Писането на роман в партньорство

Или какво да договорим предварително.

Писането е изключително личен процес. Застанали сами пред екрана на компютъра работим върху сюжет, изграждането на герои, борим се със собствените си съмнения, отдаденост и жар. И затова не е никак чудно, че понякога идеята да споделим изолацията си с друг е толкова примамлива. Въпреки че писането на роман в тандем все още не е толкова разпространено – все пак уникални стилове и гласове трябва да зазвучат като един, – се питаме наистина ли усилието си струва ползата, и какво бихме могли реално да спечелим от това в близкото сътрудничество с друг писател.

Блазни ли и вас идеята за общ проект с някой друг? Вече имате история, дори сте я подхвърлили на среща на по чаша вино, другият я е „поел“, идеите за сюжета вече се разменят, структурата, образите, даже и финалът е обсъден и всичко ви изглежда подредено, само очаква своя старт. Представяте си как протичат срещите ви – в началото са всяка седмица (отделно – чуване по телефона, разговори в Skype), после преминавате в режим „пестене на батерии и време“ и обсъжданията са само в чат или по мейл. Разпределението на задачите за писане уж е добро, върви по равно, въпреки че често има сцени, в които ту единият „побеждава“ с вариант, ту другият решава. Но първият вариант на ръкописа ще е факт.

И после идва редактирането – най-трудната част. Някои елементи налагат критика. Търси се подход, който да не обиди другия нито като писател, нито като човек. Защото критикуването е болезнено, дори когато се „развява“ под надслов „градивно“. Да, знаем, че в процеса се налага да се реже често с ножицата, да се разделяме с любими образи и сцени, ако не допринасят за движението на сюжета, да се дописва, пренаписва, пренаписва, пренаписва… Само че в случая – не докато сам го харесате, а докато всяко нещо се хареса и на двамата. Еднакво.

Ако не се забавлявате от съвместното създаване на история, значи това просто не е за вас. Вярно, процесът може да бъде много продуктивен и нахъсващ, неизбежните различия в мнението и препъни-камъните – да бъдат преглътнати, но има много автори, които никога не биха писали съвместно с друг, тъй като не обичат да споделят творческия контрол над творбата си, не биха искали друг писател да ги редактира, както и биха се притеснявали да споделят творческите си идеи, ако ги генерират на всеослушание, пред друг.

На всяко успешно писателско сътрудничество се падат десетки неуспешни, и то въпреки най-добрите намерения в началото. Не всеки може да бъде отборен играч и не всеки отбор може да е победител. Защото когато има партньорство в писането, партньорите се вдъхновяват и се допълват взаимно, а творческият процес вече не е толкова самотно занимание, но ако партньорството се провали, драмата може да е по-голяма от развод в циганската махала.

В предишната статия по темата ви предоставихме няколко съвета, за да направите общия си труд приятно занимание. Към тях сега бихме добавили още няколко, които касаят по-сериозни аспекти на съвместното сътрудничество. Те не са чак толкова творчески, касаят организационни въпроси, но е важно да ги имате предвид, за да знаете откъде би могъл да изскочи проблем.

1. Уговорете собствеността. Освен ако не се споразумеете друго, вие сте равноправни партньори в съвместно произведение. Да, дори партньорът който допринася с едва 5% за проекта, ще получи половината права върху финалната творба, освен ако не сте се уговорили друго. Чудите се дали има такъв род сътрудничество? Има – например, когато идеята е била разработена от единия автор, а другият се включва с по-голяма компетентност, за да дооформи и изглади всичко, да пооправи изграждането на герой, засилването на конфликтите и въобще аспекти, в които той е по-голям капацитет. Договорете се също така, че нямате право да продавате и да преотстъпвате правата си върху проекта без съгласието на другия партньор. Регистрирайте авторските си права поименно или под псевдоним.

2. Разпределете приходите си. Нормално е авторът, който е бил с първоначалната идея да има по-голям дял, дори ако това е разпределение от типа 51% на 49%. Това пести последващи ядове. Също така, ако единият партньор поема промоциите, литературните четения и т.н. той би трябвало да има по-голям дял от продажбите по време на съответното събитие.

3. Решете въпроса за реда на имената ви. Мислите си, че е маловажно, но когато опрете до корица, ще се изненадате, че нещо толкова рутинно може да ви създаде проблем. И двете ли имена ще присъстват на корицата, в какъв ред? Как ще бъдат представени? Петя Иванова и Мариана Петрова? ПЕТЯ ИВАНОВА и Мариана Петрова? Или Петя Иванова представя Мариана Петрова? Ще използвате ли псевдоним?

4. Уговорете разходите. Ако единият партньор плаща за проучването, редактирането, дизайна, маркетинга, защото финансово се чувства по-спокоен на етап „творческа работа“, ще бъде ли компенсиран преди разпределянето на печалбата? Ако приходите никога не покрият разходите, какво се случва – другият партньор намаля от дела си?

5. Разпределете си неписателските задачи. Кой ще ангажира редактор и дизайнер, кой ще договаря условия по договор, кой кога ще дава интервюта и ще се занимава със социалните мрежи? Възложете си задачи. Не игнорирайте въпроса с реплика от рода „ще си разделяме задачите поравно“. Това никога не се случва. Хората имат склонността да гравитират около ангажиментите, с които се справят по-добре, и неприятната работа просто ще бъде отлагана и оставяна несвършена.

6. Какво се случва при прекратяване на отношенията? Споразумейте се никой от вас да не зарязва проекта, без да е информирал другата страна кое е онова, което не харесва, и без да даде шанс нещата да се оправят. Уважавайте и идеята за „охлаждащ“ период. Ако съвместната работа приключи предсрочно, кой притежава творбата? Кой има право да завърши проекта? Тук няма правилни отговори. Като партньори вие трябва да се споразумеете конкретно за това.

7. Уточнете юридическите отговорности. Всеки партньор трябва да обещае, че това, което работи в партньорство с вас, ще бъде автентичен, оригинален труд, няма да накърнява с нищо интереса на общото произведение или да нарушава чужди права. Ако партньорът наруши това правило, същият трябва да покрие разходите и задълженията. Не подценявайте този въпрос. Ако вашият партньор ви представи материал, който подозирате, че е проблемен, пренапишете го или го отхвърлете. Независимо от това, което сте се споразумели, вие и двамата може да се озовете в ситуация да отговаряте пред трети страни.

 

Пример за добър писателски тандем:

Мария Пеева и Люси Рикспуун: Писмо до сестра ми

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: