„Последният бисер“

Из „Събрани приказки и разкази“ Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст.

Имаше едно време една богата къща, щастлива къща; всичко в нея, господарите и прислугата, заедно с приятелите, бяха много щастливи и радостни, защото през този ден се бе родил наследник, син; и майката, и детето се чувстваха добре.

Лампата в уютната спалня беше покрита наполовина, тежките копринени завеси от скъпи платове бяха дръпнати плътно, така че закриваха прозорците. Килимът на пода беше дебел и мек като мъх, всичко беше направено за дрямка, за сън, за приятна почивка, което бавачката и правеше, тя спеше и можеше да си го позволи; всичко наоколо беше хубаво и добро. Духът пазител на къщата стоеше до възглавието на леглото; над детето, до гърдите на майката, се простираше като че мрежа от мигащи звезди, разкошни, всяка от тях бе един щастлив бисер. Всичките добри феи на живота бяха донесли подаръци за новороденото; там блещукаха здраве, богатство, щастие, любов, накратко, всичко, което хората могат да си пожелаят тук, на земята.

– Всичко е донесено и подарено! – каза духът пазител.

– Не, не всичко! – чу се един глас наблизо, това бе добрият ангел на детето. – Една от феите все още не е донесла подаръка си, но ще го донесе, все някога ще го донесе, ако ще да минат и години. Липсва последният бисер!

– Липсва ли? Тук нищо не може да липсва и ако това е наистина така, нека тогава да я потърсим, тази могъща фея, хайде да отидем при нея!

– Тя ще дойде, все някога ще дойде! Нейният бисер трябва да е тук, за да може огърлицата да се закопчае!

– Къде живее тя? Къде е домът й? Аз ще отида и ще донеса бисера!

– Искаш да го донесеш? – каза добрият ангел на детето. – Аз ще те заведа при нея, независимо къде е тя. Тя не живее на постоянно място, ходи и в двореца на императора, и при най-бедния селянин, не отминава никое човешко същество, без да остави следа, на всички донася тя своя подарък, ако ще би да е цял свят или някоя играчка. И това дете ще срещне тя. Ти си мислиш, времето е еднакво дълго, каквото и да прави човек, но не е еднакво ползотворно, добре, тогава да отидем и да донесем бисера, последния бисер в това съкровище!

И ръка за ръка те отлетяха към мястото, където в този час се намираше домът на феята.

Това бе голяма, учудващо тиха къща с тъмни коридори и празни стаи; една редица прозорци бяха отворени, така че отвън да може да влиза доста хладният въздух; дългите бели висящи надолу завеси се вееха на течението.

Насред пода стоеше отворен ковчег и в него почиваше тялото на жена във все още най-добрата й възраст; върху нея лежаха прекрасни свежи рози, така че се виждаха само сплетените изящни ръце и проясненото от смъртта благородно лице с тържествената, благородна сериозност на предалите се на Бога.

До ковчега стояха мъж и цял рояк деца; най-малкото седеше на бащината си ръка, вземаха си последно сбогом, мъжът целуна ръката й, на тази, която сега беше като изсъхнал лист, а се бе грижила за тях, силна и любяща. Солени тежки сълзи се ронеха на големи капки по пода, но никой не промълвяше нито дума. Тишината обхващаше вселена от болка. И мълчаливо, хлипайки, те излязоха.

Гореше свещ, пламъкът й се кривеше на вятъра и извиваше нагоре дългия си червен фитил. В стаята влязоха чужди хора, сложиха капака над мъртвата и го заковаха здраво с пирони. Ударите на чуковете отекваха силно из стаите и коридорите, отекваха в сърцата, които кървяха.

– Къде си ме довел? – попита духът пазител. – Тук не живее никаква фея, чиито бисер е част от най-хубавите дарове на живота!

– На това място живее тя, точно в този свят час – каза ангелът пазител.

И посочи към един ъгъл, там, където майката бе седяла през дните на живота си сред цветя и картини, откъдето като прекрасна домашна фея бе кимала любещо на съпруг, деца и приятели, откъдето като слънчевия лъч на дома бе разпръсквала радост и бе сърцето на семейното единство, там сега седеше чужда жена, облечена в дълги широки дрехи. Това бе Тъгата, господарката тук, тя бе станала майка на мястото на мъртвата. В скута й се търкулна гореща сълза; това бе бисер, който проблесна с всичките цветове на дъгата, ангелът го хвана и бесерът заискри като звезда със седемцветен блясък.

Бисерът на Тъгата, последният, който никога не ни липсва! Чрез него се открояват блясъкът и силата на останалите. Виждаш ли в него цветовете на дъгата, тази, която съединява земята с небето? С всеки от най-скъпите ни, които умират, на небето се появява още един, за когото копнеем. В земната нощ ние гледаме нагоре, към звездите, към откровението! Погледни бисера на Тъгата, в него са крилата на Психея, които ни отнасят оттук!“

 

IMG_3646Из „Събрани приказки и разкази“ Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст.

Още откъси от приказките:

“Потъналият манастир”

 

„Събрани приказки и разкази“ – пълната колекция от произведенията на Ханс Кристиан Андерсен в красиво издание, което заслужава специално място във вашата библиотека.

Преводът е на Петър Милков Петров – първия преводач на Андерсен от датски на български език. Вилхелм Педерсен, чиито илюстрации красят новите издания на събраните съчинения на Ханс Кристиан Андерсен, е първият художник, илюстрирал приказките на датския разказвач. През 1849 г. е публикувана поредица от пет тома с творбите на разказвача и 125 рисунки на Педерсен. В Дания и до ден днешен те се смятат за неразделна част от приказките на Андерсен.

Във втория том ще откриете обичаните приказките „Малката Русалка“, „Цветята на малката Ида“, „Дивите лебеди“ и други не толкова познати творби на датския гений.

Реклами

One thought on “„Последният бисер“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: