Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми.

Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица.

Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература!

Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една от най-красивите жени в Москва през 19 в. и една от най-ненавижданите съпруги в цялата руска история – неговата. На 16-годишна възраст Наталия Гончарова преплита живота си с този на бъдещия най-велик поет на Русия. Финалът на горещата и обещаваща любов е известен на всеки, който някога е чувал за Пушкин. Дали Наталия е допускала, че след един кратък съвместен живот с него ще стане причина за нелепата му смърт в дуел?

Разказан с лек за четене и трогателно откровен език, романът представя сложния образ на една интелигентна, очарователна и амбициозна млада дама, която често попада в центъра на интригите. „Жената на поета“ не е историята, която повечето читатели очакват. Това е историята в сянка, нейната истина за нещата. Сюжетът се разгръща плавно и толкова елегантно, че оставаш с автентичното усещане за всяка картина, която авторката рисува. С прекрасните подробности в обстановки и емоции, с изключително добре проучените детайли „Жената на поета“ ще ви остави с усещането за една от най-силните и вдъхновяващи исторически книги, които някога сте чели.

Дженифър Лам е автор на историческа проза. Историк по образование и пътешественик по призвание, тя пътува из Европа и Русия, работи по образователни и благотворителни проекти и в момента живее в Калифорния. Зад гърба си има вече 3 романа: „Наследницата на империята“ (изд. Кръгозор, 2014), „The Tzarina’s Legacy“ (2016) и „Жената на поета“ (изд. Софтпрес, 2018), който е поводът да си поговорим за вдъхновяващите личности, за събирането на информация за техния живот и за майсторството в създаването на историческа проза.

 

Дженифър Лам: Макар изградения от мен Пушкин да не е перфектен като човек, аз вярвам, че е симпатичен и че съм се отнесла почтено към него.

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Channa Vance

 

Как се запали по руската история?

Учех в колежа, когато Съветският съюз е разпадна. Бях силно впечатлена от промените, които се случваха в онази част на света по това време и това прерасна в любов към руската история.

Какво те вдъхнови за романа „Жената на поета“?

Преди да започна на пиша книгата, знаех много малко за Наталия Гончарова Пушкина – може би само това, че е била красива и че вероятно се е оказала причината за дуела, коствал живота на съпруга й, Александър Пушкин. После прочетох романа на Мартин Круз Смит „Татяна“, чието действие се развива в съвременна Русия. Някои от героите там на няколко пъти споменават Наталия по доста негативен начин. Започнах да проучвам живота й, което прерасна в желание да разкажа нейната истина за нещата.

Руснаците са доста чувствителни по отношение на националните си герои, а и кой не е? Не се ли притесняваше да пишеш исторически роман за най-известния руски поет?

Александър Пушкин е една внушителна личност в Русия и това, разбира се, е доста плашещо. В същото време като образ той е толкова интригуващ, че ми се прииска да създам своя собствена художествена версия за него. Макар изградения от мен Пушкин да не е перфектен като човек, аз вярвам, че е симпатичен и че съм се отнесла почтено към него.

На начинаещите писатели постоянно им се повтаря да пишат за онова, което познават добре, а миналото реално не може да бъде напълно опознато. Писателят трябва да проучи всичко за описвания период, преди да напише и една страница, и една реплика. Ти как пишеш за време, което отдавна е минало? Как се почувства комфортно с познанията си? Къде изследва аспектите на ежедневието, така че да създадеш автентична представа за него в романа си?

Щастлива съм, че живея близо до един от филиалите на Калифорнийския университет и уникалната му библиотека, която включва цяла стена с книги за живота на Александър Пушкин и неговия свят. Разчитах силно на тях, за да изследвам Русия през 19 в.

А използва ли и архиви в интернет, експерти?

Използвах интернет и ресурсите на библиотеката, включително прекрасната биография на Пушкин от Т. Дж. Биниън1, която затвърждава последните изследвания върху личността на Пушкин и хвърля благоприятна светлина върху Наталия. Най-голямото предизвикателство – относителната липса на информация за живота на Наталия в сравнение с тази на съпруга й – бе част от процеса, който най-много обичам. Проучването за нея често заприличваше на детективска работа: да използваме онова, което знаем, за да направим информирано предположение за това, което не знаем.

И как знаеше кога да спреш с проучванията?

Исках да имам първите три глави от книгата в отличен вид, преди да пристъпя към изпращането на романа до редактора си, така че прекарах поне месец в изпипване на детайлите. След като подписах договор за книгата, пред мен вече стоеше задачата да съобразявам останалата част от изследванията си по темата с крайния срок. В един момент вътрешното ми усещане просто каза „спри“. Обичам проучването, но за да завършиш една книга, писането на самата история трябва да се превърне в основен фокус.

