„Ние се редуваме на това ненормално място…“

Из романа „Къщата на езерното дъно“ на Джош Малерман, издателство Deja book. Превод – Коста Сивов.

„Фенерчето ми направи проблем.

Амелия застана пред стълбището и освети горната му част.

Може би трябваше да се вслуша в предупреждението на Джеймс. Може би трябваше да си тръгнат и да купят ново.

Но така й се искаше да изглежда смела. Чувстваше се смела. А и докато се намираше на слънчевата повърхност, не й се струваше толкова страшно, ако фенерчето й изгаснеше долу. Тъмно и студено. В крайна сметка, бе просто под водата. Мракът не беше нищо повече от липса на светлина. Студът бе просто температура. Зимна нощ. Амелия беше изпитвала всичко това и преди.

Все пак…

Момичето падна на колене, за да разгледа постланата пътека върху стъпалата. Авансът на маркуча беше чинно събран до нея. Нямаше никаква представа какви щети можеше да нанесе езерото, нито какво можеше да се случи с един килим под вода за толкова дълго, но определено не трябваше да изглежда така добре, както в момента.

Пътеката изглеждаше нова.

Един вид.

Погледна към върха на стълбището, лъчът на фенерчето беше несочен към най-горното стъпало. Там бе тъмно. Непрогледен мрак. Никаква светлина не влизаше през прозорците на втория етаж. Вероятно бе блокирана от покрива. Или всички врати бяха затворени.

Всички врати.

– Тръгвам – каза Амелия. Говореше на Джеймс, също както и той на нея, без никаква реална комуникация между двамата.

Изправи се и използва парапета, за да пази равновесие.

Фенерчето ми направи проблем.

Вече не й се струваше толкова странно и несмело да отидат и да вземат по-добро фенерче. Квадратът на върха на стълбището, порталът към втория етаж, й напомняше за яма, на която човек може да се натъкне в гората и която ще заобиколи отдалеч.

Амелия преодоля едно стъпало. После още едно.

Ускори темпо и на половината от пътя се зачуди как Джеймс не бе стигнал до тук, как никой в целия голям свят не го беше сторил.

Бавно изкачи следващото стъпало. И следващото.

Светлината не разкриваше повече, отколкото в началото на коридора.

– Е, Джеймс, ето къде сме. На среща. Тази втората ни ли е? Не. Вероятно е третата. Две под водата. Една на суша. Браво на нас. Ние сме луди за връзване.

Преодоля следващото стъпало.

– Някои хора ходят на кино, други се натискат в колите си, паркирани зад някое училище.

Още едно стъпало.

– Някои излизат на кафе. Други – да пийнат нещо. Мъжете и жените се срещат в баровете. Случва се постоянно.

Още едно.

– А ние? Ние се редуваме на това ненормално място.

Последното й хареса. Ние се редуваме на това ненормално място. Звучеше й като… любов.

На две стъпала от върха спря.

Светлината й разкри врата в далечния край.

– Сега ще стане доста лошо, ако фенерчето изгасне – каза си Амелия.

Единична врата. В края на дълъг коридор с дървена ламперия. Между нея и новото й откритие плуваха няколко рибки. Всичките бяха мъртви.

– Плуват на една страна – престори се, че казва на Джеймс. – Това е всичко. Страничноплувци.

Лъчът пореше мрака и студената вода.

Осъзна, че й се иска да няма толкова голям аванс на маркуча. Осъзна, съвсем ясно, че й се иска да има причина да се върне обратно.

– Не – отсече и заклати глава в шлема. – Трябва да проучим.

Страхът й отстъпи крачка назад и остави след себе си само адреналин.

Амелия тръгна тежко напред – все едно ходеше на луната – към вратата в края на коридора в къщата на езерното дъно.“

 

Из романа „Къщата на езерното дъно“ на Джош Малерман, издателство Deja book. Превод – Коста Сивов.

Още откъси от романа:

“Нещата тук са различни…”

Ново заглавие от aвтopa нa сензацията „Kyтия зa птици“. Джош Малерман ни отвежда на първа среща в морските дълбини. В очакване на приключението на Aмeлия и Джeймc…

Звyчи ĸaтo пepфeĸтнaтa пъpвa cpeщa – плaвaнe c ĸaнy пpeз няĸoлĸo cвъpзaни eзepa. Ceдeмнaйceтгoдишнитe срамежливи и донякъде странни тийнейджъри oтĸpивaт нeщo пoд пoвъpxнocттa нa вoдaтa, ĸoeтo пpoмeня живoтa им зaвинaги.

Kъщa нa eзepнoтo дънo. C двa eтaжa и xyбaвa гpaдинa. Πpeднaтa вpaтa e гocтoпpиeмнo oтвopeнa. И ги oчaĸвa.

Това, което предизвиква интерес в двамата тийнейджъри се превръща в мания и те започват да плуват надолу към къщата, за да я изследват. Всяко следващо посещение ги привързва един към друг, както и към тайнствеността на къщата.

Тoвa, чe ĸъщaтa e пpaзнa, нe oзнaчaвa, чe нямa ниĸoй вĸъщи.

Прекрасна хорър книга за тези, които мислят, че не харесват хорър.

Advertisements

One thought on “„Ние се редуваме на това ненормално място…“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: