движете възможно най-много.

Вече разрязваше седалката си с макетното ножче. Вътре имаше пълнеж. Ако направеше достатъчно дълъг разрез, щеше да успее да извади цял пласт и да го увие около Руби като допълнителен слой.

– Гейб съветва да завържеш нещо цветно на антената си, когато стане безопасно да излезеш навън. Но според мен хеликоптерът ще може да те види достатъчно ясно, тъй като ще си единственото нещо на шосето, така че не се притеснявай много за това. – Той замълча за момент и Ясмин се притесни, че е изчезнал. – Знам, че не можеш да отговориш по радиостанцията. Мислиш, че по петите ти се движи някакъв психар. Не съм сигурен в това, но да приемем, че е истина – щом ти го вярваш, ще го приема за факт, – в такъв случай няма как да ми отговориш и да издадеш каквото и да било, нали? Така че аз ще продължа да се появявам и да изпълнявам краткия си рецитал пред теб, докато бурята не утихне. Схвана ли? Добре.

Щеше й се да може да му благодари.

Невън беше минус четирийсет и три градуса. Вътре продължаваше да е десет. Не знаеше колко бързо ще спадне температурата в кабината. Но стигнеше ли до нула, щеше да събуди Руби и да я накара да се раздвижи, за да поддържа циркулацията си.

В тъмната кабина, с Руби, притисната плътно до нея, тя продължи да чете блога й.”

 

Из романа “Тишина” на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд.

Още откъси от романа:

“Харесва ми да си представям всички сгушени и заспали на топло…”

“Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше…”

 

Ясмин и нейната глухоняма дъщеря Руби пристигат в Аляска.

Двете отчаяно се опитват да открият изчезналия баща на малкото момиче.

Дни наред те са сами сред ледената пустош.

Където няма живот.

Където няма никого.

Където няма нищо.

Където дори сълзите се смразяват, докато се стичат по лицето.

Където има само тишина.

Една нощ продължава петдесет и четири дни.

А може би някъде в мрака някой ги наблюдава.

Заплахата е там, но не се чува и не се вижда.

Студът боли. А мълчанието може да крещи…

 

“Удивително майсторски предаден от първата до последната страница, това е най-вълнуващият трилър за годината… унищожително добър.”

Дейли Мейл

 

“Като глътка леден въздух. Не съм треперила така, откакто четох „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг.”

Ема Донахю, автор на „Стая“

 

Розамънд Лъптън завършва университет в Кембридж през 1986 г. Пише критични обзори за книги в “Literary Review“ и получава покана да се присъедини към Кралския театър в Лондон, а по-късно печели конкурс за написване на телевизионна пиеса и започва работа като сценарист на филми в телевизията. Първият ѝ роман, „Сестра“, бестселър на “Sunday Times“ и “New York Times“, се превръща в най-бързо продавания дебютен роман от британски автор за 2010 г., с международни продажби от над милион и половина екземпляра. Книгата печели и наградата за най-добър дебютен роман „Ричард и Джуди“ за 2011 г., първа награда за роман на критиците от “Strand Magazine“, номинирана е за наградата за най-добър дебютен роман на годината Waverton Good Read Award и е избран от Радио 4 за „Книга преди лягане“. Получилият похвалите на критиците втори роман на Лъптън, „После“, влиза директно в списъка с бестселъри на “Sunday Times“ и става втора в класацията за бестселъри на “Sunday Times“ за 2011-а, като само в Обединеното кралство са продадени над 200 000 екземпляра. „Тишина“ е третият ѝ роман.