„Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…“

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

Понеделник, 12 май*

Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия „Кю Гардънс“; бях отложила тази неприятна задача за по-късно, когато разказът излезе от печат. Резултатът е съмнителен. Разказът ми се струва повърхностен и твърде къс; не виждам защо Ленард го хареса толкова. Според него това е най-добрата кратка творба, която съм написала. Тази оценка ме накара да препрочета „Белегът на стената“, в който също намерих доста недостатъци. Както казва Сидни Уотърлоу, най-лошото при писането е, че толкова много зависиш от похвалата. Почти съм сигурна, че за този разказ няма да ме похвалят; и това ще ми е малко неприятно. Непохвалена, за мен е трудно да започна да пиша сутрин; но унинието ми трае не повече от 30 минути и веднъж почна ли да пиша, забравям за него. Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат; поръчки за Мъри и Елиът, но не и за мен; най-важното за мен обаче остава удоволствието, което ми носи изкуството. Предполагам, че има други причини за тези загадъчни промени в настроението, но те са скрити надълбоко. Едно обяснение са приливите и отливите в течението на живота, но какво ги поражда, не мога да кажа.“

 

 

––––––––––––––––––

* 1919 година – бел. bgstoryteller

** Английският писател Джон Мидълтън Мъри (1889-1957), съпруг на Катрин Мансфийлд – бел. ред.

*** Томас Стърнс Елиът – бел. ред.

 

Из „Дневникът на една писателка“, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева.

Още откъси от книгата:

“човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…”

“Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите…”

“Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…”

 

Книгата съдържа откъси от 26-те тома дневници на великата писателка Вирджиния Улф, водени за периода 1915-1941 г. и бележещи заниманията й, размисли върху живота и хората, които среща, книгите, които чете, които пише или се надява да напише, включително анализите й на сюжет и форма, персонажи и изложение, от първия замисъл на нова книга до писането и пренаписването на всяка. Изключително откровени и самокритични на места, записките могат да бъдат от интерес не само за почитателите на творчеството на една от най-значимите писателки на ХХ век, но и за утвърдени и начинаещи творци, които ще открият изобилието от съвети за голямото изкуство на завладяващия разказ.

„До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: