“между отчаянието, гнева и любопитството…”
Из романа “ЛАМЯ ЕООД” на Марин Трошанов, издателство Фаетон.
“Станимир отвори вратата, метна якето си на закачалката и погледна с копнеж голямото легло, постлано с мек бял чаршаф. През открехнатия прозорец се виждаха покритите със сочни зелени листа клони на градинския бряст, потрепващи от свежия пролетен вятър. Гласът на Маргарита продължаваше да се носи откъм двора – ту изригваше настървен и заплашителен, ту се снишаваше в умолителна тирада.
Всяко кътче на стаята беше заето от трупани с години книги и списания, фигурки, религиозни и мистични символи. Погледът му падна върху скрина до леглото, където в правоъгълна пластмасова рамка беше поставена черно-бяла снимка на Мая – с живите й зелени очи, сега притихнали в спокойна сивота, със свенлива усмивка на нежното лице с двете весели трапчинки. Дълго след като беше изчезнала, Миро продължаваше да я търси и да се надява, че ще я открие или един ден просто ще се натъкне на нея – случайно и неочаквано – из някоя от хилядите улици, разсичащи дълбоката задушаваща пазва на стоманобетонния град.
Докато издирваше Мая, той започна да изучава и други случаи на мистериозно изчезнали или отвлечени хора. Помнеше кошмарното й видение с гологлав мъж с белязано лице и кървящи очи, но така и не бе съумял да сглоби дребните детайли от пъзела в някаква смислена хипотеза. Постепенно интересът му се прехвърли към всичко свързано с неразкрити загадки и необясними явления. Той купуваше и задълбочено изчиташе стотици книги и статии, гледаше документални, научно-фантастични и детективски сериали, регистрира се в специализирани интернет форуми.
С течение на времето започна да заделя фактите и трохичките истина от небивалиците и пълните измишльотини. Пред него постепенно се разкриваше един страховит, мистичен и необятен свят отвъд рационалните човешки представи и възприятия. Свят на необуздани първични сили, чиято мощ беше просмукана в костния мозък на Земята още от изгрева на времето. Свят на изпълнени с неутолим глад и бясна омраза древни духове, които с настървение копнеят да пресекат границата на обозримото и да удавят човешкото битие в кървава стихия на лудост, ридание и болка. Свят на същества, спотайващи се в усойни мъхести дъбрави и затънтени кухи пещери, откъдето последната капка светлина се е изцедила преди хилядолетия, защото слънчевите лъчи са безсилни да пробият покрова на могъщия планински гръбнак. Свят на уродливи твари, които дращят с влажни черни нокти по плесенясалите камъни на дъното на порутени кладенци или изпълзяват от студени гробове в безлунните нощи. Свят на жестоки очи, пламтящи сред прашните вехтории на дълбоки мазета, чиито заключени с ръждиви катинари врати водят до тайни коридори и стълбища към погребаните под тонове пръст руини на древни цивилизации.
Станимир четеше за прокълнати на вечен тлен страдалци, чиито изпепелени до корен души горко жадуват за мъст; за умели заклинатели, които с лекота преодоляват невидимите граници на измеренията; за кръстосващи Земята ренегати, владеещи пагубни сили… и още… и още…
През всички тези години той се беше люшкал между отчаянието, гнева и любопитството. Страстта му към необяснимото прерасна в нещо повече от хоби – превърна се в начин на живот, в борба, в призвание. Именно затова в един момент той просто реши да го превърне в своя професия.
В ранните сутрини Станимир обичаше да заделя около час за спорт. Държеше на физическия тонус, защото дълбоко в себе си вярваше, че е единствен войник в армията си срещу злото, подкопаващо устоите на човешкия свят. Прекарваше доста време в университетската библиотека, където утоляваше жаждата за нови знания по любимата си проблематика или се подготвяше за преподавателска дейност по история – другото му увлечение. Именно там се запозна с Лина, която изглеждаше толкова вдъхновена от разказите му, че пожела да стане първият сътрудник на “ЛАМЯ” ЕООД. И така дружеството беше регистрирано, Стоян беше изработил табелката със зеленото драконче и се канеше да направи рекламни листовки, а Миро беше напрегнат, уморен и почти банкрутирал още преди да е започнал.
Той въздъхна и се срина в леглото. Очите му се затвориха и в просъница мислите му препуснаха някъде далеч и назад, когато двамата с Мая тайно се качваха на велосипедите и с километри въртяха педалите, докато премалели от жегата и плувнали в пот, откриеха някой самотен и закътан плаж. После се хвърляха в кристалната хладка вода и под прежурящите слънчеви лъчи отдаваха последните си сили един на друг и на морето.
Веднъж Миро беше отишъл на гости в селската къща на бабата на Мая. Не се сещаше за името на мястото, но още помнеше вълнението си, че ще прекарат почивните дни заедно. Помнеше и твърдите седалки на скрибуцащия автобус “Чавдар”, край който отминаваха настъхнали от хладния полъх на есента поляни. Двамата решиха да изследват околните гори и още в зори на другия ден безразсъдно навлязоха с километри в полите на Странджа. Изгубиха се сред гъсталака, а в ранния следобед облаците се сгъстиха и от надвисналите им тъмносиви туловища се изля проливен дъжд. Докато стихията бушуваше яростно над главите им, двамата се сгушиха край няколко огромни дялани камъка, за които Мая твърдеше, че са останки от тракийска гробница. След дълго лутане откриха пътя и се прибраха по залез – изнемощели и кални. Баба Магда ги огледа от глава до пети и каза на Миро: “Мойто момче, кажи ми само защо се водиш по акъла й?”
Мая отдавна я нямаше, но той продължаваше да търси, да очаква и да се надява. След толкова години беше допускал в живота си други момичета и жени, но онова усещане така и не се беше върнало. Изпитваше непрестанно чувство на неудовлетвореност и апатия. Самовнушение или не, в сърцето му зееше празнина, която не съумяваше да запълни.
Той потъна в неспокойна дрямка, докато денят се оттегляше пред спускащия се над София вечерен мрак.”
Из романа “ЛАМЯ ЕООД” на Марин Трошанов, издателство Фаетон.
Още откъси от романа:
“ЛАМЯ ЕООД” е мрачно красива приказка, която започва на брега на морето, кръстосва улиците на София, криволичи из зловещи загадки и надниква в тайни, за чието съществуване никой не е подозирал. Едно фантастично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме, илюстрирано от художника Веселин Чакъров. Автор на корицата е Петър Станимиров – доайен на списание “Дъга” и илюстратор на изданията на Стивън Кинг за България.
Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая – приятелката на Станимир Гелев (Миро), внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: “Къде е Мая?”
Книгата е жанрово гранична – в нея се преплитат елементи на урбан-фентъзито, криминалната драма с нюанси на ноар, трилъра… “ЛАМЯ ЕООД” е роман за любителите на съспенса и доброто писане.
“С този роман, споделя авторът Марин Трошанов, исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали читателите ще възприемат случващото се като едно фантастично приключение, или ще открият метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор.”
Марин Трошанов е автор на множество статии, разкази и международно наградени сценарии за комикси (“Дамга”). Член е на “Lazarus” – първият клуб на българските хорър писатели.
