„Може просто да се оженим…“

Из романа „Лара“ на Ния Йотова, издателство Софтпрес.

„Лара имаше един стар навик – в началото на всеки нов ден си представяше как се среща със своето утрешно Аз и двете си говорят. Днешната й версия питаше как е минал денят, какво е станало, как се е справила с предизвикателствата. Утрешната Лара отговаряше – същото се повтаряше вечер, когато Лара – вече от позицията на своето вечерно Аз, разказваше на сутрешното какво точно се е случило и какво вероятно предстои. Понякога днешната и утрешната Лара се прегръщаха, за да си дадат взаимно сила.

Малко бяха дните, в които бе имала по-голяма нужда от тази прегръдка, отколкото в деня на първата си сватба.

Първият й брак беше почти фиктивен. Сключи го със съквартиранта си в Австралия, за да е сигурна, че ще получи постоянно местожителство в страната, в която бе избрала да следва и евентуално да продължи живота си.

– Може просто да се оженим – бе й казал той една петъчна сутрин, докато пиеха кафе в любимото й заведение на плажа.

Беше си техен ежеседмичен ритуал – кафето на плажа, не предложенията за брак.

Със Съквартиранта се разбираха – беше с шестнайсет години по-възрастен, преподаваше графичен дизайн и също като Лара беше вегетарианец. В негов минус бе, че има котка и не пие алкохол, но през месеците, в които живееха заедно, Лара искрено се бе привързала към спокойната му и уравновесена природа. Когато се прибираше вечер след цял ден лекции, последвани от няколко часа мъкнене на тежки табли като сервитьорка, имаше нужда точно от някого, който мълчаливо й сипва чаша вино и продължава с проверките на домашните. Приемаше го като приятел, дори като баща. Въпреки това сделката й беше ясна – оженят ли се, ще трябва да започне да спи с него. Лара отдавна знаеше, че той я желае, но като всички австралийци е прекалено добре възпитан, за да я подхване през кръста и да я тръшне в леглото. Плюс това годината съжителство и приятелство съвсем бяха размили тази възможност за него. За самата Лара възможността никога не бе съществувала. До онзи петък в кафенето на плажа.

Вместо да се изсмее на абсурдното предложение, Лара кимна.

– Защо пък не.

Имаше нужда от австралийски паспорт, имаше нужда да си докаже, че може да взема сериозни зрели решения, а не просто да се впуска в импулсивни връзки. И беше на двайсет и две.

След злополучната връзка с мениджъра на ресторанта, в който работеше, Лара не бе имала сериозни отношения с никого. А онзи, макар да беше шотландец и да приличаше на кръстоска между Джон Ленън и Хари Потър, така и не успя да приеме края по мъжки и раздели целия ресторант на две. Половината от служителите в ресторанта застанаха на негова страна, другата половина – на нейна. Още по-лошото беше, че понеже той правеше списъка със смените, Лара остана с половината от работните си часове, което означаваше и наполовина приходи.

Със Съквартиранта поне не работеха заедно. Може пък да се окаже, че приятелството лесно ще се маскира в брак.“

 

Из романа „Лара“ на Ния Йотова, издателство Софтпрес.

Още откъси от романа:

“Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…”

Емоционална като песен на Queen, хапливо откровена като Кари Брадшоу, многолика като всяка жена, хаотична, като времето, в което израства, и неподправено истинска като самата себе си. Запознайте се с Лара от „Лара“. Това е роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

Ще обикнете Лара. Ще я презирате. Ще обичате да я мразите. Може би понякога дори ще откривате частица от зеления й поглед срещу вас в огледалото. Защото Лара иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони жени по света.

„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. Ироничен, неподправено истински и хапливо откровен, „Лара“ не е просто „женски“ роман, той е роман жена – многолик, хаотичен, изпъстрен с противоречиви настроения и много любов. Роман, в който има всичко.

Като малка Ния Йотова вярва, че ще стане художник или писател. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст. За „Лара“ – първия си роман, тя черпи вдъхновение от собствения си живот. Подобно на своята героиня завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: