“О, значи това е пациентът?”

Из романа “Камен и пиратите от 5 Г” на Елена Павлова, издателство Софтпрес.

“Когато пежото сви на паркинга пред “Медиспирит”, Ани Малинова вече беше пристигнала. Г-н Иванов се огледа за фрилендера, но историчката демонстративно се чукна по часовника:

– Подраняваме с десет минути.

– Никога не съм давал кръв от вена като голям човек – сподели Камен, когато застанаха на завет под козирката на входа на клиниката.

– С нищо не е по-особено – сви рамене г-н Иванов. – Честно казано, мен повече ме е страх, когато ми вземат от пръста.

– Боли, нали! – грейна Камен. – Ани, а кога ще дойде Ашраф? Ще бъде ли тук за Коледа? В Египет нали сега живеят араби, те празнуват ли Коледа?

– Не знам – призна Ани Малинова. – Трябва да попитаме Ашраф. Предполагам, че ще е в България след Нова година – по празниците няма да можем да свършим нищо, а той има само деветдесет дни престой.

– Много ще е яко, ако дойде за Коледа – размечта се Камен. – Сигурно ще се сети да донесе и подаръци…

Вместо очаквания джип на паркинга влезе поочуканата зелена тойота на Боги. Той караше, макар че Милен седеше до него и помаха на групата още отвътре. А маската, която се мъдреше на лицето на Боги…

– Леле, страхотна е! – Камен чак се разподскача. – Искам и аз такава! – той се обърна към историчката: – Сестрата в училище разправя, че предстои грипна епидемия и трябва да носим маски!

– Не си болен и досега нямаме регистриран случай да си хващал грип – възрази Ани.

– Наистина ли? – изуми се г-н Иванов.

– Хубаво де, ама… – Камен изразително посочи.

Боги, който междувременно се беше разгънал от колата в целия си ръст, намести небрежно марлената си маска – с нарисувана на нея неестествено цепната усмивка на Джокера – и тръгна към клиниката. Забеляза втренчените погледи на тримата, попипа се по лицето и се засмя.

– Изи ми ги прати – можело поне да нося нещо по-веселко, щом трябва да ги използвам… Изи е бившата ми годеница.

Зад гърба му Милен подбели очи.

– Ще влизаме ли? – дръпна вратата Боги.

Сестра Снежи ги изпрати до асансьора както и предишния път. Завариха д-р Стойчев тъкмо да затваря прозореца, а на окачената отвън хранилка вече се бяха събрали няколко птичета.

Боги си остави якето на закачалката, извади най-обикновен диск от вътрешния джоб и го подаде на доктора. Камен го наблюдаваше, смръщил леко вежди.

– Ще прегледам всички изследвания и ще говоря с д-р Пейчев – обеща д-р Стойчев. Взе маркер от чашата на бюрото и със замах го вдигна над диска.

– “Петран” – предложи бързо Ани Малинова. – “Петран Костов”.

Докторът се подсмихна и надраска надписа. Обясни:

– Процедурата не е сложна. Използват я често при липса на донор на костен мозък например. Стажантът ми ще ти вземе кръв… – той се обърна към Камен и му кимна. – Нищо ново за теб, просто ще е малко повече този път. Почти няма да боли и разбира се, след това ще има ееей толкова голям шоколад за доброто момче.

Камен завъртя очи.

– Ще ти прелеем кръвта… – този път д-р Стойчев кимна на Боги. – … Което също не е ново за теб, нали така? Не би трябвало да те боли, пък и няма да ти забранявам да хапнеш шоколад след това.

– Чакайте малко! Пейчев не каза, че донорът на кръвта е дете! Не е редно! – Боги се надигна прекалено рязко, олюля се и се подпря на стената за момент. – Милене, тръгваме си!

– Не е точно каквото си мислиш – възрази приятелят му.

– Не бих застрашил момчето с нищо! – обади се в същия момент и д-р Стойчев. – Моля ви, седнете.

– Но… – Боги спря с ръка на дръжката на вратата.

– Довери ми се, заложил съм си главата в торбата заради теб – Милен го прихвана през раменете и му помогна да се върне на стола.

– А после? – обади се Камен, сякаш не бе имало никакво прекъсване. – Как ще разберем, че действа?

– Ще взимаме редовно проби. Ако до месец не видим никакви резултати, ще трябва да приемем, че опитът е бил неуспешен. Което – д-р Стойчев вдигна очи към Боги – което ще ти даде допълнително време да се потърси донор на костен мозък. Вече са ти присаждали веднъж, така ли?

– Да, от майка ми. – Боги подръпна полото на зеления си пуловер и сви рамене. – Не се получи.

Вратата се открехна и в кабинета надникна голобрадо лице.

– Викал си ме?

– Здравей, Весо, влизай. Това е д-р Гетов, новият ни стажант… Весо, идете с момчето да му вземете кръв за преливане, ако обичаш.

– О, значи това е пациентът? – зарадва се младежът и подаде ръка на Камен. – Хайде, ела с мен.

– Нов стажант? – притесни се Ани Малинова.

– Проверен е, преди да го запозная с незасекретените подробности по случая – увери я д-р Стойчев. – Имам одобрение отгоре. Иначе нямаше да го използвам изобщо.

– Май само аз не знам тия пусти подробности – обади се Боги. – Аз проверен ли съм?

Г-н Иванов, Милен, докторът и майката на Камен се спогледаха.

– Никой ли не е казал на Боги кой е Камен и защо е специален? – изненада се лекарят.

– Надявах се вече да е дошло писмо – каза след малко Ани Малинова.

– Не мисля, че ще ти е лесно да ни повярваш – разпери ръце д-р Стойчев. – Аз от седем години знам за момчето и пак… Когато ме запознаха с него, знаеш ли какво ме убеди? В края на деветнадесети век малкият е бил в Кантабрия. Бащата на приятелката му Мария бил любител археолог…

Боги вдигна въпросително вежди.

– Деветнадесети век ли?

– Момчето и Мария намерили пещерата Алтамира.

– Онази с древните скални рисунки – вметна Ани Малинова.

– Някои неща просто не би могъл да знае, ако не е присъствал.

Боги отвори уста. Затвори я. Пак я отвори.

– Камен с лекота откри изгубено дете, човек не става такъв следотърсач в двайсет и първи век – обади се г-н Иванов, наясно, че доводът му звучи доста глупаво.

– Ако ти кажа, че за малко да го отвлекат американски шпиони, ще ми повярваш ли? – полюбопитства Милен.

– Самата истина си е – потвърди Ани Малинова. – Като ти дойде разрешителното за достъп, ще имаш цял форум с теми за четене на разположение.

Боги подръпна усмивката на Джокера на маската си и накрая се засмя:

– Искате да кажете, че Камен е на няколко хиляди години? Вие сте се побъркали. А с вас – и аз!”

 

Из романа “Камен и пиратите от 5 Г” на Елена Павлова, издателство Софтпрес.

Още откъси от романа:

“Кражбата от съученик е много сериозно нещо…”

Добре дошли в 5Г клас! Запознайте се с новия ученик Камен – любопитно и умно дете, което сякаш знае повече, отколкото показва. Неговата поява поставя началото на поредица от приключения, в които съучениците му ще научат много уроци за живота и приятелството. Неуморен спътник на момчетата и момичетата от класа е и рошавият Пират – симпатичен джак ръсел териер.

Романът пренася очарованието на класическите детски истории в дигиталната епоха и ще се хареса както на петокласници, така и на техните родители.

За да придобиете представа коя е Елена Павлова, ще ви кажем (без преувеличение, а само с мааалко закръгляне тук-там), че тя е един от малцината творци у нас, които могат да се похвалят със следните постижения: 10 книги, 30 книги-игри, 20 литературни награди, 50 преведени книги.

Ако през 90-те сте играли книги-игри, със сигурност познавате творчеството й и сте прекарали часове в световете, създадени от Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел. Ако пък не сте – книгата за чудния Камен и забавните петокласници от новото му училище е чудесната първа стъпка към нейната необятна творческа вселена.