„Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…“

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

Понеделник, 12 май*

Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия „Кю Гардънс“; бях отложила тази неприятна задача за по-късно, когато разказът излезе от печат. Резултатът е съмнителен. Разказът ми се струва повърхностен и твърде къс; не виждам защо Ленард го хареса толкова. Според него това е най-добрата кратка творба, която съм написала. Тази оценка ме накара да препрочета „Белегът на стената“, в който също намерих доста недостатъци. Както казва Сидни Уотърлоу, най-лошото при писането е, че толкова много зависиш от похвалата. Почти съм сигурна, че за този разказ няма да ме похвалят; и това ще ми е малко неприятно. Непохвалена, за мен е трудно да започна да пиша сутрин; но унинието ми трае не повече от 30 минути и веднъж почна ли да пиша, забравям за него. Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат; поръчки за Мъри и Елиът, но не и за мен; най-важното за мен обаче остава удоволствието, което ми носи изкуството. Предполагам, че има други причини за тези загадъчни промени в настроението, но те са скрити надълбоко. Едно обяснение са приливите и отливите в течението на живота, но какво ги поражда, не мога да кажа.“

 

 

––––––––––––––––––

* 1919 година – бел. bgstoryteller

** Английският писател Джон Мидълтън Мъри (1889-1957), съпруг на Катрин Мансфийлд – бел. ред.

*** Томас Стърнс Елиът – бел. ред.

 

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

Още откъси от книгата:

“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”

 

Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.

„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: