“Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…”
Из романа “Наръчник на оптимиста” на Матю Куик, издателство Емас.
“Гласът на баща ми долита в сутерена:
– Ето тук, на тази масичка.
Откъм хола се чуват стъпките на три чифта крака и поставянето на нещо тежко. След петнайсетина минути земята се разтриса от пукотевицата на колежански футболен мач – оркестрова музика, барабани, бойни песни – и ми става ясно: татко е купил нов телевизор за хола. Чувам как носачите си тръгват и татко така надува звука, че успявам да различа всяко име, обявено от коментаторите, макар да съм се затворил в сутерена. Не следя колежанския футбол и не знам нито играчите, нито отборите.
Правя няколко сгъвания на дъмбели, като тайничко се надявам татко да слезе в сутерена да ми каже за новия телевизор и да ме покани да гледаме мача заедно. Но той не го прави.
Около половин час след тръгването на носачите, звукът внезапно утихва и чувам маминия глас:
– Какво е това, по дяволите?
– Телевизор с хай дефинишън и съраунд звук – обяснява татко.
– Не, това е киноекран и…
– Джини…
– Хич не ме джиносвай.
– Работя здравата и няма ти да ми казваш как да си харча парите!
– Патрик, това е нелепо. Даже не се побира на масата. Колко струваше?
– Не е твоя работа.
– Счупи стария телевизор, само за да купиш по-голям, нали?
– Боже Господи, Джини! Не може ли поне веднъж да не ме хокаш?
– Бюджетът ни е ограничен. Разбрахме се…
– О. Добре. Бюджетът ни е ограничен.
– Разбрахме се…
– Имаме пари да храним Пат. Имаме пари да купим на Пат нов гардероб. Имаме пари да купим на Пат домашен фитнес салон. Имаме пари за лекарствата на Пат. Е, в такъв случай, имаме пари и за нов телевизор, мамка му!
Стъпките на мама напускат хола. Точно преди татко пак да усили звука, я чувам как трополи нагоре по стълбите към спалнята си и съм сигурен, че ще се заключи вътре да плаче, задето баща ми пак я наруга.
А вината парите да не им стигат е моя.
Чувствам се ужасно.
Правя коремни преси на “Стомах мастър 6000”, докато не става време за тичане с Тифани.
Най-после се качвам горе и виждам телевизора на татко: от онези новите модели с плосък екран, дето ги рекламираха на мача на Орлите в Хюстън. Голям е буквално колкото масата ни. Огромен е; само средната му част се побира на масичката, от което изглежда балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне. И въпреки това, колкото и да ми е мъчно за мама, трябва да призная, че качеството на картината е страхотно, а тонколоните, поставени зад дивана, изпълват къщата със звук все едно колежанският мач се играе вътре в хола ни. Вече нямам търпение да гледам Орлите на новия телевизор – играчите ще бъдат в почти реален размер.
За секунда стоя зад дивана и се възхищавам на придобивката на баща ми, с надеждата той да обърне някакво внимание на присъствието ми. Даже подхвърлям:
– Татко, да не си купил нов телевизор?
Но той не ми отговаря.
Бесен е на мама, задето не одобри покупката му, и сега ще се цупи. От опит знам, че няма да проговори на никого до края на деня, затова излизам от къщата и заварвам Тифани да подтичва напред-назад по улицата.
С Тифани тичаме заедно, но не си приказваме.
Накрая се връщам вкъщи, а тя продължава да тича надолу по улицата, без дори да се сбогува. Влизам в алеята към задната ни врата и забелязвам, че колата на мама я няма.”
Из романа “Наръчник на оптимиста” на Матю Куик, издателство Емас.
Още откъси от романа:
“Обичаш ли чуждестранни филми?”
Стоплящ сърцето дебютен роман, който вече има и страхотна екранизация, дело на Дейвид О. Ръсел – с осем номинации за „Оскар“ (включително за филм на годината) и четири номинации за „Златен глобус“.
Запознайте се с Пат. Пат си има теория – че животът му е филм, режисиран от Бог. А мисията му е да извае стегнато тяло и да бъде емоционално уравновесен; само тогава ще получи заслужения хепиенд, а именно – завръщането на отчуждената му съпруга Ники. Тук може би е моментът да отбележим, че Пат е прекарал немалко време в заведение за душевноболни. Проблемът е, че сега си е у дома и нищо не е както трябва. Семейството му отказва да говори за Ники; любимият му футболен отбор губи мач след мач; преследва го смущаващо особената Тифани; изглежда, че новият му терапевт вижда изневярата като форма на лечение. Освен всичко останало, не може да се отърве от присъствието на Кени Джи!
Матю Куик ни въвежда в съзнанието на Пат, за да погледнем на света през неговата изкривена, но и умиляваща гледна точка.