Проучваш и после пишеш, или понякога ги правиш паралелно?

Необходимо ми е известно предварително проучване, за да добия представа за темата, образите и периода на който и да е проект. Щом почувствам, че „познавам“ историята, бързо пиша първия вариант на ръкописа, като се опитвам въобще да не търся допълнителна информация, за да мога да се фокусирам върху разказа. След като приключа с първия вариант, вече знам от какво допълнително проучване се нуждая, а от там нататък търсенето и редактирането вървят паралелно.

Как избра каква част от историята да разкажеш с историческа точност и кога да пристъпиш към художествена измислица?

Историческите фрагменти не са много склонни да бъдат в услуга на завладяващия разказ, така че и аз, както много автори на исторически романи, си позволявам волности при подбора на събитията. Също така правя информирано предположение за това какво мислят и казват героите, както и как тълкуват събитията около себе си. С други думи, създавам художествено-измислена версия на действителни събития. В края на романите си винаги добавям своята Бележка от автора, за да знаят читателите кое е факт, какво е променено и къде е измислицата, като посочвам и причината да направя съответния избор.

Как взе решение кои подробности от съответния исторически период да представиш на читателя директно, като повествование, и с каква част да позволиш на героите си да взаимодействат, за да отразят епохата?

Казват, че добрата литература показва на читателя какво се случва, вместо да му разказва това, така че лично аз се опитвам да позволявам на възможно най-много исторически детайли да „изтекат“ от диалога, мислите и чрез действията на моите герои. Опитвам да откривам различни начини на въздействие на събитието върху героите и да пренасочвам фокуса върху това как те тълкуват това събитие.

А как добиваш увереност, че диалогът съответства на описвания период?

Потапям се в писма. Търся думи и фрази, които историческите личности са обичали да употребяват. Ако историческият диалог бе напълно точен, съвременният читател бързо щеше да се изгуби в него. Въпреки това всеки път съм поразена от това как небрежният тон и неувереността в писмата от 18 в. и 19 в. карат речта да звучи модерно. Например, спомням си как писах една сцена, в която Пушкин използва думата „задник“2 и Наталия е приятно скандализирана от това. По-късно прочетох едно писмо на Пушкин до Наталия, където той действително използва тази дума. Това беше моментът, в който разбрах, че съм схванала добре езика и игривостта на връзката им.

Каква част от образа на Наталия си заимствала от себе си?

Наталия и аз определено споделяме една романтична представа за живота, което понякога пречи на вземането на решения. Приличаме си по интереса към литературата. И идеално разбирам защо е била така впечатлена от императорския двор. Когато прочетох за костюмите, които е носела на баловете, реших, че трябва да я „измисля“ и изградя като човек, който бихме нарекли „фен на дегизирането“. Самата аз посещавам фестивала Comic-Con3 в Сан Диего през последните 3 години и обичам да се дегизирам като различни герои!

Искрено вярвам, че писателите понякога имат нужда леко да попроменят или да добавят детайли/диалози/интрига, за да направят от историята по-атрактивна литература. Ти как мислиш? Въобще възможно ли е да постигнеш абсолютна историческа точност, докато създаваш една добра история?

Честно казано, мисля, че е почти невъзможно да бъдеш абсолютно точен. Дори първичните източници на информация се различават по интерпретацията си върху събитията. В зависимост от това кой разказва историята, дори едни факти могат да не съвпаднат напълно. Смятам, че отговорност на историческия романист е да улови в максимална степен времевия период и замесените хора, а после да остане честен пред читателите по отношение на онова, което все още е неизвестно.

Ако Наталия съществуваше само като литературен герой, какви черти на характера й би премахнала и какви би добавила?

Щях да я направя повече прото-феминистка. Бих искала да я видя да отваря девическо училище или нещо подобно. Мисля, че тя е била подривна по свой, доста фин начин.

Как реши структурата на романа – да започнеш с края на великия поет, а после да се върнеш напред във времето, за да проследиш събитията, довели до там. Правиш ли предварително план на романите си?

Това, което исках, бе да подготвя сцената за конфликта между стария, по-консервативен възглед за Наталия – като безчувствена жена, нехайна към чувствата на съпруга си – и начина, по който по-съвременните историци я „виждат“. Нямам навика да планирам в абсолютна степен преди да започна да пиша, но този път самата тема ме насочваше как да подходя към романа и към версията на Наталия за събитията, довели до смъртта на Пушкин.

Някакви коментари за „Жената на поета“ от Русия?

Все още не, но съм много любопитна да чуя такива.

Колко време ти отне да напишеш романа?

Това е романът, който написах най-бързо, в сравнение с останалите ми романи. Мисля, че се дължи на факта, че е разказан изцяло от гледната точка на Наталия. Отне ми две години – от мига, в който започнах да пиша, до момента, в който приключих последните си корекции с издателство Сейнт Мартинс Прес.

