“Защото дървото знае най-добре, че и в корените, и в листата тече една и съща кръв…”
Из романа “Бал в Мулен Руж” на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес.
“Дървото.
Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата… Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.
Мнозина говорят за безотговорността на листата и възхваляват нуждата от корени. Но листата не знаят какво е това. Те спорят с клоните и гъделичкат птиците.
И клоните нямат особена идея за корените, макар да са чували за тях – те общуват само със ствола и листата. А също и с птиците.
Единствено стволът познава корените. Заедно са били един зародиш, преди корените да се устремят към мрака, а стволът – към слънцето. Стволът може да разкаже на клоните и листата за корените, но е мълчалив. Не е сигурен чие решение е било по-правилното, чий път е бил по-верният, кои са по-важни за дървото – онези долу или онези горе.
Стволът мълчи, корените държат земята, клоните крепят небето, а дървото се вози на космическата въртележка, наблюдава пролетните изгреви и зимните залези, без да обръща внимание на одумките.
На онези, които осъждат листата.
Защото дървото знае най-добре, че и в корените, и в листата тече една и съща кръв.”
Из романа “Бал в Мулен Руж” на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес.
Още откъси от романа:
“Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…”
Загадката на френска картина се преплита с една от големите любовни истории в българската литература
Малко парижко бистро с ароматни ястия и колоритна клиентела става дом на необичайно запознанство. “При Гастон” има славата на място, където заедно с кафето може да получите мастило – за да адресирате картичка или да започнете своя история. През 1905 г. до масата на Смахнатия Брюно, който вярва, че е прероденият Балзак, се настанява непозната чужденка. Поръчва чай и вади от чантичката си елегантен черен бележник.
Повече от век по-късно този бележник попада в ръцете на Ева. Двайсет и две годишната студентка в Сорбоната току-що се е сблъскала с разкритие, което преобръща живота й. Родена и отраснала във Франция, Ева е свикнала да разделя времето си между няколко различни “у дома” – апартамента близо до музея на Роден в Париж; Версай, където живее семейството й; и къщата на леля й в Родопите. Сега се оказва, че вероятно има и друг дом. Докато се опитва да открие дали и доколко може да е част от него, Ева се изправя пред черния бележник. Дори не подозира, че страниците му пазят уловени мигове от една голяма любов, белязала българската литература, и тайната на известна френска картина.
След “Афиши в огледалото”, посветен на Роза Попова, Радостина Ангелова черпи вдъхновение от живота на друга незабравима българка. “Бал в Мулен Руж” преплита мигове от една голяма любов, белязала родната литература, с тайната на известна френска картина и съвременен сюжет, в който пулсират загадки и вечни въпроси.
Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания и САЩ. Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