Разкажи ми малко за процеса си на писане. Имаш ли си рутина?

Опитвам се да намирам всеки ден време за писане, по възможност рано сутрин. В идеалния случай обичам да преглеждам записките си вечер преди лягане и да пиша, след като се събудя.

Кога разбираш, че е време да спреш с редактирането и че ръкописът ти е завършен?

Въпрос на вътрешно усещане. Смятам, че има един момент, в който писателят просто вече знае, че това е най-доброто, което може да даде от себе си. Лично аз по някое време достигам фаза, в която знам, че от там нататък редакциите по-скоро вредят на текста, отколкото го подобряват, и че трябва да спра.

Използваш ли бета-читатели или колеги писатели за предварителни отзиви по ръкописа? На чие мнение разчиташ най-много?

Имах късмета да открия около себе си прекрасни читатели и колеги писатели, които ми помогнаха с работата по първия ми роман и от които продължавам да получавам интересни коментари по текущите ми проекти.

Как изглежда процеса на редактиране на исторически роман с професионален редактор? Редакторът най-вероятно няма твоите познания по темата. Как може да знае къде са пропуските ти в събирането на информация?

Тежестта и точността при проучванията определено пада върху мен като автор, но по този роман аз имах невероятния късмет да работя с прекрасен редактор, който направи прецизна повторна проверка на информацията.

Каква част от ежедневието ти преминава в писане?

Мъча се да съвместявам писането с ходенето на работа, както и да му се отдавам напълно в месеците, в които оставам без такава. Сега ми се очертават няколко месеца, в които по-скоро няма да съм ангажирана на пълен работен ден и ще мога да превърна писането в основен фокус на деня си. Реално ще ми се наложи да се върна на работа, но ми се иска да е някаква без много стрес.

Изпадаш ли в творческа криза понякога?

През цялото време!

Как се справяш в такива ситуации?

Склонна съм да зациклям, когато съм под стрес, затова опитвам да го превъзмогна с повече грижа за себе си и като „зареждам“ ума си чрез четене, гледане на филм, посещение на музей или просто с дълга разходка.

Остава ли ти достатъчно време за четене? Какви книги предпочиташ?

Щеше ми се да имам повече време за четене, но се опитвам да чета поне по малко всеки ден. Обичам историческите романи (естествено!), но също така обожавам добрите съвременни трилъри със завладяващи героини, разказани от първо лице.

Кои автори ти помогнаха да изградиш писателския си глас?

Сложен въпрос, тъй като не мога да посоча един автор, който ми е повлиял в такава степен. Смятам, че Барбара Кингсолвър в „The Poisonwood BibleI“ се справя изключително добре в изграждането на множество герои.

Кой е най-лошият писателски съвет, който някога си получавала?

Не знам, не си спомням конкретно, но когато някой дава съвети за писането и твърди, че това е единственият начин, съм скептична. Избори и пътища в живота има много. Ако пишеш, значи си писател.

Върху какво работиш в момента?

Не мога да говоря много за това, тъй като все още нямам договор за този роман, но ще бъде исторически; действието се развива в края на 19 в. и главната героиня е американка. Ще имам удоволствието да разкажа историята й по начин, напомнящ опита ми с Наталия.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Не се отказвайте! Намерете си колеги писатели, които ще четат написаното от вас и ще ви дават искрени, но и тактични отзиви. Писането е прекрасно нещо, но на вас са ви нужни приятели и партньори, които ще са наясно през какво минавате. Създаването на изкуство според мен е най-почтената професия, но тя също така може да бъде и най-трудната, и най-самотната. Открийте другарите си за това пътешествие и не ги губете.

 

Два линка, на които можете да откриете всичко актуално за Дженифър Лам:

Website: https://jenniferlaam.com/

Facebook: https://www.facebook.com/jenniferlaam.writer/

 

––––––––––––––––––

1 Тимъти Джон Биниън, английски писател, рецензент и учен, автор на два криминални романа, наръчник за писане на криминална литература и биографичната книга „Пушкин: Биография“, с която през 2003 печели наградата Baillie Gifford / Samuel Johnson за постижения в нехудожествената литература.

2 Думата arse, използвана от Дженифър Лам в текста на английски, не е преведена буквално, тъй като на български имаме по-подходящ израз („Great poet… my arse“ – англ., „Велик поет… дрън-дрън“ – бълг.).

3 Comic-Con International в Сан Диего е традиционен годишен фестивал на комиксите и свързаните с тях популярни форми на изкуство, датиращ от 1970 г. Днес участниците му наброяват 130 000 души, сред които: създатели на комикси, автори на фантастика, филмови и тв режисьори и продуценти, творци от всички аспекти на популярните изкуства, заедно с техните фенове.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: